Решение № 4594 от 18.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4594 гр. Варна, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело № 20243110105881 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „*“ *, ЕИК * срещу „*“ *, ЕИК *, с която е предявен облигационен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 1 320.00 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по договор за охрана на 500 дка земеделски площи чрез мобилен, охранителен автопатрул, арендувани или собственост на ответника, сключен на 19.05.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.05.2024 г. до окончателното й погасяване.

По същество ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, препис от който му е редовно връчен.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. С молба от 22.11.2024 г. поддържа исковата молба и обективира искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239 от ГПК.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

От приложените по делото съдебни книжа се установява, че на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:

Твърди се в сезиралата съда искова молба, че на 19.05.2023 г. ответникът е възложил на ищцата въз основа на сключен между тях договор за охрана, извършването на необходимите действия за охраняване чрез мобилен, охранителен автопатрул на 500 дка земеделски площи, които били арендувани или собствени на ответника-възложител срещу възнаграждение в размер от 1 100.00 лева без ДДС. Договорът бил сключен за срок от една година. Сочи се, че страните били договорили краен падеж за плащане на уговореното 1 възнаграждение до месец август 2023 г. Ищецът-изпълнител поел охраната, считано от 27.05.2023 г. Въпреки извършената охрана от страна на ищеца и настъпилия падеж, ответникът все още бил неизправна страна по договора, тъй като не е заплатил дължимото възнаграждение в размер на 1 320.00 лева с ДДС, за която сума била издадена и фактура.

По същество се моли съдът да уважи предявения осъдителен иск.

Претендират се сторените по настоящото исково и предходно обезпечително дело съдебно-деловодни разноски.

Обективирани са доказателствени искания.

Ответникът не е оспорил тези твърдения.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по правна квалификация по чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, по делото са представени договор за охрана на 500 дка земеделски площи от 19.05.2023 г.; фактура № * от 19.10.2023 г.; уведомление за сключен договор за охрана, изпратено до Началника на РПУ – гр. *; напомнително писмо, изпратено от ищеца до ответника за дължимите суми по договора, които съответстват на твърденията му.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят крайния извод на съда за вероятна основателност на исковите претенции на ищеца.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

Относно съдебно-деловодните разноски:

С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, чийто общ размер възлиза на 553.00 лева, от които: 500.00 лева – адвокатско възнаграждение и 53.00 лева – държавна такса.

По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, „*“ *, ЕИК * да заплати в полза на „*“ *, ЕИК * сумата в размер от 1 320.00 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по договор за охрана на 500 дка земеделски площи чрез мобилен, охранителен автопатрул, арендувани или собственост на ответника, сключен на 19.05.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.05.2024 г. до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „*“ *, ЕИК * да заплати в полза на „*“ *, ЕИК * сумата в общ размер от 553.00 лева, от които: 500.00 лева – адвокатско възнаграждение и 53.00 лева – държавна такса.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2