Решение № 3768 от 04.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3768 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно гражданско дело № 20261100505233 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК - чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника У. Ф. К. срещу постановление на частен съдебен изпълнител М.Б. по изп. д. 20258380409303 от 27,01,2026год., с което ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело и оставил без уважение по молба от 27,01,2026год. възражение за разноски. Поддържа незаконосъобразно да е наложен запор върху несеквестируем доход от трудово възнаграждение.

Релевират се доводи, че не са налице предпоставките за образуване на изпълнително дело, тъй като наказателното постановление, с което е наложена глоба на жалбоподателя не е влязло в сила, не е съобщено и връчено на длъжника. Претендират се суми за здравно осигуряване, които са изтекли по давност, а именно за периода до 31,12,2022год. Изложено е становище за насочване на изпълнението върху несеквестируем доход, неправомерно длъжника е уведомяван на адрес по месторабота, както и сочи на незаконосъобразност на постановление от 12,01,2026год., с което са приети разноски по делото в размер на 46,22евро;

Съобразно изложеното се поддържа отказът на ЧСИ да е незаконосъобразен, като е заявено искане за прекратяване на изпълнителното дело и възстановяване на всички събрани суми.

Взискателят – Столична община в срока за отговор не излага становище по основателност на жалбата.

Частният съдебен изпълнител неоснователност на жалбата. застъпва

1 становище за недопустимост и

Настоящият състав намира, че подадената жалба вх.№12948/09,02,2026год. по описа на ЧСИ /вх.№67298/19,05,2026год. по описа на СГС/ за процесуално допустима.

Видно от преписката по делото изпълнително дело № 2025838040 е образувано по молба на взискателя Столична община на 17,12,2025год. въз основа на възлагателно писмо за събиране на публични вземания срещу 56 броя длъжници сред които и У. Ф. К. за вземане на взискателя срещу длъжника за сумата от 50,00лв, представляваща глоба на осн.чл.101, т.1 от Закона за автомобилни превози платима в полза на Столична община по наказателно постановление № 573977/2024год. С възлагателното си писмо, взискателят е възложил правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ.

С оглед извършена справка от ЧСИ се установява, че длъжникът има задължения за здравно осигуряване за период от 01.05.2021г. до 31,01,2024г. в размер на 1,303.57лева или 666.50 евро /по удостоверение изх.№ 220372505663699/29,12,2025год./. С постановление от 12,01,2026год. са приети разноски в изпълнителното производство в размер на 46,22евроавансови такси по т.1, т.3, т.5, т.9 и т.31а от ТТР към ЗЧСИ.

ПДИ е връчена, чрез работодател на 22,01,2026год./ получена от длъжника на 26,01,2026год./ Заедно

№02632/12,01,2026год. с поканата е изпратено и запорно съобщение с изх.

На 27.01.2026г. с молба вх.№ 8898/27.01.2026г. длъжникът е заявил искане за прекратяване на делото поради липса на основание за образуването му и е посочен съд.адрес за уведомления и съобщения;

Със съобщение от същата дата ЧСИ е оставил без уважение искането за прекратяване на делото, както и в частта с която е поискано коригиране на ПДИ с дължимите здравни осигуровки и дължими такси върху тях;

Жалбата, в частта с която се обжалва отказ на ЧСИ за прекратяване на делото е процесуално допустима на осн.чл.435, ал.2, т.6 от ГПК. Изложените доводи за прекратяване свързани с липса на изпълнително основание и наличие на погасени по давност суми за здравни осигуровки са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 7 о т ДОПК, глобата по влязло в сила наказателно постановление представлява публично вземане, което се събира по реда на ГПК, в случаите когато са възложени за събиране на съдебен изпълнител по аргумент на чл.163, ал.4 от ДОПК. В настоящия случай вземането възложено за събиране по влязло в сила НП №573977/2024 е годно изпълнително основание съобразно чл.2, ал.2 и ал.3 от ЗЧСИ възложено на ЧСИ, поради което и предвид изричното отбелязване за влизането му в сила ЧСИ е оправомощен да образува изпълнително дело;

Що се касае до недължимостта на част от сумите за задължителни здравни вноски и начислени лихви-също с характер на публични вземания на осн.чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, поради погасяване по давност, следва да се има предвид, че с оглед приложимия ред на изпълнителното производство по ГПК, основанията за прекратяване са изчерпателно изброени в хипотезата на чл.433 от ГПК. Сред тях липсва като основание за прекратяване на 2 изпълнителното производство релевирано възражение за правопогасяващ изпълнението факт-давност. При твърдение за изтекла погасителна давност длъжникът разполага с възможността по исков път да релевира възражение за давност, в който случай постановеното влязло в сила решение по чл.439 от ГПК или 440 от ГПК е основание за прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл.433, ал.1, т.7 от ГПК.

Ето защо жалбата по изложените доводи е неоснователна.

Жалбата в частта за разноските е процесуално допустима, а по същество частично основателна.

Съгласно мотивите на ЧСИ начислените такси са по т.1, т.3, т.5, т.9 и т.31а от ТТР към ЗЧСИ; Съгласно т.1 от ТТР към ЗЧСИ за образуване на изпълнително дело се събира такса 20 лв. или 24лв. с ДДС/12,27евро/, като същата е дължима; На осн.т.3 от тарифата за извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество се събира такса 5 лв. или 6лв. с ДДС. По делото са налице данни за извършени три броя справки или таксата е в размер на 18,00лв. с ДДС/9,20евро/; На осн.т. 5 от тарифата за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал.

2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се събира такса 20 лв. В конкретния случай е дължима за връчване на ПДИ в размер на 20лв. или 24лв. с ДДС/12,27евро/; На осн.т.9 от тарифата е дължима такса за налагане на запор в размер на такса 15 лв. или 18,00лв. с ДДС/9,20евро/;

Настоящият състав намира допълнителна такса по т.31а от Тарифата да не се дължи, доколкото по делото няма данни за основанието на същата, а и предвид, че би била за сметка на длъжника, когато е издаден документ по Закона за счетоводството, какъвто липсва;

Съдът намира да не е сезиран с жалба срещу таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, тъй като в жалбата липсват такива доводи, а мотивите на ЧСИ сочат да е формирана от горните начислени такси. Съобразно изложеното сумата дължима за начислени такси и общо в размер на 42,94евро;

Насочването на изпълнението подлежи на преценка по реда на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество. Съдът се произнася по искане за отмяна на действия нарушаващи несеквестируемостта доколкото същите са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава несеквестируемостта. Отменяването на изпълнително действие, което нарушава несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия. В този смисъл ТР №2/2013год.на ОСГТК на ВКС. Ето защо съдът приема да е налице правен интерес от жалбата, с оглед твърдението за наложен запор върху несеквестируем доход от трудово възнаграждение.

3

В конкретния случай видно от изложените мотиви на ЧСИ по наложения запор работодателят не е превеждал суми по изпълнението, няма данни дали трудовото възнаграждение е в несеквестируем размер съгласно чл.446 от ГПК в размер минималната работна заплата. В този смисъл и уточнението в запорното съобщение изпратено на 12,01,2026год., с което ЧСИ е посочил удръжки да се правят при спазване на правилата на чл.446 от ГПК. От жалбоподателят не са ангажирани доказателства за преведени суми на ЧСИ от трудовото възнаграждение на длъжника засягащи несеквестируемостта. Предвид изложеното жалбата е неоснователна. Искането за възстановяване на суми от ЧСИ не попада в приложното поле на чл.435 от ГПК, а няма данни и за постъпили суми по изпълнението;

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба вх.№12948/09,02,2026год. по описа на ЧСИ, депозирана от У. Ф.

К. постановление на ЧСИ М.Б. по изп.д.№ №20258380409303, обективирано в съобщение изх.№06967/27,01,2026год., в частта с която е оставено без уважение възражение за разноски по молба с вх.08898/27,01,2026год. относно приети разноски за разликата над 42,94евро до 46,22евро;

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на У. Ф. К. в останалата част като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4