Решение № 57 от 13.02.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Търговище, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА при участието на секретаря А. Н. Г. като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело № 20253530101638 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.

92,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, гр.София, представлявано от Г.Т., действащ чрез юрисконсулт Д. Н., твърди в исковата молба, че на 07.02.2025г., в качеството си на цеионер, сключил с ответника Н.

Д. С. от гр.Търговище, в качеството й на цедент, Договор за покупко-продажба на вземания по платежна сметка, като по силата на чл. 2, ал. 1 от договора, ответникът е цедирал на ищеца част от своите настоящи и бъдещи вземания по своя банкова сметка, а именно- сумата от 203,49 евро (398лв.) през м. март 2025г., 203,49 евро (398лв.) през м. април 2025г., 203,49 евро (398лв.) през м май 2025г. и 203,49 евро (398лв.) през м. юни 2025г., като договорът е влязъл в сила при настъпване на отлагателното условие по чл. 14 от договора, а именно ответникът да представи на ищцовото дружество всички документи, описани в чл. 1, ал. 2 в предвидения срок.Излага, че съгласно чл. 3 от договора, вземанията по чл. 2. ал.1 се прехвърлят на Цесионера срещу заплащане на сумата от 511,29 евро (1000,00 лв.), платима от цесионера на цедента в брой, в срок от 2 работни дни, считано от датата на влизане в сила на договора, която 1 сума ищецът изплатил на ответника на 07.02.2025г., а ответникът представил уговорените в договора документи.Твърди още, че е получил по договора дължимите суми за м.април 2025г. и м. май 2025г., но не е получил и до момента дължимата сума за м.юни 2025г., като от проведен разговор с ответника установил, че на 16.06.2025 г. ответникът е оттеглил подаденото от него съгласие за директен дебит и именно това е причината ищецът да не получи последното плащане.Поради това и като сочи, че съгл. чл. 5, ал. 2 от договора, съобр. която уговорка цедентът се задължава да не отменя и/или изменя съгласието си за директен дебит в полза на цесионера на сумите в чл. 2 от договора, а оттеглянето на съгласието за директен дебит от страна на ответника представлява неизпълнение на чл. 5. ал. 2 от договора, ищецът се позовава на уговореното в чл. 11. ал. 2 от договора, съгласно което, в случай на неизпълнение на задълженията си по чл. 5 през първия месец по чл. 2 цедентът дължи на цесионера неустойка в размер на вземанията по чл. 2,ал.1 от общо 813,98 евро (1592лв.); в случай на неизпълнение на задълженията си по чл. 5 през втория месец цедентът дължи на зесионера неустойка в размер на 75% от вземанията по чл. 2,ал.1; в случай на неизпълнение на задълженията си по чл. 5 през третия месец, цедентът дължи на зесионера неустойка в размер на 50% от вземанията по чл. 2,ал.1 и в случай на неизпълнение на задълженията по чл. 5 през четвъртия месец, цедентът дължи на цесионера неустойка в размер на 25% от вземанията по чл. 2,ал.1, каквато твърди да е и настоящата хипотеза, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск против ответника за заплащане на сумата от 203,49 евро (398лв.), представляваща неустойка по чл.

11,ал.2,предл. последно от договора; претендира законната лихва от депозиране на исковата молба-26.09.2025г. и разноските по делото.В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.

В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответницата предявения иск се оспорва, като неоснователен. Същата призцвана обстоятелството ,че е сключила с ищеца процесния договор, с който му цедирала част от своите настоящи и бъдещи вземания по банкова сметка, при условията и сроковете, посочени в договора като съгл. уговореното в чл. 1 от договора е представила всички необходими документи, съгласия и уведомления на ищеца, в т. ч. предварително съгласие за директен дебит на суми от платежната й сметка в полза на ищеца, както и уведомление 2 за прехвърляне на вземанията, входирано до ЦКБ АД, като се е задължила да прехвърля част от своите настоящи и бъдещи вземания по сметката, посочена в договора; признава и обстоятелството, че е получила сумата от 511,29 евро (1000,00 лв.), както и обстоятелството ,че е оттеглила даденото от нея съгласие за директен дебит в полза на ищеца, при което той не е получил последното плащане от 203,49 евро (398лв.) за м. юни 2025г.Излага, че след правна консултация установила, че сключеният договор за цесия между нея и ищеца не е породил правни последици, поради това, че касае бъдещи вземания, при това вземания за трудово възнаграждение, които счита за непрехвърлими, като излага подробни съображения, цитира съдебна практика; въвежда възражение и за инщожност на самата уговорка да неустойка, като противоречаща на добрите нрави, моли за отхвърляне на иска.В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява.

След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от съдържанието на сключения между страните Договор за покупко-продажба на вземания по платежна сметка от 07.02.2025г.,, в чл.1 е уговорено, че цедентът се задължава в седем дневен срок да посочи своя платежна сметка, открита в лицензиран от БНБ доставчик на платежнни услуги или клон на чуждестранна банка в Република България, по коитo няма наложени запори; писмено да уведоми рабоподателя си АПИ-Областно пътно управление Търговише, ЕИК 0006950890114, че считано от 01.03.2025 г. желае да получава трудовото си възнаграждение произтичащо oт трудов договор № 1 от 01.02.2002 г. и сключените към него анекси и допълнителни споразумения по сметката, освен в случаите, в които към датата на сключване на настоящия договор цедентът вече получава трудовото си възнаграждение по посочената платежна сметка, като в този случай, цесионерът се задължава изрично с писмена декларация до децента да декларира, че получава трудовото си възнаграждение по посочената платежна сметка; да получи писмено потвърждение от работодателя си АПИ-Областно пътно управление Търговише, ЕИК 0006950890114, с което последният го уведомява, че искането на цедента по б.“б“ е уважено; а в случаите, в които цедентът вече получава трудовото си възнаграждение по посочената по б. „а“ платежна сметка, цедентът се задължава да получи писмено потвърждение от него, че 3 към датата на потвърждението трудовото му възнаграждение по трудов договор № 1 от 01.02.2002 г. и сключените към него анекси и допълнителни споразумения ще се изплаща по посочената по б. „а" платежна сметка; да попълни и подаде уведомление до доставчика на платежни услуги, който води сметката по б.“а“, съдържащо предварително съгласие за директен дебит на суми от платежната сметки по б."а" в полза на цесионера за получаваме иа сумите по чл. 4 в размера и сроковете, описани в същия член; да представи на цесионера копие от трудов договор, ведно с анекси и доп.споразумения, удостоверяващи размера на трудовото му възнаграждение, а в ал.2 е уговорено, че в срока по чл.1,ал.1, цедентът се задължава да представи на цесионера доказателства за изълнение за задълженията по ал. 1, като представи на цесионера удостоверение за платежна сметка, копие от изпратеното до работодателя искане по б. „б" или от писмената декларация по б.“б“ изречение второ както и оригинал на писменото потвърждение oт работодателя по б. „в", като доказателство за подадено увсдомление, съдьржащо съгласие по б. „г“ до доставчика на платежни yслуги и при когото е открита сметката по б. „а" за директен дебит за сумите по чл. 2 в полза па цесионера.В чл.2 от договора е уговорено, че цедентът цедира на цесионера част от своите настоящи и бъдещи вземания по сметката, посочена но реда на чл. 1,ал.1,б. „а” при условията на чл. 2, както следва: сумата от 398лв. през м. март 2025г., 398лв. през м. април 2025г., 398лв. през м май 2025г. и 398лв. през м. юни 2025г., а в чл. 3 е уговорено, че вземанията по чл. 2, ал.1 се прехвърлят на цесионера срещу заплащане на сумата ог 1000,00 лв.. платима от цесионера на цедента в брой, в срок от 2 работни дни. считано от датата на влизане в сила на настоящия договор, като плащането на цената по чл. 3 се счита за потвърждение за получаване па всички документи по чл.1,ал.1 от цедента в посочения седмо дневен срок. Уговорени са и права и задължения на страните, като в чл. 11,ал.2 от договора е уговорено, че в случай на неизпълнение на задълженията си по чл. 5 през първия месец по чл. 2, цедентът дължи на цесионера неустойка в размер на вземанията по чл. 2, ал.1; в случай на неизпълнение на задълженията си по чл. 5 през втория месец цедентът дължи на цесионера неустойка в размер на 75% от вземанията по чл. 2,ал.1; в случай на неизпълнение на задълженията си по чл. 5 през третия месец по чл. 2, цедентът дължи на цесионера неустойка в размер на 50% от вземанията по чл.

2, ал. 1 и в случай на неизпълнение на задълженията по чл. 5 през четвъртия 4 месен по чл. 2, ал.1, цедентът дължи на цесионера неустойка в размер на 25% oт вземанията по чл. 2,ал.1. Договорени са и други неустойки, като към договора е приложено и потвърждение за извършената цесия от цедента, на осн. чл. 99,ал.3 от ЗЗД, както и разписка за получената от ответницата сума от 1000лв.От уведомление, подадено от ответницаат до ЦКБ АД по съгласие за директен дебит с вх.№ 20301/07.02.2025г. се установява ,че дава изричното си съгласие за извършване на незабавни плащания на задълженията й към ищеца чрез директо дебитиране срещу платежната сметка на ответницата в банката, като посочва и банковата сметка на ищеца, а от уведомление за прехвърлени вземания, депозирано от ответницата до ЦКБ АД се установява, че същата е посочила, че част от настоящите и бъдещите си вземания а именно: сумата от 398лв. през м. март 2025г., 398лв. през м. април 2025г., 398лв. през м. май 2025г. и 398лв. през м. юни 2025г., са прехвърлени на ищеца по договор от 07.02.2025г., отразено и в приложеното съгласие за директен дебит, подписано от ответницата. Приложени са и две платежни нареждания от 24.04.2025г. и от 27.05.2025г., от които е видно, че в полза на ищеца са преведени суми от по 398лв. от сметката на ответницата. Доколкото ответницата признава обстоятелството, че сама е оттеглила на 16.06.2025г. даденото съгласие за директен дебит в полза на ищеца преди изплащане на последната сума от 398лв., то съдът е приел този факт за безспорен и ненуждаещ се от доказване.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Предявен е иск за заплащане на неустойка по договор за цесия о т 07.02.2025г., склчен между страните, като ищецът-цесионер по договора претендира уговорената в чл. 11. ал. 2, предл. последно от договора неустойка в размер на 203,49 евро(398лв.), като не е спорно по делото обстоятелството, че ответницата е оттеглила предоставеното си съгласие за директен дебит в полза на цесионера и по този начин последният не е получил последната уговорена сума по договора в размер на 203,49 евро(398лв.). Ответницата въвежда възражение за нищожност на договора за цесия изцяло, доколкото касае цедиране на бъдещи трудови възнаграждения, като в тази връзка, съдът приема следното: Съгл. разпоредбата на чл. 99,ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, а съгл. ал.2-прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено 5 противното, от което принципно следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респ. определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко едно от тях. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, в какъвто смисъл е и цитираната от ответника съдебна практика-решение № 196/22.11.2018 г. по гр. д. N° 3871 / 2017 г. на ВКС, IV г.о., Определение N° 273 от 19.05.2022 г. на ВКС по т. д. N° 1655/2021 г., I т. о. и др., която, обаче касае случаи, различни от настоящия и е неотносима, но и в нея е посочено, че за да е валидна цесията, цедираното вземане следва да е определено или поне определяемо, като е отделен въпроса, че при цесия на бъдещи вземания, тя е във нисящо състояние до възникване на бъдещото право, но това не я прави нищожна поради невъзможен предмет.В този смисъл, от значение е дали се касае до бъдещо вземане, което е определено по основание и размер, но не е изискуемо, или до правни очаквания.В случая съдът приема, че доколкото се касае до цесия на настоящи и бъдещи вземания за трудово възнаграждение, разсрочена в рамките на четири месеца, то договорът касае именно вземания, а не правни очаквания, тъй като в трудовия договор на ответницата е определено основното трудово възнаграждение в парична сума, а допълнителните такива-в процент и е определен падеж, което прави трудовото възнаграждение поне определяемо, поради което договорът за цесия не е с невъзможен предмет и възражението на ответницата в този смисъл е неоснователно. Що се отнася до правната характеристика на трудовото възнаграждение, то същото е безспорно основното имуществено трудово право на служителя, като законодателят е предвидил и възможности то да се изплати както на трето лице, така и по платежна сметка на работника или служителя–чл.270,ал.3 от КТ. Тоест, въпрос на субективна преценка на работника или служителя е как точно да се разпорежда с това свое основно имуществено трудово право, вкл. и с начина на изплащането му.Неоснователни са и възраженията на ответницата за това, че се касае до 6 непрехвърлимо право, защото такива са правата, които поради естеството си са непрехвърлими. Такива са неимуществените права (например правото на име, семейните права и други), както и и имуществените права, които са тясно свързани с личността на носителя, като правото на пенсия, правото на издръжка, на стипендия и др., които имат социален, а не трудов характер, каквото е правото на трудовото възнаграждение.Доколкото съдът приема, че възражението на ответницата за нищожност на договора за цеия поради невъзможен предмет по чл. 26,ал.2,предл. първо от ЗЗД е неоснователно, то следва да се произнесе по възражението й за нищожност на неусотечната клауза в договора, което възражение съдът счита, че е заявено в условията на евентуалност и по което приема следното: Видно от уговореното в чл. 11,ал.2 от договора за цесия, в случай на неизпълнение на задълженията си по чл. 5 през първия месец по чл. 2, цедентът дължи на цесионера неустойка в размер на вземанията по чл. 2, ал.1, т.е., цялата сума от общо 813,98 евро(1592лв.); в случай на неизпълнение на задълженията си по чл. 5 през втория месец цедентът дължи на цесионера неустойка в размер на 75% от вземанията по чл.