Решение № 1870 от 22.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1870 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20245330117648 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на З. А. З., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „П. Д. П.“ № **, чрез ЕАД Е. И., против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11 от Договор за кредит № ***** г., сключен между ищеца З. А. З. и ответника „Сити Кеш“ ООД, с която е предвидено заплащане на неустойка в размер на 1080,41 лв., при непредоставяне на обезпечение по кредита от страна на длъжника, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК относно същественото съдържание на договорите за потребителски кредит.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за кредит № ***** г., по силата на който ответникът „Сити Кеш“ ООД е предоставил на ищеца З. А. З. заемни средства в размер на 1200,00 лв., при фиксиран лихвен процент от 40,05 % и при годишен процент на разходите (ГПР) от 49,87 %. Сочи се, че с клаузата на чл. 5 от Договора страните се съгласили заемът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията по същия, а именно: едно или две физически лица, отговарящи кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за 1 страната; в случай че поръчителите са двама – размерът на осигурителния доход на всеки от тях да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. Поддържа се, че в клаузата на чл. 11 от Договора за заем е уговорено заплащането на неустойка в размер на 1080,41 лв., ако ищецът не предостави договореното в чл. 5 от Договора обезпечение, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка. Ищецът твърди, че е усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължи плащания за неустойка.

Сочи, че клаузата за неустойка в процесния Договор за заем е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ГПК, като излага подробни съображения в тази насока. Акцентира върху обстоятелството, че клаузата за неустойка е уговорена извън присъщите й обезщетителна и обезпечителна функции, тъй като размерът на неустойката от 1080,41 лв. е близо 100 % от заетата сума, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по Договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Сочи, че е предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски като по този начин се води до скрито оскъпяване на кредита и се създават единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Поддържа, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията за добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. Твърди, че кредитополучателят не е търсил обезпечение за вземанията си, тъй като е поставил ограничения и е дал неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчител, а предвидената неустойка се кумулирала към погасителните вноски, като водела до скрито оскъпяване на кредита.

По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Сити Кеш“ ООД, в който излага съображения за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Между страните имало сключени множество договори за кредит, с идентични условия, което показвало наличие на трайни отношения между тях. Пред Районен съд 2 Пловдив били подадени множество искови молби, като по всяко отделно производство се оспорвала една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита. Твърди, че единствената цел на ищеца била да генерира разноски по всяко отделно производство.

Ответникът моли съда да прекрати производството като недопустимо.

Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В открито съдебно заседание ищецът З. З., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила писмена молба от пълномощника на ищеца – ЕАД Е. И., чрез адв. Е. И., с която моли предявения иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Сити Кеш“ ООД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба от пълномощника на ответното дружество – Адвокатско дружество „Нестори, Угляров, М.“ ООД, чрез адв. Х. М., с което поддържа отговора на исковата молба, оспорва исковата молба и моли предявения иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски. Моли да не бъде присъждано адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, като излага конкретни доводи за това.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл.

26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

Съдът счита, че предявеният иск е допустим, доколкото от твърденията на ищеца, изложени в исковата молба се изяснява, че се търси прогласяване нищожността на клауза от процесния договор за кредит. В тази връзка, за ищеца всякога съществува интерес да предяви иск за обявяване недействителеност на цялото кредитно правоотношение, по което е страна или само на част от него. Дори и за него да съществува възможност за предявяване на осъдителен иск за платени по договора суми, това не го лишава от възможността да иска произнасяне със сила на пресъдено нещо по въпроса за действителността на договора, респ. на клауза от него, като на преценката на страната е оставен видът защита, който тя търси (в този смисъл Определение № 534/24.02.2025 г. по в.ч.гр.д. № 154/2025 на Окръжен съд – Пловдив, Определение № 675/11.03.2025 г. по в.ч.гр.д. № 297/2025 на Окръжен съд – Пловдив).

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, наличието на уговорена клауза за заплащане на неустойка по правоотношение по договор за 3 паричен заем, която не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци, водещи до нейната недействителност, като докаже всички елементи на фактическите състави на отделните заявени в исковата молба правни основания за това.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените факти и обстоятелства.

Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за кредит № ***** г. , както и че между тях е постигната договореност съобразно чл. 5 от Договора, че задължението по Договора следва да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство, при неизпълнението на което от ищеца се дължи заплащането на неустойка.

Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит № ***** г. (Договора) ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1200,00 лв., при фиксиран лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 49,87 %. Погасяването на заема се извършва на 37 седмични вноски, три от които в размер на по 9,35 лв. и 34 вноски в размер на по 40,31 лв., всяка.

Крайният срок за погасяване на заема е ***** г. Общата сума за плащане по заема е в размер на 1398,59 лв.

С разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си по договора за кредит с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 1) при един поръчител – същият да има осигурителен доход в размер не по-малък от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; 2) при двама поръчители - размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер не по-малък от 4 пъти минималната работна заплата за страната; д а не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; д а не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение ; д а нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Съгласно чл.5, ал. 2 от Договора страните са се споразумели, че кредитополучателят ще представи посоченото в ал. 1 обезпечение в срок до три дни от сключване на договора за кредит.

С клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договора страните са се уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или ако 4 представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1080,41 лв. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Договора дължимата неустойка следва да бъде заплатена разсрочено – съобразно посочения в Приложение № 1 към Договора за кредит начин.

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение на кредитора за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.

Поначало функциите на неустойката са обезпечителна, обезщетителна и санкционна.

Съдът намира, че уговорената в процесния договор за кредит неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение банкова гаранция или поръчителство е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност, поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 от ЗЗД), както и че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, при съобразяване на примерно посочени критерии, като: 1) естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2) дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; 3) вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;