Решение № 701 от 09.12.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 701 гр................................ гр................................ Хасково, 09................................12................................2022 г................................

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З................................

ЖИСОВА при участието на секретаря Милена Д................................ Борисова като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З................................ ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640101898 по описа за 2022 година

Производството е по реда на гл................................ ХXV от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ - "Бързо производство"................................

Образувано е по искова молба на Х................................ Т................................ Х................................, ЕГН **********, с адрес: с................................Р., общ................................Д. и съдебен адрес: гр................................Д., ул................................“**********, адв................................ З.Д. от АК В. против „**************, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр................................Х., пл................................**********, представлявано от управителя Г.И.С., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл................................ 344, ал................................ 1, т................................ 1, т................................2 и т................................ 3 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № 567 от 10................................06................................2022г................................, на основание Заповед № 565 от 10................................06................................2022 г................................ за налагане на дисциплинарно наказание „ уволнение“, двете издадени от управителя на „**************, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на товарен автомобил, международни превози“ в Дирекция „Транспорт“, както и за присъждане на обезщетение, за времето през което ищецът е останал без работа, считано от

10................................06................................2022 г................................, в размер на

4440 лв................................

Ищецът твърди, че съгласно трудов договор № 649/2018 г................................ се намирал в трудови правоотношения с ответното дружество като работел като шофьор на товарен автомобил, международни превози в дирекция Транспорт................................ През 2019 г................................ пострадал при трудова злополука и бил в болничен, по повод на която злополука инициирал и дело за определяне на обезщетение................................ Посочено е още в исковата молба, че след възстановяването си от злополуката, ищецът поискал да се върне на работа, но през 2020 1 г................................ му било отказано................................ Прекият му началник го уведомил, че щом имат работа, ще му се обадят................................ Освен това разбрал, че е в неплатен отпуск, без да е подавал молба за такъв................................ Според ищеца, същият многократно се обаждал по телефона, че има готовност за работа, но бил уведомяван, че фирмата по време на пандемията не извършва дейност в цял обем и на този етап няма работа за него................................ В края на 2021 г................................ се наложило на ищеца отново да посети фирмата и да помоли да бъде преназначен на работа, съобразно нараняването му................................ Отговорили му, че нямат нужда от него и сам следвало да си подаде молба за напускане................................ Ищецът обаче отказал, тъй като имал нужда от работа................................ Установил още, че от началото на 2022 година работодателят не го е осигурявал по никакъв начин, в това число не били заплащани и здравните му осигуровки................................

С оглед утвърдения при ответника начин на работа, а именно при наличен курс да се уведомява съответния служител, а през останалото време да бъде на разположение, ищецът сочи, че имал желание да работи и непрекъснато проверявал дали има курс за него, но тъй като ответникът не го допускал до работа, бил принуден да подаде жалба до Инспекцията по труда, заведена под № 22039483/21................................04................................2022 г................................ В отговор на жалбата получил писмо с изх................................

№

22046456/20................................05................................2022г................................, с който бил уведомен, че е извършена проверка и от направената констатация било видно, че не му били заплатени платения отпуск през годините, също така липсвали и писмени молби за платен или неплатен отпуск................................ Липсвала и молба, отправена по повод здравословното му състояние, като ответникът при даване на обяснения заявил, че изобщо не бил запознат със здравословното състояние на ищеца, за да му предоставя подходяща работа................................

Това обаче не отговаряло на истината, тъй като през този период между страните се водели съдебни дела по повод трудовата злополука, предприятието било информирано и му била предоставена цялата документация по заболяването на ищеца................................ Едновременно с това била извършена и съдебна експертиза по делото, с която било признато счупване на пръст на долен крайник, квалифицирано като средна телесна повреда................................ Поради участието на ответника в процеса било невярно твърдението им, че не били запознати със здравословното състояние на ищеца................................

Изложено е в исковата молба, че в резултат на проверката, ищецът получил писмо, с което бил поканен от ответника да даде писмени обяснения за това, че не се е явил на работа на 19 и 20 май 2022 г................................ Подал отговор своевременно................................ По пощата получил Заповед № 565/10................................06................................2022 г................................ за налагане на наказание

„дисциплинарно уволнение" и

Заповед

№

567/10................................06................................2022г................................ за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл................................330, ал................................2, т................................6 от

КТ във вр................................ с чл................................190, ал................................1, т................................2 от КТ, като причина за прекратяването на договора било неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, а именно на 19................................05................................2022 г................................ и

20................................05................................2022 г................................ Не бил регистриран и в бюрото по труда поради основанието за прекратяване на трудовото правоотношение................................

Ищецът счита, че посочените заповеди били неправилни и незаконосъобразни и не отразявали обективната действителност, не кореспондирали с действителното положение................................

Постановени били в нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото били издадени в отговор на подадената от ищеца жалба срещу поведението на ответника и нежеланието му да го приеме на работа................................

При тези доводи се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 567 от

10................................06................................2022г................................, на основание Заповед № 565 от 10................................06................................2022 г................................ за налагане на дисциплинарно наказание „ уволнение“, двете издадени от управителя на „**************, за възстановяването 2 му на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на товарен автомобил, международни превози“ в Дирекция „Транспорт“ при ответника, както и да му бъде присъдено обезщетение, за времето през което е останал без работа, считано от 10................................06................................2022 г................................, в размер на 4440 лв................................

Претендира направените по делото разноски, за което представя списък по чл................................80 ГПК................................

Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни................................

Посочва, че счита за безспорни фактите, че ищецът е назначен на работа при ответника на основание трудов договор № 649/2018г................................ на длъжност шофьор на товарен автомобил, международни превози, както и че е претърпял трудова злополука и е бил в отпуск заради временна нетрудоспособност от

01................................08................................2019 г................................ до 22................................12................................2019 г................................ Със заповед № 565/10................................06................................2022г................................ на ищеца било наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно уволнение, поради неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, а именно на

19................................05................................2022 г................................ и на

20................................05................................2022 г................................ и била издадена заповед № 567/10................................06................................2022г................................ за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл................................330, ал................................2, т................................6 от КТ във връзка с чл................................ 190, ал................................1, т................................2 от КТ................................

Невярно било твърдението на ищеца, че след изтичане на болничните му през 2020 г................................ е поискал да се върне на работа................................ В исковата молба по повод на която било образувано гр................................д................................

№

2177/2020г................................ по описа на РС Хасково ищецът твърдял, че е бил на лечение в Англия и се прибрал в страна на 15................................05................................2020 г................................ както и че не бил напълно възстановен и продължавал да чувства болки при придвижване................................ Според ответника, ищецът не е искал да се връща на работа, защото за целта на производството по гр................................д................................ № 2177/2020 г................................ поддържал версията, че е много тежко пострадал и не може да работи................................ След изтичане на отпуска за временна нетрудоспособност ищецът бил длъжен да се яви на работа, защото нямало обективна причина за неявяването му................................ Затова при отсъствие от работа и неизпълнение на трудови задължения, на ищеца не му било начислявано трудово възнаграждение, съответно работодателят не заплащал и осигуровки................................

Работодателят не отказал на ищеца да го приеме на работа, но твърди, че ищецът не е искал да се завръща на работа и да изпълнява задълженията си по непрекратено трудово правоотношение................................ След изтичане на отпуска за временна неработоспособност на 22................................12................................2019 г................................ в продължение на две години и половина ищецът не се бил явявал на работа и не бил посочил обективни причина за неявяване, тоест не бил изпълнявал трудовите си задължения................................