Определение № 404 от 15.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 404 гр. Пловдив, 13.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600510 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 8 от НПК.

Образувано е по депозирана чрез повереника адв. А. Б. въззивна частна жалба на Д. Т. А., Т. Т. А., М. Т. Р. и З. Т. А., в качеството им на пострадали от разследваното по делото престъпление, срещу Определение № 816/07.10.2024 г. по ЧНД № 844/ 2024г. на Окръжен съд – гр. Стара Загора, с което е потвърдено постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 284-зм[1]1244/2021 г. по описа на* (преписка № 3958/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура – Стара Загора), образувано и водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

В жалбата са отправени оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт и постановяването му в противоречие с изводимото от доказателствата по делото, както и за непълнота на разследването. Твърди се, че съдът неправилно е споделил виждането на прокурора, че е недоказано непривлечената като обвиняем Е. М. К. да има принос към разследваното престъпление. Иска се отмяна на обжалваното определение и на потвърденото от съда постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди наведеното в частната жалба и приложените по делото доказателства, намира че:

Частната жалба е допустима. Депозирана е от лица, легитимирани да атакуват постановения съдебен акт, в срока за обжалването му.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Следва да се констатира, че в преобладаващо/в 12 от общо 16 страници/ жалбата 1 на адв. Б. съдържа буквално възпроизвеждане на обжалвания съдебен акт, с подчертаване на отделни части от него.

Наведените конкретни оплаквания са за непълнота на разследването, което според изложеното в жалбата се е изразило в неназначаването на

„комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза от вещи лица с доказан висок професионализъм и безупречна репутация, такива от които другите експерти се учат и които са автори на техническа литература за разследване на произшествия, като доц.

А. П. А. и професор С. К., предвид сложността на конкретния казус и незапазеното местопроизшествие“.

Извън несъмнено установеното, че по делото такава експертиза /КСМАТЕ /е назначена, както и допълнителна от същия вид, по така направеното искане следва да се констатира, че с оглед изготвените експертизи е следвало да се обоснове каква експертиза се счита за необходима- допълнителна или повторна. Те са различни по вид и основание за назначаването им и това е изрично регламентирано в чл. 153 от НПК. Соченото в частната жалба- необходимост да бъде реализирана от конкретно посочените вещи лица, не се съотнася към нито един от двата вида експертизи. Отделно от това, в чл. 147 от НПК за вещите лица е установено изискване да са „специалисти от съответната област на науката, изкуството или техниката“. Съставът на експертизата се определя от органа, който я назначава, а не от страните в съдебното производство, респ.- бъдещите такива в досъдебното. В конкретния случай не се аргументира отсъствие на изискуемите специални знания и опит у вещите лица, изготвяли експертизи по делото, а наведеното твърдение, че има и по- добри от тях- техните учители, не обосновава основателност на процесуална претенция за назначаване нито на допълнителна, нито на повторна експертиза.

Неоснователен е и отправеният упрек, че без задълбочен анализ на доказателствата по делото прокурорът е прекратил наказателното производство, „което безусловно е приповторено от съда, а това е недопустимо“. Внимателният прочит на проверявания съдебен акт сочи, че окръжният съд е направил цялостна проверка на обосноваността и законосъобразността на прекратителното прокурорско постановление.

Това, че е достигнал до извод идентичен с изведения от прокурора, не само е допустимо, а е и законово възведено основание за потвърждаване на постановлението на прокурорачл. 243, ал. 6 от НПК. Недопустимо произнасяне на съда в процесния случай отсъства.

Възражението, че в хода на досъдебното производство не са били положени усилия за установяване на скоростта, с която се е движел пешеходецът, е неоснователно.

Разпитани са всички възможни свидетели, които са имали възприятие за този факт, а като способ за проверка на заявеното от тях са използвани и показанията на свидетелите, пред които непосредствено след деянието очевидците са споделили за случилото се, възпроизвели са факти, значими съобразно предмета на делото . За този факт- моментът, в който пострадалият А. е предприел пресичане на пътното платно, как точно се е придвижвал и намина, по който е сторено това всички свидетелски показания 2 са еднопосочни.

Твърденията на свидетелите са били обект и на експертно изследване, доколкото в изготвенти по делото експертизи вещите лица са анализирали възможните/от експертна гладна точка/ скорости на придвижване на пострадалия, като са изследвали и хипотетзите фаталният сблъсък да бъде избегнат при всяка от тях.

Наведеното, че е било възможно откриването и на други свидетели -очевидци не държи сметка, че:1. ПТП е настъпило извън населено място, което предполага и помалко лица, които е възможно да са го възприели.;2. Отсъстват данни за възможни други свидетели и 3. Установени са и свидетелите, които не са пътували в автомобила, участвал във фаталния сблъсък, при което те са разпитани.

Заявените като необсъдени от съда /и прокурора/ обстоятелства за инкриминираното деяние всъщност са намерили отговор в проверявания съдебен акт. В случая не налице необсъждане, а несъгласие с изводите на контролирания съд. На емоционално изразените твърдения, че „ в съдебната практика няма подобен аналогичен казус“, настоящият е повод за „прецедент“ и ще постави началото на различно разрешаване в бъдеще на подобен род дела, следва да се отговори, че всеки казус е различен, привидните сходства между отделни казуси не ги правят „ еднакви“ или „ безинтересни“ на правораздавателните органи. Те са длъжни вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона- чл. 14, ал. 1 от НПК, спазват изискването и на чл. 13, ал. 3 от НПК- да формират изводите сие за обективната истина по делото въз основа на доказателства, които са събрани по реда и със средствата, предвидени в НПК.

Внимателният прочит на мотивите на обжалвания съдебен акт не сочи на отклонение от посочените по- горе принципи, каквито упреци се заявяват в частната жалба.

Досъдебното производство № 284-зм-1244/2021 г. по описа на * е образувано и водено за това, че на 19.09.2021 г. на ПП-І-6, км.331+800 (*) при управление на МПС – лек автомобил м. „*” с рег. № *, е нарушил правилата за движение, с което е причинил по непредпазливост смъртта на Т. А. А. от с. *, общ. * *– престъпление по чл.343, ал.1, „б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК (л.1, т.1 от д.п.).

В хода на разследването са установени и разпитани както всички свидетели, които са възприели факти от инкриминираното събитие, така и случайно преминаващи в същия участък водачи- неочевидци, а още и лица, които поради служебната си ангажираност са го посетили в момент близък до процесното деяние. Те са не само са посочени в определението на окръжния съд, а показанията им, в изпълнение на повелите на чл. 13, чл. 14, чл. 1о7, ал. 5 от НПКса подложени на задълбочен анализ и проверка за съответствие.

Не се оспорва установеното, че на 19.09.2021 г., около 11.30 ч., свидетелката Е. К.

3 управлявала личния си лек автомобил м. „*” с рег. № *, по първокласен път ПП-І-6, км.331+800 (т.нар. *), в посока от запад на изток – от гр. * към гр. *. На предната дясна седалка в автомобила пътувал свидетелят П. К. (съпруг на Е. К.). Видимостта била добра, времето слънчево, пътна настилка- суха. За сочените обстоятелства е налице и справка от НИМХ – Филиал* (л.136, т.1 от д.п.).

Не се оспорва още, че пътят в посочения участък бил двулентов, за двупосочно движение, с обща широчина 7,70 м. Южната лента била широка 3,80 м., а северната – 3,90 м. Асфалтовата настилка била от дребнозърнест асфалт и запазена. Пътната маркировка, разделяща двете ленти за движение в различните посоки, била „Единична прекъсната линия“– M3, като липсвала вертикална маркировка. Тъй като конкретният пътен участък бил извън територията на населено място, разрешената максимална скорост за движение била до 90 км/ч. Нямало обозначени пешеходни пътеки, нито пътни знаци, предупреждаващи водачите на МПС за преминаване на пешеходци или пешеходен надлези това обстоятелство е изследвано и чрез изискване на надлежно писмено доказателствосправка от АПИ, ОПУ – * (л.146, т.1 от д.п.).

Свидетелката Е. К. управлявала лекия си автомобил в дясната лента по посоката му на движение (южната лента), със скорост от 76 км/ч. Движела се в колона от автомобили, поддържайки праволинейно и равномерно движение, като пред нея се движело неустановено в хода на разследването МПС, чието поведение няма отношение към последвалите събития.

След автомобила на свидетелката К. се движел лек автомобил „*“, с peг. № *, управляван от св. Р. К. Р., а на задната седалка били двете й внучета – на 8 години и на 3 години.

Зад лекия автомобил „*“, управляван от св. Р. Р., се движел лек автомобил м. „*“, с peг. №*, управляван от св. Б. Р.. В автомобила се намирали още М. М., С. М. и М. М.

(съответно, майка, баща и леля на свидетеля Р.).

В конкретния пътен участък не съществували трайни зрителни прегради по посоката на движение на колоната от автомобили, които да препятстват всеки един от водачите им да възприемат пътя и пътната обстановка. Трите автомобила, описани погоре, се движели с равномерна скорост и праволинейно, като дистанцията помежду им била около 10-15 метра и не се променяла.

По същото време и на същия пътен участък се намирал пешеходецът Т. А. А., който се движел в посока от север на юг. След като се приближил до мантинелата, която се намирала от северната страна на пътното платно, пешеходецът я прескочил, спрял, огледал се и внезапно предприел пресичане па пътното платно от север на юг.

Основните упреци в частната жалба са досежно приетата по делото скорост на движение на пострадалия и изводимите от това видимост за водача, възможност да реагира и да предотврати удара.

В съответствие с доказателствената съвкупност Старозагорският окръжен съд е 4 намерил, че Т. А. се движел бързо – със скорост от порядъка на 2,50 – 3,33 м/с. (средна стойност 2,92 м/с.). Той притичал перпендикулярно на пътното платно, като пресякъл северната лента за движение и навлязъл в южната лента, където се движели в колона леките автомобили, управлявани от свидетелите Е. К. (първи автомобил), Р. Р. (втори автомобил) и Б. Р. (трети автомобил).

Пешеходецът Т. А., който внезапно и бързо навлязъл на пътното платно от север, по същия начин навлязъл и в южната лента за движение. В резултат на това настъпил удар между тялото на Т. А. (което в момента на удара било с дясно страничната си част към автомобила) и предните леви състави на управлявания от свидетелката Е. К. лек автомобил. Ударът бил изцяло в лентата за движение на лекия автомобил – южната пътна лента за движение в посока от запад на изток.

Свидетелката Е. К. незабавно задействала спирачната система на автомобила, който спрял в лентата си за движение, ориентиран с предната си част в посока изток.

След настъпването на удара тялото на пешеходеца било носено на известно разстояние на предния капак на лек автомобил м. „*” с рег. № *, като след окончателното спиране на автомобила изпаднало на пътното платно, пред автомобила, където се установило в южната лента за движение, в близост до осовата линия.

Свидетелите Е. К. и П. К. слезли от автомобила си и го оставили на място, без да го преместват. Веднага след тях спрели и автомобилите, управлявани от свидетелите Р. Р. и Б. Р.. Свидетелят П. К. се приближил до пострадалия Т. А. и тъй като тялото му се намирало на пътното платно, за да го предпази от евентуални последващи наранявания, го издърпал към южния крайпътен банкет.