Решение № 121 от 17.09.2021, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Исперих , 17.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, X СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Силвина Д. Йовчева при участието на секретаря Наталия Д. Тодорова като разгледа докладваното от Силвина Д. Йовчева Гражданско дело № 20213310100236 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – предявен иск за установяване на парично вземане, произтичащото от договорно правоотношение с ответника и цедирано в полза на ищец.

Производството е образувано по постъпила искова молба от “Ю...” ЕООД с ЕИК........., със седалище и адрес на управление: гр. С.я , район “Т.”, бул. “Б.“ №.., вх. .., ет.., представлявано от управителя Ю.Б. Ц., действащ чрез пълномощника адв. В. Г. при АК - С., със съдебен адрес: гр. С., бул. “Б.“ №...., вх. В, ет. 8, против А.. А... Я.. с ЕГН-********** от гр. И., ***.

Ищцовата страна моли на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, след като се убеди в основателността на претенцията им, съ..т да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на ответника А..

А. Я.. с ЕГН-**********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Ю." ЕООД с ЕИК ........., в размер на 52,24 лв. (петдесет и два лева и 24 стотинки), представляващи незаплатена далекосъобщителна за периода от 08.01.2018 г. до 07.04.2018 г, дължими по повод на валидно действал договор с клиентски номер ............, сключен между ответника и мобилния оператор „Б. т. к." ЕАД, за което са издадени фактури 1241268143 от 08.02.2018 г., ********** от 08.03.2018 г. и 1244639268 от 08.04.2018 г. Моли съдът да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски, както и да присъдите в полза на „Ю.. ЕООД, ЕИК..........., адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева (сто и осемдесет лева). Моли съда да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство и да присъдите в 1 полза на ищеца: сумата от 25,00 лева, представляваща държавна такса и 180,00 лева (сто и осемдесет лева), представляващи възнаграждение за адвокат по ч.гр.д. № 9/2021 г. по описа на Районен съд - И., съобразно посоченото в т. 12 от ТР № 4/201З г. на ОСГТК на ВКС.

Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответника въз основа на Договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията "С.Г. Г. ООД с ЕИК..........., което дружество от своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител на вземания „Б.т. к." ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което се прилага. Ищецът сочи, че е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК. Твърди се, че ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания ведно с всички произтичащи от това права и задължения, а именно привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Излагат се доводи, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № 16874577001. Съгласно чл.

29 от Общите условия на мобилния оператор, предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им.

Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане се получава на предварително обявени номера. Посочва, че сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка. Твърди се, че между кредитора „Б. т. к. ЕАД с ЕИК: ......... и ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16874577001 от дата 27.12.2017 г. за ползване на мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план Smart М+ с месечен абонамент 19,99 лева. Срокът на договора бил 24 месеца - до дата 27.12.2019 г. Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер............ между ответника и „Б. т. к." са издадени фактури № **********/15.02.2018 г., 1243284837/15.03.2018 г. и 1245130764/16.04.2018 г., за периода от 15.01.2018 г. до 15.04.2018 г. на обща стойност 61,12 лв. Поконкретно са издадени следните фактури:

Фактура № **********/15.02.2018 г. с начислена за периода 15.01.2018 -14.02.2018 сума в размер на 21,14 лв. (с ДДС), от които: 16,66 лв. за месечен абонамент Smart М+, 0,96 лв. за мобилни разговори и 3,52 лв. ДДС ставка 20%. Дължимата сума е платима в срок 25.02.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение.

Фактура № 1243284837/15.03.2018 г. с начислена за периода 08.02.2018 -07.03.2018 сума в размер на 19,99 лв. (с ДДС), от които: 16,66 лв. за месечен абонамент Smart М+ и 3,33 лв. ДДС ставка 20% . Дължимата сума е платима в срок 25.03.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение.

2

Фактура № 1245130764/16.04.2018 г. с начислена за периода 08.03.2018 -07.04.2018 сума в размер на 19,99 лв. (с ДДС), от които: 16,66 лв. за месечен абонамент Smart М+ и 3,33 лв. ДДС ставка 20%. Дължимата сума е платима в срок 25.04.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение.

Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месеци 02/2018 г., 03/2018 г..

04/2018 г. на обща стойност 61,12 лв., от които ищецът има интерес само за частта, за която е издадена заповедта за изпълнение – 52,24 лв. (петдесет и два лв. и 24 ст.). Към всяка от фактурите има приложено извлечение, представляваща детайлизирана справка от потреблението на абоната.

Твърди се, че незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги, обусловило правото на БТК (чл. 50 от ОУ във връзка с чл. 43, т. 1.) да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. Излагат се доводи, че при неспазване на което и да е задължение в т. 43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След прекратяването на договора с ответника мобилният оператор издал на клиентски номер № 16874577001 ни дата 09.06.2018 г. крайна Фактура № 1247988173.

Твърди се, че деактивацията на процесния абонамент е станала на 15.05.2018 г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Според ищеца абонатът е бил в неизпълнение на договорите си, неспазвайки крайния срок за ползване на абонаментите до края на действието им.

Ищцовото дружество твърди, че фактурите не са сами по себе си основание за плащане, но ответникът е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, без да е извършил плащане в указания срок, следователно е налице неизпълнение на договора. Твърди се, че с подпидването на декларация ответникът е приел общите условия на оператора, а незаплащането на дължимите суми по издадените фактури е обусловило правото на оператора да прекрати едностранно договора.

Ищецът моли като доказателство да се приеме Приложение № 1, което се установява, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК" ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. Г." ООД е собственик на вземането спрямо ответника, което впоследствие е било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Е." ООД и „Ю." ЕООД. Твърди се, че ответникът е уведомен за цесиите – „С.Г. Г." ООД уведомил длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име в качеството си на цедент на 01.10.2019 г. Ищецът сочи, че връчването на ИМ на длъжника, към която са приложени и документи, удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера, е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Сочи, че съм ИМ са приложени договорите за цесия.

3

В срока за писмен отговор ответникът изразява становище за изтекла погасителна давност.

Сочените в исковата молба обстоятелства се подкрепят от събраните в хода на делото доказателства, които установяват като дължимо по основание и размер на претендираното по делото вземане на ищеца срещу ответника.

Между „Б. т. к." ЕАД с ЕИК: .......... и ответника А.. А.. Я.. с ЕГН********** е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16874577001 от дата 27.12.2017 г. за ползване на мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план Smart М+ с месечен абонамент 19,99 лева. Срокът на договора бил 24 месеца - до дата 27.12.2019 г. Ответникът не оспорва обстоятелството, че въз основа на договора са му били предоставени мобилни услуги, който е потребил, касаещи периода 15.01.2018 г. - 07.04.2018 г., за които са издадени следните фактури, по които ответникът дължал плащане:

Фактура № **********/15.02.2018 г. с начислена за периода 15.01.2018 г. - 14.02.2018 г. сума в размер на 21,14 лв. (с ДДС), от които: 16,66 лв. за месечен абонамент Smart М+, 0,96 лв. за мобилни разговори и 3,52 лв. ДДС ставка 20%. Дължимата сума е платима в срок 25.02.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение.

Фактура № 1243284837/15.03.2018 г. с начислена за периода 08.02.2018 г. - 07.03.2018 г. сума в размер на 19,99 лв. (с ДДС), от които: 16,66 лв. за месечен абонамент Smart М+ и 3,33 лв. ДДС ставка 20% . Дължимата сума е платима в срок 25.03.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение.

Фактура № 1245130764/16.04.2018 г. с начислена за периода 08.03.2018 г. - 07.04.2018 г. сума в размер на 19,99 лв. (с ДДС), от които: 16,66 лв. за месечен абонамент Smart М+ и 3,33 лв. ДДС ставка 20%. Дължимата сума е платима в срок 25.04.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение.

Не са събрани доказателства, които да сочат плащане от страна на ответника за предоставените му услуги, фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месеците 02/2018 г., 03/2018 г., 04/2018 г. на обща стойност 61,12 лв., от които ищецът има интерес само за частта, за която е издадена заповедта за изпълнение, а именно 52,24 лв. (петдесет и два лв. и 24 ст.).

Ответникът признава, че е имал сключен договор. Твърди, че в началото не е бил информиран, но след това разбрал, че има задължения. Получавайки исковата молба разбрал, че дължи пари на ищеца. Възразява за изтекла давност.

С оглед уговореното и събраните доказателства по делото, съдът приема, че ответникът дължи сума размер на 52,24 лв. (петдесет и два лева и 24 стотинки), представляващи незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 08.01.2018 г. до 07.04.2018 г, дължими по повод на валидно действал договор с клиентски номер................., сключен между ответника и мобилния оператор „Б. т. к.я" ЕАД, за което са издадени фактури 1241268143 от 08.02.2018 г., ********** от 08.03.2018 г. и 1244639268 от 08.04.2018 г.

Не са представени доказателства за погасяване на дължимата сума.

4

Ирелевантно е възражението за изтекла давност. Вземанията за периодични платежи, каквото представлява и плащането на абонаментни месечни такси към мобилен оператор се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност, която започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно приложените фактури, крайният срок за плащането на първото задължение е 25.02.2018 г. и от тази дата вземането е станало изискуемо. Следователно тригодишният срок за предявяване на вземането за задължението за м. февуари 2018 г. изтича на 25.02.2021 г. Следващите очевидно са с по-късна дата. Видно от посоченото на печата по заповедното производство, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 07.01.2021 г. Действително налице е възражение, но давността се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 от ГПК, като предявяването му има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В случая той е спазен. Впрочем ако не беше заповедта щеше да бъде обезсилена. В този смисъл съдът намира, че искът за главницата е основателен и доказан, не е погасен по давност, поради което следва да се уважи изцяло.