Определение № 224 от 17.06.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 224 гр. Велико Търново, 17.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Милена Карагьозова

Пенко Цанков като разгледа докладваното от Пенко Цанков Въззивно частно наказателно дело № 20244100600306 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 243, ал. 7 от НПК.

Постъпила е жалба от Ц. С. В., против Определение № 92 от 16.05.2024г., по ЧНД № 156/2024г., по описа на РС – Горна Оряховица, с което е потвърдено Постановление от 07.03.2024г., издадено от РП – Велико Търново, Т.О – Горна Оряховица, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 469/2023г., по описа на РУ Горна Оряховица при ОД на МВР В. Търново. Навеждат се оплаквания, според които обжалваното определение е неправилно и необосновано. Претендира се отмяна на обжалвания акт на районния съд, както и на процесното постановление издадено от държавното обвинение.

Окръжен съд – Велико Търново, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустновения срок и от Л. имащо право на това. Разгледана по същество същата е и неоснователна по следните съображения:

Наказателно производство по ДП № 469/2023г. по описа на РУ Г.

Оряховица, при ОД МВР В. Търново, е образувано с постановление от 1

26.07.2023г. на РП – Велико Търново, Т.О – Горна Оряховица срещу неизвестен извършител за това, че на 20.02.2023г. в с. Д., общ. Лясковец, обл.

В. Търново, е отправил закана, с убийство по отношение на Ц. С. В. от същото село, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 НК. В хода на ДП били проведени били разпити на свидетели (Ц. В., П.С., Н.И. Си. С., и събрани писмени доказателства.

Настоящият състав споделя установените от представителя на държавното обвинение и от първостепенния съд обстоятелства. Въз основа на събраните по делото доказателства, обосновано и правилно решаващите органи са приели за установено, че Ц. В. живее в с. Д., общ. Лясковец.

Семейството и стопанисва магазин находящ се на ул. „Ц.“ № 7, където работели тя и дъщеря - П. С., както и синът и - С. С.. На 21.02.2023,г., около 19:30 - 20:00ч., В. била в магазина, когато чула шум отвън, поради което излязла навън и в непосредствена близост видяла И. И.и брат му Н. И..

Двамата били закупили (публична продан от съдебен изпълнител) съседен имот (заведение), който преди това бил собственост на семейството на Ц. В..

Поради това обстоятелство не били в добри отношения. Свидетелката видяла, че двамата мъже счупили две от плочките пред магазина, като им поискала обяснение за това. В отговор И.И.отправил към нея репликата: „Много сте ми лесни за унищожаване. Много лесно мога да ви оправя.“ При това казал на В., че нищо не е счупил, като повторил репликата „Много сте ми лесни“.

Притеснена от случващото се Ц. В. набрала телефонния номер на сина си свидетеля С., като при осъществената телефонна връзка, майка му му споделила за случващото се, като заедно с това свидетелят чул отправените от мъжки глас реплики. През това време . И. и брат му Н. И. стояли в близост до тяхното заведение и в непосредствено до магазина на пострадалата.

В този момент към търговския обект се приближил св. Н.И. а И. И.и Н И. се прибрали във своя имот. Непосредствено след това Ц. В. се обадила на дъщеря си – свидетелката С. която след известно време отишла до магазина с приятеля си - свидетеля Н.И.Когато пристигнали, пострадалата им споделила, че е била заплашена и че двамата братя са счупили плочките пред магазина.

Бил подаден и сигнал чрез ЕЕН 112, като на място пристигнали поЛ.йски служители от РУ на МВР – Горна Оряховица, които снели сведения на 2 пострадалата и присъстващите членове на семейството ѝ, както и от.И. и И. И.

Фактическата обстановка е правилно установена и анализирана както от прокурора, така и от първата инстанция, като в нея въззивният съд не счита за необходимо да внася промени.

Правилно е констатирано от първата инстанция, че за да прекрати наказателното производство, представителят на Районна прокуратура В.

Търново е приел, че са извършени множество действия по разследването, като са събрани относимите и възможни доказателства, но не са събрани безспорни и категорични доказателства за извършено престъпление по чл.

144, ал. 3 НК. Предвид на това районният съд е приел, че постановлението на Районна прокуратура гр. В.Търново, Т.О –Г. Оряховица е правилно и законосъобразно, поради което и го е потвърдил.

Въззивният съд изцяло споделя изводите на първостепенния, както по отношение на фактите, така и по правото, по следните съображения.

Първостепенният съд обосновано и правилно е възприел събраните по делото доказателства и въз основа на тях е изложил фактическата обстановка, която приема за установена, следвайки хронологията на разследването, попълването на доказателствената маса с достатъчно доказателства. В тази връзка и настоящият състав приема, че е наЛ. обем от доказателства, позволяващ да се направят фактически и правни изводи досежно липсата на категорични такива, относно осъществяване на деянието по чл. 144, ал. 3 във вр. с, ал. 1 от НК.

В проверяваните актове, издадени от държавното обвинение и от първостепенния съд, обосновано и правилно е прието, че думите, обективиращи закана за убийство по отношение на Ц. В. се установяват в нейните показания като изразите - „Много сте ми лесни за унищожаване.

Много лесно мога да ви оправя.“ и в репликата „Много сте ми лесни“.

За да бъде осъществен състава на престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, се изисква в изразите на отправената закана да се съдържа и формулира недвусмислено намерение, насочено към лишаване от живот, и се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му, в исканата от дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективната страна е необходимо обективиране чрез думи или действия на 3 закана с убийство спрямо определено Л., която да е пряко възприета от него и да е могла да възбуди основателен страх у заплашения за осъществяването й.

От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.

Видно от събраните по делото доказателства и в частност на твърдените за употребени от И. И.изрази, в конкретния случай, липсват съществени елементи както от обективна, така и от субективна страна, за да бъде квалифицирана осъществената от И.И. деятелност като престъпление по чл.

144, ал. 3, вр., ал. 1 от НК.

На първо място употребените изрази са общи, и липсва насоченост към конкретно Л., в частност към определено Л. и а именно към пострадала Ц. В..

Такава се извежда от пострадалата, въз основа на нейни субективни възприятия, което е недопустимо за наказателното производство.

На следващо място, както съдът посочи, съдържанието на твърдените за употребени изрази не съдържат закана за убийство на свидетелката В..

На последно място дори да се приеме, че употребените изрази представляват някаква заплаха, то не се установява, че Ц. В. да ги е възприела именно като заплаха за убийството и, като този израз да е възбудил основателен страх от осъществяването му. Отделно от това, липсат и доказателства за осъществяването и на друг елемент субективната страна на престъпния състав. Сочи се, че от поведението на св. Ц. В. по време на създалата се ситуация, не може да се заключи, че отправените от И.т И. думи към нея са били оформени като вероятно решение, което предстои да бъде изпълнено, нито пък са възприети от нея като основателна опасност именно за живота и, а не за телесния и интегритет и този на личното и имущество.

Процесните изрази са използвани импулсивно, механично и носят единствено емоционален заряд, изразяват гневност, но в действителност не целят чрез реална заплаха или реално нападение да се въздейства върху свободното протичане на волевите процеси у потърпевшата, което да ги промени като предизвика страх от осъществяването на заканата.

При правилно изяснена фактическа обстановка прокуратурата е достигнала и до обоснован извод относно липсата на престъпление по чл. 216 от НК, относно наведените твърдения за счупени от И. И. и от Н. И. две плочки от подовата настилка положена пред магазина на св. Ц. В.. От 4 събраните по делото доказателства не се установява конкретния автор на осъщественото деяние. На следващо място в това число и от показанията на св. Ц. В. се установява, че същите са били с нарушена устойчивост, и свързаност с пода за който са били залепени. Предвид на това и въззивният съд се солидаризира с обективирания от държавното обвинение извод, че макар и деянието да осъществява, от формална страна признаците на предвидено в закона престъпление по чл. 216 от НК, е с явно незначителна опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК

В тази връзка следва да се отбележи, че при упражняването на съдебен контрол по чл. 243, ал. 3 и сл. от НПК върху прекратяването на наказателното производство от прокурора, обхватът на проверката е ограничен единствено до обоснованост и законосъобразност на постановлението на прокурора. При осъществяването на този контрол, съдът е ограничен от пределите на компетентността на прокурора, на когото не може да дава указания за правната квалификация на извършеното деяние, в чието правомощие е да разреши въпроса дали да започне наказателно преследване, респективно да извърши привличане към наказателна отговорност, срещу кого и за какво престъпление. Ето защо, в хипотезата, при която се приеме, че престъплението, предмет на воденото разследване ( в слручая по чл. 144, ал . 3 от НК) е недоказано или не представлява престъпление, то при наличието на данни за извършено от обвиняемия деяние по друга правна квалификация, доводи за което се съдържат и в депозираната пред Великотървоският окръжен жалба, при обоснованост и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, съдът следва да го потвърди. Изцяло в компетенциите на водещия разследването прокурор е да извърши преценка за развитието на воденото разследване и съдът не е компетентен да се меси в установената инстуционална независимост.

Предвид изложените съображения съдът счете, че постановеното от Горнооряховският районен съд Определение № 92 от 16.05.2024г., по ЧНД № 156/2024г., с което е потвърдено Постановление от 07.03.2024г., на РП- В.

Търново, Т.О - Г. Оряховица, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 469/2023г. на РУ – Г. Оряховица, при ОД на МВР – В.Търново, за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

5

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 92 от 16.05.2024г. по ЧНД № 156/2024г., с което е потвърдено Постановление от 07.03.2024г. на РП- В.

Търново, Т.О-Г. Оряховица, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 469/2023г. на РУ – Г. Оряховица, при ОД на МВР – В.Търново, за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК.

Определението на съда е окончателно.

Да се изпрати писмено съобщение на страните за изготвяне на съдебния акт.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6