Решение № 406 от 15.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Варна, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.а Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от И.а Димова Административно наказателно дело № 20223110204641 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от С. П. Д. от гр.Варна срещу Наказателно постановление № 21-0433-000265/15.12.2021г. на началник сектор към ОДМВР-Варна, Първо РУ-Варна, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, на основание чл.178Д от ЗДвП.

Жалбоподателката заявява, че синът й- К. П., е с трайни увреждания и има издаден талон за преференциално паркиране на пътни превозни средства на негово име. Изтъква следните обстоятелства: поради непълнолетието на детето, превозното средство, което го обслужва, е управлявано от неговата майка; същата ползва офис, находящ се на ул.“Плиска“ №13 в гр.Варна, където често ходи с детето си; на 01.12.2021г., при паркирането на автомобила на процесния общински паркинг, е оставила картата за преференциално паркиране на видно място върху таблото на автомобила, след което е оставила детето в офиса. Твърди и че е помолила св.П. П. да се увери в наличието на картата преди да е отключила автомобила си. Поради това счита, че е при паркирането е спазила всички нормативни изисквания и не е извършила административно нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се 1 явява лично. Представлява се от адв. Ст. Л., който поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, моли евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минимален размер.

Жалбата е подадена от надлежна страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното: Синът на жалбоподателкатанепълнолетният К. П., бил дете с трайни увреждания, във връзка с което притежавал талон за преференциално паркиране на пътни превозни средства, даващ му право да ползва специалните улеснения за паркиране, осигурени в общината. Същият обикновено се придвижвал с лек автомобил марка „Мерцедес ГЛА 220 Д4 Матик“ с рег. № В7317НР, притежаван и управляван от жалбоподателката, като талонът за преференциално паркиране бил ползван при паркирането на този автомобил.

Око л о 10,42 часа на 01.12.2021г. Д. паркирала посоченият лек автомобил на общински паркинг, находящ се на ЖП-гара Варна-2, на място, определено за хора с трайни увреждания, обозначено с вертикална и хоризонтална маркировка, след което се отдалечила. Междувременно св.П. С.

П.-полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, забелязал паркирания автомобил, но не установил същият да е с поставен знак, удостоверяващ наличието на право за паркиране на това място. Поради това свидетелят съставил фиш за налагане на глоба на жалбоподателката и прикрепил към автомобила съответно уведомление. Малко по-късно жалбоподателката се завърнала на паркинга и установила наличието на уведомлението. Същата забелязала св.П. М. П., работещ към Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“, който изпълнявал задълженията си на процесния паркинг и го попитала дали той е поставил уведомлението. Свидетелят я насочил към св. П. С. и тя отишла при последния в приемната му, като настояла фишът да бъде анулиран, тъй като синът й е лице с увреждания.

Свидетелят попитал къде се намира детето и Д. обяснила, че го е оставила в заведение в центъра на града. Св.С. й разяснил реда за оспорване на издадения фиш и на същата дата тя подала в Първо РУ възражение срещу издадения фиш. В резултат на това фишът бил анулиран, а на 07.12.2021г. св.С. съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателката за това, че като водач на процесния автомобил е паркирала 2 на място, определено за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания. Актът бил съставен в присъствието на Д., бил предявен и подписан с общи възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Във връзка с подаденото възражение срещу издадения фиш била назначена комисия от служители Първо РУ при ОД на МВР-Варна, които извършили проверка на оспорените от жалбоподателката обстоятелства и се произнесли със становище за неоснователност на възражението, като предлагали да се издаде наказателно постановление за нарушението, обективирано в съставения акт. Така на 15.12.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката била наложена глоба в размер на 200,00 лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетелите П.

С. П. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК), П. М. П. (прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК), както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на св.С. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. След прочитане на показанията, дадени пред друг състав на съда, свидетелят потвърждава тяхната достоверност. Същият е категоричен, че на таблото на автомобила не е имало поставен стикер, удостоверяващ право на преференциално паркиране.

Св.П. М. също е непредубеден и незаинтересуван от изхода на делото, което принципно обуславя извод за достоверността на неговите показания.

Той също твърди, че на таблото на автомобила не е имало поставен талон. В тази им част обаче показанията му влизат в противоречие с данните от подписаното от него писмено сведение, в което е заявил, че такъв талон е имало, но в предната част на лявата врата. Действително, посоченото сведение е приложено в качеството на писмено доказателство и няма характер на свидетелски показания, дадени след разясняване на отговорността по чл.290 от НК. Данните от сведението обаче правят възможно, предвид изтеклият период от време до разпита на свидетеля в съдебно заседание, да е настъпила известна непълнота на спомените му. Възможно е следователно в автомобила действително да е имало такъв стикер, но не на съответното за това място. От показанията на свидетелите и от приобщените писмени доказателства се установява по безспорен начин, че в долния десен ъгъл на предното стъкло на превозното средство не е имало поставен талон, даващ право на преференциално паркиране, дори и такъв да е бил наличен на друго място в автомобила. Установява се също, че детето не е било в автомобила в момента на паркирането, а и при отпътуването на жалбоподателкатаобстоятелство, изрично признато от последната в разговорите й с двамата свидетели.

Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение 3 са приложените писмено сведение и докладни записки, становище относно постъпилото възражение, копие на карта за паркиране на хора с трайни увреждания на името на К. П. и др., които преценени в съвкупност с гласните доказателствени средства позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

Разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДП забранява паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания. Съгласно дефиницията в § 1, т. 2 от ДР на Закона за интеграция на хората с увреждания, „човек с трайно увреждане“ е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. За удостоверяването на такова увреждане разпоредбата на чл. 99а от ЗДвП предвижда специален документ- карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, издадена от кмета на съответната община. Установено е по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателката, че на посочената в наказателното постановление дата тя е паркирал собствения си лек автомобил на място, определено за хора с трайни увреждания. Не са налични доказателства жалбоподателката да има такова качество, а и в хода на съдебното производство твърдения в тази насока не са наведени от нейна страна. Същевременно от показанията на свидетелите и от приложеното писмено сведение се установява, че паркомястото е било надлежно обозначено с вертикална и хоризонтална маркировка. Следователно жалбоподателката е паркирала на място, определено за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания, без да има това качество и без да притежава карта за преференциално паркиране. След като не е имала право да 4 ползва място, определено за хора с трайни увреждания, но е паркирала на такова, Д. несъмнено е нарушила забраната по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкционирана с обжалваното наказателно постановление.

Не обуславя различен извод обстоятелството, че синът на жалбоподателката притежава карта за паркиране на хора с трайни увреждания. Правото за ползване на място, определено за хора с трайни увреждания принадлежи на съответното лице, на което е била издадена такава карта, а не следва автомобила. Поради това в отсъствие на детето и в момент, когато автомобилът не обслужва неговите нужди за придвижване, паркирането на превозното средство на място, определено за хора с трайни увреждания, е незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че според нормата на чл.8, ал.1, т.7 от ППЗДвП картата, удостоверяваща право на преференциално паркиране, се поставя в долния десен ъгъл на предното стъкло на превозното средство и се сваля, когато то не обслужва притежателя на документа. Макар и в жалбата да се твърди, че Д. е оставила детето в офиса си, от показанията на свидетелите се установява, че в действителност непълнолетният не е пътувал с автомобила, а се е намирал в заведение в централната част на града. Следователно жалбоподателката не е имала право да се ползва от преференциално паркиране, а е била задължена да свали картата от таблото на автомобила, който в този момент не е обслужвал лицето с увреждания. При това положение наказващият орган правилно е констатирал наличието на вмененото на Д. нарушение.

Съдът намира и че санкционната норма е определено правилно и законосъобразно. Разпоредбата на чл.178Д от ЗДвП предвижда специално наказание за лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, какъвто е и процесният случай. Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за индивидуализация.

Независимо от изложеното при извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Действително, наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. н а министъра на вътрешните работи ), в шестмесечния 5 преклузивен срок. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си. Съдът констатира обаче, че датата на извършване на нарушението е посочена неправилно от наказващия орган. Актът е съставен за нарушение, извършено на 01.12.2021г. Същата дата е отразена в съставения фиш за налагане на глоба, както и в изготвените докладни записки, писмено сведение и възражение, но с наказателното постановление на жалбоподателката е наложена санкция за нарушение, извършено на 07.12.2021г. В действителност това е датата на съставяне на акта, която вероятно е отразена неправилно в НП поради техническа грешка. Датата на извършване на нарушението обаче е един от съществените обективни признаци за индивидуализацията му и е от решаващо значение за съставомерността му, както и за надлежното и в пълен обем упражняване правото на защита на наказаното лице. (В този смисъл е Решение № 1015 от 22.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 983/2020 г.).