Решение № 358 от 26.03.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 358

Монтана, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - III състав, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия БИСЕРКА БОЙЧЕВА административно дело № 20267140700066 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 171,т.1,б“з“ /АА от ЗДвП.

Делото е образувано по жалба от П. Ц. К. с адрес: [населено място], [улица], чрез процесуален представител адв. А. Т. от САК, със служебен адрес за кореспонденция: [населено място] ,[улица], ет.1 офис 103 против ЗПАМ №25-0262-000049/19.01.2026г. на мл. автоконтрольор към ОД на МВР-София , РУ-Елин Пелин ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,т.1,б“з“ /АА от ЗДвП- временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговнорността , но не повече от 1 месец , за нарушение на чл.21 ,ал.1 ЗДвП.

В жалбата си иска прогласяване нищожността на заповедта, като издадена при липса на компетентост , алтернативно отмяната й, като незаконосъобразна ,поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правни разпоредби. В съдебно заседание ,чрез процесуалния си представител, адв. А. Т. от САК поддържа жалбата. Претендира разноски, съгласно списък.

Ответникът по жалбата – мл. автоконтрольор към ОД на МВР-София , РУ-Е. П. не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В съпроводителното писмо, с което е представена административната преписка прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Административен съд-Монтана-ІІІ състав ,след преценка на оспорената заповед, доводите на страните и представените писмени доказателства, установи следното:

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице и в срока по чл.149,ал.1 от АПК.Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 19.01.2026г. /л.12-гръб/, а жалбата срещу заповедта е депозирана чрез органа до съда на 02.02.2026г. /видно от касов бон на л.49 от делото/,т.е. в 14- дневния срок по чл.149,ал.1 АПК,което я прави допустима за разглеждане.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Доказателствата по делото са писмени. Приети са доказателствата по административната преписка ,ведно с жалбата и доказателствата ,представени с нея.Указана е доказателствената тежест на страните с Разпореждане на съда №234/27.02.2026г.

От данните по делото се установява,че на жалбоподателя П. Ц. К. е съставен акт за установяване на административно нарушение серия АД, бл.№693313/19.01.2026г. за това,че на 19.09.2025г. в 15,28ч.в община Горна Малина ,на път първи клас №1-6 ,км.164+300 [населено място] в посока на движение към [населено място], в населено място управлява собственият си мотоциклет „Ямаха МТТ 850Д“ с рег.№М0832В ,като извършва следното нарушение: при ограничение на скоростта от 50 км./ч. в населено място ,маркирано с З.П. Д-11 се движи със 108 км/ч. с приспаднат толеранс от минус 3 км./ч. в полза на водача ,наказуемо за превишение на скоростта с 58 км./ч..Скоростта е измерена с техническо средство ATC ARN CAM S1 с инв. №120с-529 в снимка№0004960,като снимковият материал е показан на собственика и същият заявява в писмена декларация по чл.188 ЗДвП ,че лично той е управлявал мотоциклета. АУАН е съставен след извършена проверка по преписка №120с529-0083-42809 по описа на РУ-Елин Пелин. Въз основа на АУАН е издадена оспорената в настоящето производство ЗПАМ №25-0262-000049/ 19.01.2026г. на мл. автоконтрольор към ОД на МВР-София , РУ-Елин Пелин ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,т.1,б“з“ /АА от ЗДвП- временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговнорността , но не повече от 1 месец , за нарушение на чл.21 ,ал.1 ЗДвП.При тази фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

При служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая , заповедта е издадена от мл. автоконтрольор към ОД на МВР-София , РУ-Елин Пелин, комуто са делегирани правомощия по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, на основание заповед №517з-3082/22.07.2025г..,издадена от директора на ОД на МВР-София, в частта й по раздел І ,т.7.- младши автоконтрольори ІІ-І степен от сектор „Пътна полиция“ и РУ при ОД на МВР-София ,какъвто е и мл. инсп.Д. Г. Й. ,подписал заповедта за ПАМ.От своя страна, директорът на ОД на МВР-София е получил своята компетентност от Министъра на вътрешните работи ,който със своя заповед №8121з-1632/02.12.2021г. е предоставил правомощия по ЗДвП, на областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи в рамките на обслужваната територия , в частта по т.1.1.3.Компетентността по чл.165 ЗДвП е на министъра на вътрешните работи и само той може да я възлага на определени служби, между които ОД на МВР и СДВР, при което неоснователна е тезата в жалбата ,поддържана и в с.з. от адв.Т.,че заповедта за ПАМ е издадена от некомпетен орган. Предвид гореизложеното ,настоящият състав намира ,че процесната заповед за ПАМ е издадена от компетентен орган, при наличие на материална и териториална компетеност да издава актове като процесната.

По възражението за нищожност на заповедта за ПАМ ,поддържано от жалбоподателя в жалбата и от неговия процесуален представител адв.Т. в с.з. съдът намира следното.

В АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове. В доктрината и съдебната практика е възприето, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Съобразно това, нищожен се явява само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално не е в състояние да породи правните последици към които е насочен. Липсата на компетентност на органа, издал акта е винаги основание за неговата нищожност. В случая ,обаче при наличие на двете цитирани по-горе заповеди ,заповедта за ПАМ не страда от този съществен порок. Предвид гореизложеното ,настоящият състав намира ,че процесната заповед за ПАМ е издадена от компетентен орган,при наличие на правомощие за това. Не се споделя доводът в жалбата ,че след като заповедта на директора на ОД на МВР-София ,с която е упълномощил мл. автоконтрольор към ОД на МВР-София ,РУ-Е. П. е от 22.07.2025г. ,то той не би могъл да упълномощи органа, издал оспорената заповед на основание чл.171,т.1б.“з“/аа ЗДвП ,действаща от 07.09.2025г.Това е така ,защото без оглед на основанието на конкретната ПАМ ,правомощието за издаване на заповеди за ПАМ е по чл.165 ЗДвП и важи за всички ПАМ.Компетентността е на министъра на вътрешните работи и само той може да упълномощи други лица от службите за контрол да изпълняват задълженията по ЗДвП,което е и направил. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага за определен срок- до решаване на въпроса за отговорността,но не повече от 1 месец, за нарушение по чл.21,ал.1 ЗДвП, вр. с чл.182,ал.1 ЗДвП. Следва да се има в предвид,че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или премахването на вредните последици от тях,съгласно чл.22 от ЗАНН.

Съгласно чл.171,т.1,б“з“ /аа от ЗДвП (нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от:аа) един месец – за нарушенията по по чл. 182, ал. 1, т. 5, ал. 2, т. 6 и чл. 183, ал. 6 и 7;чл. 175, ал. 1 и 5 ЗДвП.

В конкретния случай, при проверка от контролните органи е установено,че водачът и настоящ жалбоподател управлява собствения си мотоциклет като извършва следното нарушение: при ограничение на скоростта от 50км./ч. в населено място ,маркирано с З.П. Д-11 се движи със 108км/ч. с приспаднат толеранс от минус 3 км./ч. в полза на водача ,наказуемо за превишение на скоростта по чл.182,ал.1 ЗДвП . При тази законова регламентация, необходимите материално-правни предпоставки за налагане на мярката, са 1.установено по надлежен ред управление на ППС от водач ,който е собственик на мотоциклета/видно от удостоверение на л.16/, и е представил деклрация по чл.188 ЗДвП ,че сам е управлявал мотоциклета и 2. Установено превишение на скоростта в населено място над определените граници по чл.182,ал.1 ЗДвП. Тези предпоставки обвързват административния орган да издаде заповед за ПАМ, като съставеният акт за нарушение се ползва с материална доказателствена сила до доказване на противното, и при липса на надлежни доказателства, представени от жалбоподателя, които да оборят фактическите констатации по така съставения акт ,по разбиране на съда,налице са всички предпоставки за налагане на ПАМ по ЗДвП.В тежест на жалбоподателя е да обори фактическите обстоятелства по акта за нарушение, което не е направено от него успешно в хода на производството. След като от така съставения АУАН, контролните органи са констатирали фактите ,пораждащи за жалбоподателя необходимостта от налагане на ПАМ, и при положение ,че АУАН се ползва с материална доказателствена сила по чл.179 от ГПК ,която с представените писмени доказателства не бе оборена ,правилно е наложена ПАМ на лицето за това нарушение. Неоснователни са доводите в жалбата, че заповедта противоречи на материалния закон и не е доказано извършването на нарушението-че водачът на мотоциклета управлява с превишена скорост над допустимите граници по чл.182 ,ал. 1 от ЗДвП,че АТСС не е разположено, така, че да отчете правилно скоростта на превозното средство след навлизането му в зоната на ограничение на скоростта,че АТСС не е минал метрологична проверка и на последно място ,че протоколът за проверка на АТСС №105-СГ-ИСИС/20.03.2025г. /на л.21/ е порочен-липсват реквизити досежно начало и край на отбелязания участък,снимка на контролирания участък и др.. Приложен е по делото снимков материал /на л.13/ ,от който е видна скоростта на водача, локацията на извършеното нарушение, рег. номера на мотоциклета, което е достатъчно като реквизити да обоснове нарушението.Не е нарушена Наредба № 8121з-532 от 12май 2015г.за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрола на правилата за движение по пътищата, в частност- чл. 8,съгласно който „При контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта“.Спазен е и реда по чл.9 и 10 от наредбата ,като съставения протокол съответства на изисквания на наредбата и в този смисъл неоснователни са твърденията в жалбата за неговата порочност ,както и за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на Заповедта за ПАМ.По разбиране на съда , заповедта е мотивирана и обоснована, съдържа установените релеватни факти ,които доказват извършеното от жалбоподателя деяние, съдържа в себе си фактически и правни основания за издаване и е постановена в съответствие с материалния и процесуалния закон .Извършеното нарушение е безспорно доказано ,същото е с висока степен на обществена опасност, доколкото засяга безопасността на отделните участници в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което правилно и в унисон с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната административна мярка на нарушителя с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения.