Акт от 29.08.2019, Районен съд - Перник

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 1272 гр. Перник, 29.08.2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Районен съд – гр. Перник, Гражданска колегия,

VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова при секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6248 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „АГЕНЦИЯ

ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против И.С.К. с искане да бъде признато за уставено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 613.66 лева, представляваща непогасена главница по сключен с „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД Договор за потребителски кредит № *********/03.07.2016г., сумата в размер на 90.40 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.08.2016г. до 29.08.2017г., сумата в размер на 17.23 лева, представляваща незаплатена цена на предоставена услуга оценка на досие за периода от 24.01.2017г. до 28.08.2017г., сумата в размер на 327.46 лева, представляваща незаплатена цена на предоставена услуга „Кредит у дома“ за периода от 27.12.2016г. до 29.08.2017г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 30.03.2018г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 55.15 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 19.05.2017г. до 30.03.2018г., които вземания са прехвърлени от „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД на ищеца по силата на договор за цесия, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1652/02.04.2018г. по ч. гр. д. № 2161/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник, която е връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника адвокат Б. оспорва предявените искове по основание и размер. В подадения отговор са изложени съображения, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на наведените от ищцовото дружество твърдения, както и че длъжникът не е уведомен за настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 240, ал. 2, чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличие на валидно сключен договор за потребителски кредит, елемент от съдържанието на който да е задължението на ответника да заплати сумите, предмет на договора, изпълнение на задължението на заемодателя да предостави уговорената парична сума, настъпила изискуемост на задълженията на кредитополучателя, за които се поддържа, че не са изпълнени и настъпило частно правоприемство на страната на кредитора основано на прехвърляне на процесното вземане чрез действителен договор за цесия и че предишният кредитор – цедент е уведомил ответника за прехвърляне на вземането.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: съществуването на валидно поето договорно задължение за възнаградителна лихва, размерът на вземането, както и настъпила изискуемост.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличие на валидно сключен договор, елемент от съдържанието на който е задължението на ответника да заплати цена на предоставени допълнителни услуги по сключения договор за кредит – оценка на досие и „Кредит у дома“, изпълнение на задължението на кредитора за предоставяне на посочените услуги, тяхната цена и настъпила изискуемост на задължението на получателя.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

От представения по делото Договор за потребителски кредит № *********/03.07.2016 г. се установява, че между „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД и И.С.К. е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предало, като съгласно чл. 27 съглашението случи за разписка за получената сума, на ответника сумата в размер на 650 лева, която последният се е задължил да върне на шестдесет седмични вноски от 12.07.2016 г. ведно с възнаградителна лихва за периода на договора в размер на 128.22 лева.

Страните са уговорили, че при забава на плащането, на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя обезщетение в размер на законната лихва за всеки ден забава, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото погасяване.

От представения по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.05.2017г. ведно с Приложение № 1/19.05.2017г. към същия се установява, че „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД е прехвърлило на ищцовото дружество вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит № *********/03.07.2016 г.

Видно от представеното на лист 27 от делото пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора. Във връзка с изложеното е необходимо да бъде отбелязано, че съгласно разясненията дадени с Решение № 137/02.06.2015г. постановено по гр.д. № 5759/2014г. по описа на ВКС, III ГО и Решение № 156/30.11.2015г. постановено по т.д. № 2639/2014г. по описа на ВКС, II ТО предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето по чл. 99, ал.

3 ЗЗД.

По делото е представено уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ПВД/********* за настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора отправено от цедента чрез цесионера до ответника, което е върнато в цялост с отбелязване, че адресатът се е преместил на друг адрес.

Съгласно разясненията дадени с Решение №

123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. по описа на ВКС, ІІ ТО и Решение № 3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г. по описа на ВКС, І ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, / в редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./ следва да се приеме, че получаването на уведомление от цедента, като приложение към исковата молба на цесионера, съставлява надлежно уведомяване на длъжника и поражда за същия правните последици на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Уведомлението за настъпило частно правоприемство на страната на кредитора се счита за достигнало до знанието на длъжника и при връчване на исковата молба и приложенията по реда на чл. 47 ГПК, поради следните съображения:

Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал.

2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението от кредитодателя-цедент, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презумира да са получени от ответника, а не от назначения му особен представител. Изходящото от кредитодателя-цедент уведомление, представено с исковата молба на ищеца-цесионер и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно от датата на връчване исковата молба и приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК – 26.04.2018г. е изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е съобщено на длъжника. В подкрепа на изложеното е и Решение № 56/23.02.2018г. по въз.гр.д. № 670/2018г. по описа на Окръжен съд – гр.

Перник.

От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на непогасената главница по процесния договор за кредит възлиза на 613.66 лева, а незаплатената възнаградителна лихва за периода на договора възлиза на 90.40 лева. Вещото лице разяснява, че обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от сключване на договора за прехвърляне на вземания до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение възлиза на 55.15 лева, Предвид изложеното съдът намира, че предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са изцяло основателни.

По предявените искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество начислени такси „оценка на досие“ и „кредит у дома“, съдът намира следното:

В Закона за потребителския кредит е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като е възможно уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по договора. Част от претендираните в настоящото производство такси несъмнено попадат в приложното поле на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Видно от цитираните разпоредби, таксата „кредит у дома“ е незадължителна за сключването на договора, същата се формира от два компонента – разходи на кредитора, свързани с предоставянето на заемната цена и разходи за събиране на седмичните вноски в дома на заемателя /чл. 25 от договора/. Таксата за ползване на тази услуга се дължи еднократно, при сключване на договора, а заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като сумата се включва в ежеседмичната вноска. Видно от характера на услугата, в частта й по предоставяне на заемната сума в дома на клиента, същата попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от потребителя, респективно – е свързана с основното задължение на заемодателя по договора, да предостави заемната сума.

Следователно, е налице нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК на потребителя да бъде събирана такава такса. Разпоредбата на договора за събиране на такса за предоставяне на договора за кредит нарушава чл. 10а, ал. 1 ЗПК, поради което същата е недължима. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи предприети действия за събиране на седмичните погасителни вноски по местоживеене на ответника, поради което претенцията в частта относно разходите на кредитора за събиране на седмичните вземания е неоснователна.

Съдът намира, че начислената такса

„оценка на досие“ не отговаря на изискванията разписани в чл. 10а, ал. 4 ЗПК – видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Таксата за оценка на досие е уговорена в чл. 3 от процесния договор – същата е уговорена като задължителна, но от съдържанието й не става ясно какви услуги ще се предоставят на клиента и какви конкретни действия ще извърши кредитодателят, които да доведат до дължимостта на таксата, от което следва, че уговорката има неясен характер. От една страна, ако услугата е предприета и се извършва преди сключване на договора, с оглед събиране предварителна информация за доходите и материалните възможности на кредитополучателя, то подобна дейност касае преценка на кредитодателя дали да сключи договора, извършва се в негов интерес и е неясно, защо би се възложил този разход в тежест на кредитополучателя. От друга страна, ако тази услуга се извършва след сключване на договора, то същата пряко касае действия относно усвояване и управление на кредита и също противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Разпечатката съдържа 36 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/43518bd2-987f-4877-b4cb-956d63879a16