Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 895 от 02.12.2021, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 3383/2021
Вид
Решение № 895
Подписан
02.12.2021
В сила
19.05.2022
Състав
АНАТОЛИ ЙОРДАНОВ БОБОКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.41 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 119 ал.6 · Закон за управление на отпадъците
  • чл.120 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 156, ал. 1 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 312 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 895 гр. Бургас, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря Д. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20212120203383 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на ***, ЕИК*** против НП № 121/25.01.2021 г. на Директора на РИОСВ - гр. Бургас, с което на дружеството е наложено административно наказание:

Имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/лв. на основание чл. 156, ал. 1 от ЗУО, за нарушение на чл. 119 ал.6 вр. чл.120 от ЗУО.

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна. Сочат се нарушения на процесуалния закон, както и че не е налице вмененото нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се адв. Пенев, надлежно упълномощена. Твърди, че не е налице нарушение, тъй като поисканите от наказващия орган документи били в офис на дружеството, който бил запечатан при процесуалноследствено действие по претърсване и изземване на ВД от страна на Специализираната прокуратура. Моли за отмяна на НП и претендира разноски.

АНО, се представлява в съдебно заседание от ю. к. Ковачева, която оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено. Претендира разноски.

От фактическа страна:

С Решение №02-ДО-09-443-10 от 21.08.2020г. на Директора на РИОСВ-Бургас е разрешено на *** да извършва дейности по третиране на отпадъци. На 01.07.2020г представители на РИОСВ-Бургас извършили планова проверка на площадка на дружеството, за което бил съставен и Констативен протокол №017782/К-13-77 от 01.07.2020г, в който било посочено, че били представени копия от годишните отчети за 2019г и изпратени към ИАОС-София с вх.№2ИАОС №7510/10.02.2020г, водело се отчетност и отчетените книги са били проверени. От същия Констативен протокол за извършената проверка било видно, че на проверката присъствала *** на длъжност еколог в ***. Офисът на Я. се намирал на адрес в гр.Бургас, ***. На 01.09.2020г в хода на разследване по досъдебно производство №139/2020г. по описа на Следствен отдел към Специализираната прокуратура било извършено претърсване и изземване на адрес в 1 гр.Бургас, ж.к.“Лазур“ бл.159 партер, в резултат на което са били иззети хард дискове, оптични носители и документи, като претърсеното помещение било запечатано от органите на ДП.

На 10.09.2020г при извършена от представители на РИОСВ –Бургас извънредна проверка на площадката на *** - гр.Бургас, ул.*** с идентификатор *** по КК и КР на град Бургас инициирана във връзка с воденото разследване по посоченото по –горе ДП, бил съставен Констативен протокол №017904/К-20-31, в който е посочено, че проверката обхващала периода от 01.07.2020г до 10.09.2020г. С посочените в т.6 на цитирания по-горе протокол, в частта му „Предписания“ на основание чл.119 ал.6 от ЗУО на *** е била предоставена възможност да представи водените от дружеството за ИПООНС отчетни книги, заверени копия от документи, удостоверяващи прием на разрешени отпадъци и предаване на образувания отпадък за период от 01.01.2020г до 10.09.2020г, както и заверено копие на представения в ИАОС годишен отчет за 2019г за отпадъците относно ИПООНС. В Констативния протокол от 10.09.2020г изрично били възприети констатациите от протокола от 01.07.2020г. Във връзка с дадените в констативен протокол от 10.09.2020г предписания с писмо с вх.№УО-1156/18.09.2020г *** уведомило РИОСВ-Бургас за обективната невъзможност да бъдат представени исканите документи, като към писмото е представено и копие от Протокола за претърсване и изземване от 01.09.2020 г. на Специализираната прокуратура.

Въпреки това, свидетелката М.С. на длъжност главен експерт „УМРОФКТ“ отдел „УООП“ към Дирекция „КПД“ в РИОСВ-Бургас счела, че *** не изпълнило в указания 7 дневен срок предписанията дадени в констативния протокол от 10.09.2020г и съставила срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение №121/08.12.2020 г.

Правната квалификация на нарушението в акта е по чл.119 ал.6 от ЗУО.

С възражение вх.№УО-1628/11.12.2020г по чл.44 ал.1 ЗАНН *** оспорил констатациите в акта, като отново посочил обективни пречки за предоставяне на исканите документи и е поискал тези документи да бъдат изискани служебно от административнонаказващия орган на основание чл.41 от АПК от Специализираната прокуратура. Със становище по АУАН и по възражението актосътавителят М.С. посочила, че *** не сочи причина, поради която исканите документи са съхранявани на адрес в гр.Бургас а, ***. С допълнително писмо жалбоподателя е посочил, че на този адрес се помещава офиса на еколога и всички документи се намират при него.

Като взел предвид акта, възражението по него, констативните протоколи и становището на актосъставителя, директорът на РИОСВ –Бургас издал атакуваното наказателно постановление №121/25.01.2021г, в което при идентична както в акта фактическа обстановка и при същата правна квалификация по чл.119 ал.6 от ЗУО на основание чл.156 ал.1 от ЗУО на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер от 5000 лева.

При така изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 312 и чл. 313 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН настоящият състав на БРС, достигна до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено в срок и от компетентен орган, както е посочил и БАС в отменителното решение при първоначалното разглеждане на делото.

Процедурата по съставяне на АУАН е спазена, тъй като същият е съставен в присъствието на двама свидетели. АУАН е бил съставен в присъствието и надлежно връчен на представител на дружеството. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити. В тази връзка не се констатира процесуална незаконосъобразност.

2

Въпреки това съдът намира, че НП следва да бъде отменено, тъй като са налице обективни причини, поради които жалбоподателя не е могъл да представи на наказващия орган поисканите документи. В изпратено писмо от Специализираната прокуратура е посочена, че са иззети множество документи, без да се посочи кои. След като във възражението си жалбоподателя е посочил, че изисканите документи се намират именно в офиса на еколога, който е бил запечатан от СП, то е следвало наказващия орган да провери тези обстоятелства и да отправи запитване дали същите се намират в запечатания офис.

След като това не е сторено нарушението остава недоказано от субективна страна, тъй като при тези обстоятелства неможе да се вмени виновно поведение на жалбоподателя. При това положение НП следва да бъде отменено.

В производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнасяне по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай представителят на дружеството–жалбоподател е поискал да му бъдат присъдени направените разноски. По НАХД 1318/2021г на БРС е приложен договор за правна помощ, от който е видно заплащане на адв.хонорар от 1160 лева. В пледоарията си АНО прави възражение за размера, който е над минимума от 580 лв. Съдът обаче намира, че същият не следва да бъде редуциран, предвид размера на санкцията, продължителният период на разглеждане, проведени три заседания по НАХД 1318/2021г. и настоящото НАХД 3383/2021г., както и фактическата сложност по делото и процесуалната активност на адвоката.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав на БРС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 121/25.01.2021 г. на Директора на РИОСВ - гр. Бургас, с което на ***, ЕИК*** е наложено административно наказание: Имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/лв. на основание чл. 156, ал. 1 от ЗУО, за нарушение на чл. 119 ал.6 вр. чл.120 от ЗУО.

ОСЪЖДА РИОСВ-Бургас да заплати на *** с ЕИК *** представлявано от управителя Н. Ф. Ф. чрез адв.П. направените по делото разноски за адвокат в размер на 1160 лева.

Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-Бургас в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3