Решение № 2443 от 15.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2443 гр. В., 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 40 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Диана Н. Найденова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20253110110200 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 5, вр. 7, ал. 1 от Регламент 261/2004 (EO) г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, вр. чл. 82 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че Б. Е. АД дължи на К. Н. С. сумата 400.00 евро, представляваща обезщетение за вреди, поради закъснение на полет закъснение на полет *** от Л. до В. на 28.1.2025 г. по чл. 7, параграф.

1, буква б) от Регламент (ЕО) 261/2004, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.07.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че е сключила договор за въздушен превоз с ответника за полет *** от Л. до В., определен за изпълнение по разписание на 28.6.2024 от 17:35 часа. В деня на полета се явила на летището за полета и е преминала всички процедури, като след продължително чакане, полетът е изпълнен с голямо закъснение от над три часа.

На 28.01.2025 г. подала жалба до ответното дружество, регистрирана под номер ***** г., като в двумесечния инструктивен срок на ЕК обезщетението не било заплатено, поради което отнесла случая за разрешаване по съдебен ред. Поради постъпилото възражение срещу издадената заповед за плащане за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за принудително удовлетворяване на правата. Прави искане за уважаване на иска в предявения размер. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва 1 иска. Не оспорва да е страна по сключен договор с ищеца за въздушен превоз за полет *** от Л. до В., определен за изпълнение по разписание на 28.6.2024 от 17:35 часа, както и че полетът е бил изпълнен със закъснение от повече от три часа. Твърди, че полетът е закъснял поради наличие на събитие, неприсъщо за нормалното упражняване на дейността на превозвача, следователно и се намират извън ефективния му контрол, което сочи, че го освобождава от отговорността му за обезщетяване на пътника, по реда на Регламент /ЕО/ 261/2004 г., за допуснатото закъснение в изпълнението на полета. Евентуално оспорва ищецът да се е явил навреме за регистрация.

Прави искане за отхвърляне на исковата претенция. Оспорва претенцията на ищеца за разноски за адвокатско възнаграждение, които счита за несъответни на вложените от адвоката усилия и фактическата и правна сложност на делото.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ вр. чл. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. Същият е приложим, доколкото е част от Общностното право на ЕС и представлява законодателство с пряко приложение в страните от ЕС. В Регламента са разграничени няколко различни хипотези за възникване на правото за пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7. Две са основните от тях - при отмяна на полета /чл. 5/ и при отказан достъп на борда /чл. 4/, като към тях, съобразно съдебната практика, е приравнено и закъснението повече от три часа /чл. 6/.

В тежест на ищцата е да докаже, че е страна по договора за превоз, че е изпълнила собствените си задължения по договора /че е заплатила възнаграждението на превозвача, че се е явила за превоза в указаното време/, както и вида и размера на претърпените вреди /в конкретния случай регламента освобождава ищцата от тази тежест, доколкото е фиксиран размер на предполагаемите вреди, които пътникът не следва да доказва/. В тежест на ответника е да докаже изправността си по договора, а именно, че е изпълнил превоза съгласно договореното /в указаното време и до указаното място/ или че е налице причина за неизпълнението, която изключва отговорността му /форсмажорно обстоятелство или случайно събитие/.

По ч.гр.д. № *** год. по описа на РС- М. по заявление на настоящия ищец в негова полза срещу ответника е издадена заповед за изпълнение № **** год. за сумата от 400 евро обезщетение за закъснял с повече от три часа полет № ***, резервационен код **** ведно със законната лихва от 04.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 21.25 лева – заплатена 2 държавна такса и 400.00 лева – адвокатско възнаграждение.

Страните по настоящото производство не спорят относно това, че е сключен договор между ищеца и ответника за въздушен превоз за полет *** от Л. до В., определен за изпълнение по разписание на 28.6.2024 от 17:35 часа, както и че полетът е бил изпълнен със закъснение от повече от три часа и разстояние на изпълнения полет над 1500 км.

Следва да се посочи, че възражението на ответната страна, че няма доказателства, че ищцата се е явила навреме за регистрацията на полета, е неоснователно. В случая се касае до случай на отменен полет и не се изисква явяването на пътника в определено време за регистрация.

Съгласно решение от 19.11.2009 г. по съединени дела *** и ****, членове 5, 6 и 7 от Регламента трябва се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа (в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача част на пристигане по разписание).

В тази връзка, следва да се ангажира договорната отговорност на ответника по реда на чл. 7, § 1, б. "в" от Регламента, според който при отмяна на полет съответните пътници (на които са приравнени пътниците по закъснял полет) имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7.

По отношение на възражението на ответното дружество, че полетът се е забавил, тъй като полет *** от *** г. по направление Л. - С. е закъснял поради лоши метеорологични условия, несъвместими с безопасното му изпълнение, предизвикали закъснението на полет *** от *** г. с маршрут С. - Л. и полет **** от *** г., предхождащи процесния полет, като *** и **** са в рамките на предпоследната ротация, изпълняван със същото въздухоплавателно средство с регистрационен знак *** непосредствено преди процесния полет, а между настъпването на извънредно обстоятелство, засегнало полети *** и ****, и закъснението на процесния полет *** е налице пряка причинно- следствена връзка, изразяваща се в късното пристигане на въздухоплавателното средство, съдът намира следното:

Ответното дружество сочи, че лошите метеорологични условия представляват събитие, което не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач, тъй като такива метеорологични условия не са типични за летище Санторини, и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество и произход.

Представя справки от специализираната система за планиране на „Б. Е.“ АД - ***, закупена и поддържана от ****. Предоставените разпечатки на техническата система *** съдържат данни от полетите. Ответникът сочи, че тези данни се нанасят в системата в специален формат. Формата и обработката 3 им е международно контролирана и унифицирана от ****, *** и ****. В действителност данните в системата ***, касаещи резервациите на пътниците се въвеждат от служители на компанията, но тяхната достоверност няма как да бъде подправена. В справката за полет *** от *** г. с код е означена причината за закъснението и продължителността на закъснението под влияние на същата причина. Кодът е ****, *** и ***, т.е. под код 93 закъснението е 20 минути, под код 73 закъснението е 1 час, а под код 82 закъснението е 2 часа и 20 минути.

Кодовете са стандартизирани за авиацията от **** - Стандартни кодове на *** за закъснения. Под код номер 93 причината за закъснение е в раздел „Предизвикани закъснения“

СМЯНА

(РОТАЦИЯ)

НА

ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНО

СРЕДСТВО, късно пристигане на въздухоплавателно средство от друг полет или от предишен сектор. При код 73 причината за закъснение е в раздел „Метеорологични условия“ - ПО МАРШРУТА ИЛИ ПО РЕЗЕРВЕН МАРШРУТ. Под код 82 закъснението е в раздел „Ограничение в управлението на посока на въздушното движение“ *** ограничения, дължащи се на персонал/оборудване за УВД по маршрута, намален капацитет поради стачка или недостиг на персонал, отказ на оборудване, военни учения или извънредно претоварване поради намаляване на капацитета в съседни зони. Такава причина за закъснение в случая въобще не се твърди, а това е кодът, посочен като най- голямо закъснение.

Възражението, наведено от ответника, за неоснователност на предявения иск, касае наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, причинили отмяната на процесния полет, които му давали основание да не изплаща обезщетение по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламента. Съгласно цитираната разпоредба, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната/закъснението е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. В т. 20 от Решение на Съда (четвърти състав) от 22 декември 2008 г. по дело *** (****) е прието, че ако чл. 5, § 1, б. "в" от Регламент (ЕО) № 261/2004 формулира принципа за правото на обезщетение на пътниците в случай на отмяна на полет, § 3 от същия член, определящ условията, при които опериращият въздушен превозвач не е длъжен да изплати това обезщетение, следва да се възприема като дерогиращ този принцип. Ето защо, последната разпоредба следва да се тълкува стриктно.

В съображение 14 от Регламент (ЕО) № 261/2004 се съдържа неизчерпателно изброяване на случаите, при които задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени, тъй като са причинени от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за 4 безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.

Съгласно съображение 15 от Регламента, извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.

Съгласно трайната и непротиворечива практика на Съда на Европейския съюз, като "извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 5, § 3 и съображения 14 и 15 от Регламент (ЕО) № 261/2004 могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол (в този смисъл Решение от 22.12.2008 г. ****, ****, т. 23, и Решение от 04.05.2017 г., ***, ****, т. 22), като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да бъде предмет на преценка във всеки отделен случай (Решение от 17.04.2018 г., *** и др., С-195/17, C-197/17 С-203/17, C-226/17, C-228/17, C-254/17, C-274/17, C275/17, C-278/17 - C286/17 иC-290/17 - C-292/17, т. 34) - т. 20 от Решение от 04.04.2019 г. **** срещу ****, ****. Съгласно т. 22 от Решение на Съда (четвърти състав) от 22 декември 2008 г. по дело *** (****) общностният законодател не е имал предвид, че тези събития, чиито списък впрочем е само ориентировъчен, представляват сами по себе си извънредни обстоятелства, а единствено, че могат да създадат такива обстоятелства.