Решение № 75 от 05.02.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Казанлък, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20255510102211 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от А. Т. А., ЕГН ********** с адрес: ********** чрез адв. Р. Ж. от АК-С.З. против П. Д. Т. , ЕГН **********, е адрес ********** с право основание: чл. 127 ал. 2, чл.

143 ал. 2 и чл. 149 от СК.

Ищцата чрез процесуалния си представител сочи, че с ответника заживели на съпружески начала от м. януари 2015 г. Първоначално живеели в гр. С., той заминал да работи в чужбина и тя се върнала при родителите си в с.

Т.. От съвместното им съжителство първоначално на 04.11.2015 г. се родило детето Т.А.А., но поради това, че П. се намирал извън Р. България, не могъл да го припознае и не проявил интерес. След това на ********** г. в гр. К. се родила дъщеря им Е.П.Т., ЕГН **********, която признал. От декември 2020 г. пак заминал за Г. и от тогава не сa сe виждали.

Грижите по отглеждането, възпитанието и издръжката на детето Е.П.Т. след раздялата им, полагала изцяло тя, помагали и нейните родители.

Подкрепа и помощ в отглеждането на детето не получавала от ответника. От момента на раздялата им - м. декември 2020 г. той не е заплащал издръжка за детето.

Детето Е.П.Т. с ЕГН ********** било на 5 години, посещавало детска градина „Н.“ с. Т..

Моли съда да постанови решение, с което да определи местоживеенето на детето - Е.П.Т., ЕГН ********** да бъде при нея на адрес: **********; да предостави на нея упражняването на родителските права спрямо детето Е.П.Т. ЕГН **********; да определи режим на лични отношения на бащата П. Д. Т., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя 1 от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа с преспиване между дните, 15 календарни дни през лятната ваканция на всяка календарна година, когато това не съвпада с платения й годишен отпуск; да осъди бащата П. Д. Т., ЕГН ********** да заплаща, чрез нея като майка и законен представител на детето - Е.П.Т. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/, платими до 10-то число на съответния месец, считано от датата на предявяване на настоящия иск в съда до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане;

Моли съда да осъди бащата П. Д. Т., ЕГН ********** да заплати издръжка за минало време, една година назад, считано от дата на подаване настоящия иск в размер на 300,00 лв. месечно, чрез нея като майка и законен представител на детето.

В открито съдебно заседание, ищцата се явява лично и поддържа исковата молба. Ответникът, редовно призован, не се явява, не взема становище по молбата.

Заинтересована страна - АСП, Дирекция „Социално подпомагане“, гр.

К. – редовно призовани, не изпращат представител в откритото съдебно заседание. Изготвят социален доклад, приложен към делото.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:

Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № **********г., издадено от Община К., А. Т. А., ЕГН ********** и П. Д. Т., ЕГН ********** са родители на детето Е.П.Т., ЕГН **********.

Видно от служебна бележка изх. № ********** г., издадена от ДГ „Н.“ с.

Т. детето Е.П.Т. е записано в учебното заведение и посещава редовно детската градина.

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Т.Т.С., брат на ищцата, желае да свидетелства, сочи, че сестра му и ответникът се познавали от 12-13 години, баба му живеела в С., там се запознали, „взели се“. Имали и още едно дете на 10 г., което не било припознато от бащата. Ответникът заминал за чужбина, когато Е. била на 4 месеца, имал друга жена. През януари 2021 г. тръгнал и повече не се е връщал. Единствено веднъж се обадил и пратил подарък - на първия рожден ден на дъщеря му Е., от тогава не я е търсил. Сочи, че сестра му добре се грижи за детето, помагали й майка им и баща им.

По делото е представен социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане”, отдел „Закрила на детето“, в който се сочи, че малолетната Е.П.Т. е родена от съжителството на своите родители - А. А. и П. Т., които отглеждали дъщеря си до около четиримесечната й възраст, като след този период майката изцяло поела грижите по отглеждането и възпитанието й. В дома на г-жа А. базисните потребности на Е. от подслон, жизнено пространство, храна, облекло, лични принадлежности били задоволени.

Осигурен бил достъп до здравни грижи, образование, социални контакти. На 2 лице била сигурна и стабилна емоционална връзка и привързаност между детето и обгрижващия родител. Г-жа А. притежавала умения за родителстване и във възпитанието и социализацията на дъщеря си прилагала постоянство и усърдие. В грижите за детето г-жа А. имала подкрепата на своите близки, които й предоставили подходящо жилище, оказвали и финансова подкрепа.

След раздялата между родителите, г-н Т. трайно не полагал грижи за дъщеря си Е.. Същият не предоставял средства нито какъвто и да било друг вид подкрепа за задоволяването на нуждите и потребностите й. От страна на родителя липсвала инициатива за осъществяване на контакт с детето, което довело до липса на емоционална връзка помежду им.

В заключение, становището на отдел "Закрила на детето" при ДСП - К. е, че в интерес на малолетната Е. Т.а е да бъде присъдена издръжка, в размер, реално покриващ потребностите й и съобразена с жизнения стандарт в страната, както и поетапен режим на лични контакти с родителя, неупражняващ родителските права, с оглед прекъснатата емоционална връзка.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 127 ал. 1 от СК предвижда, че когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Алинея две на същият член гласи, че ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.

Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права. Определянето на мерките по отношение на родителските права, следва да става съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По-съществени от тях са: възпитателски качества на родителите; моралният облик на родителя; грижи и отношение на родителите към децата; желанието на родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот, както изисква ППВС № 1/1974г.

Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, поради което той е длъжен служебно да събере относимите доказателства за правнорелевантните факти, като осъществява тази си функция в защита на публичния интерес.

По делото се установи, че от 2021 г. бащата е напуснал семейството си.

От тогава грижите за детето Е. са поети от единия родител, майката А. Т. А., подпомагана в грижите от нейните родители. През този период другият 3 родител – бащата П. Д. Т. не е полагал никакви преки грижи за детето, не го е търсил за контакт, не е изплащал средства за издръжката му. По данни на свидетеля същият заживял с друга жена в чужбина.

Съдът кредитира свидетелските показания, същите кореспондират изцяло със събраните доказателства по делото. Бащата на детето се е дезинтересирал от него, не го е търсил от години, същият е получил лично съдебните книжа по настоящото дело, редовно призован е за съдебното заседание, но не взе становище по молбата, не изпрати представител. Детето се нуждае от непосредствени грижи, надзор и внимание на възрастен, които се установи, че се осигуряват от майката с помощта на родителите й. Същите задоволяват непосредствените нужди, емоционалните и здравословните потребности на детето, отделят му необходимото внимание, като между тях е изградена привързаност.

Поради изложеното, съдът счита, че в интерeс на детето е, да живее при майка си, на адреса й в **********. Упражняването на родителските права спрямо детето, следва да бъде предоставено на майката.

Съдът служебно следва да определи подходящ режим на лични контакти, който да даде възможност на ответника да изгради емоционална връзка с детето си, както и да осъществи задължението си и правото си да полага грижи за него. Съдът счита, че подходящ е следният режим на лични контакти на бащата П. Д. Т. с детето му Е.П.Т.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа с преспиване между дните, 15 календарни дни през лятната ваканция на всяка календарна година, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА:

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. С Постановление

№ 243/13.11.2025 г. на

Министерски съвет, считано от 01.01.2026г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 620,20 евро, от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 155,05 евро. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл.

139 СК).

При определяне размера на издръжката за детето, съдът взима в предвид дезинтересираността на бащата, който не подпомага отглеждането му, както и обстоятелството, че към момента същият е в работоспособна възраст, няма данни за заболяване, което да му пречи да реализира доходи, но има данни по делото, че същият работи в чужбина, поради което реализираните от него доходи ще могат да покрият, както неговите нужди, 4 така и определената от съда издръжка за детето.

С оглед изложеното, съдът определя размера за заплащане на ежемесечна издръжка за детето Е.П.Т. - 180,00 евро, така както е поискан в исковата молба, които бащата П. Д. Т. следва да заплаща. Издръжката за детето, ответницата дължи, считано от 22.11.2025 г., платими до 10-то число на текущия месец ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до изплащане на вземането, до настъпване на обстоятелства, които да са основание за изменението или прекратяването й, която да бъде превеждана по следната банкова сметка IBAN: **********, с титуляр А. Т. А..

По иска с правно основание чл.149 от СК съдът счита, че същият е основателен и доказан. Съгласно посочената разпоредбата издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. В случая страните са разделени от 2021 година. Търсената от ищеца издръжка е с начална дата 22.11.2024 г., поради което ответникът П. Д. Т. следва да заплати издръжка за детето за периода от 22.11.2024 г. до 21.11.2025 г., преди датата на предявяване на исковата молба в съда, за детето Е.П.Т. общо в размер на 1840,68 евро, представляваща ежемесечна издръжка в размер на 153,39 евро, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното им заплащане, чрез нейната майка А. Т. А., като неин законен представител.