Акт от 05.05.2021, Административен съд - Велико Търново

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 132

Велико

Търново, 05.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Велико Търново, VII-ми административен състав, в открито съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА при секретаря В.Г. и в присъствието на прокурора ……………………………………………….. разгледа докладваното от съдията адм.дело №

77/2021г. по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 19ж, ал. 2 от АПК и чл.

27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейски структурни фондове/ЗУСЕСИФ/.

Образувано е по жалба на И.Т.М. ***, действащ чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се Акт за прекратяване на договор за осигуряване на заетост, обективиран в Писмо с рег. № ЗТ2-04-01-00623#9/01.02.2021г., издаден от директора на Дирекция „Бюро по труда“ В. Търново.

Жалбоподателят сключил Договор за осигуряване на заетост на безработно лице по проект „Заетост за теб“ на ОПРЧР 2014-2020г., който определя като административен договор/АД/, за което излага подробни съображения. В тази връзка твърди, че актът на директора на ДБТ В. Търново за едностранното прекратяване на същия Договор е незаконосъобразен. Доколкото при проверката му съдът трябва да приложи съответно правилата за ИАА, т.е. да изследва основанията по чл.146 от АПК. Изтъква, че в Акта на ДБТ не били посочени нито фактическо, нито правно основание, поради което не може да се осъществи контрол за законосъобразност. В случая АО сочи, че жалбоподателят има качеството на „младши адвокат“ и поради това не е допустим работодател по проекта „Заетост за теб“.

Но оспорващия счита, че наличието на основание за недопустимост на даден кандидат не е нарушение във връзка с изпълнението на АД, а е липса на предпоставка за сключването му. Подчертава, че в „Информация за работодателите, желаещи да участват в проекта „Заетост за теб“/Приложение 2/ е посочено, че допустимите работодатели по проекта по падат в обхвата на приложното поле на Регламент 1407/2013г., публик. в ОВ на ЕС от 20.12.2013г. Поради това, жалбоподателят настоява, че в посочения Регламент за помощта de minimis могат да кандидатстват предприятия, с изключение на тези по чл.1, §1 от Регламент 1407/2013, но те са разграничени по предмет, а не по правната форма. Посочва, че в българското законодателство има легални дефиниции за понятието предприятие/сочи §1, т.7 от ДР на ЗЗК и §1, т.1 от ЗМСП/. Същите са в съответствие с понятието за предприятие според правото на ЕС, доколкото транспонират актове на институциите на ЕС. В този ред на мисли, доколкото адвокатът извършва стопанска дейност и след като не попада в посочените изключения, то попада в обхвата на Регламента и има право на тази помощ. Настоява, че по силата на вертикалния директен ефект на правото на ЕС, ДЧ не могат да изключат от обхвата на Регламента субекти, освен изрично предвидените в същия. В заключение посочва и това, че в оспорения Акт за прекратяване е посочена разпоредбата на чл.10.3, б“д“ от Общите условия, която обаче съдържа няколко различни хипотези. А АО не е посочил коя от тях счита за приложима. Поради това жалбоподателят счита, че на практика е налице липса на правно основание. Последното затруднява както правота на защита така и съдебния контрол върху акта. В обобщение, липсата на мотиви жалбоподателят определя като нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и основание за отмяна по чл.146, т.2 от АПК.

В съдебно заседание оспорващият, чрез пълномощника си по делото, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и в хода на устните състезания. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за прекомерност на поисканото ЮК възнаграждение.

Ответникът

– директор на Дирекция „Бюро по труда“

В. Търново, действащ чрез упълномощения процесуален представител, представя писмен отговор. От една страна определя жалбата като недопустима, т.к. оспореното писмо не съдържало властническо изявление, а имало уведомителен характер. Алтернативно оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че оспореният акт е издаден от компетентен АО, спазени са изискванията относно формата му, съдържа фактически и правни основания. Изтъква, че правомощието си да прекрати едностранно АД директорът на ДБТ намерил в нормата на чл.10, .3, б“д“ от Договора, която предвижда този правен резултат и в случаите, когато работодателят не отговаря на някое от условията за допустимост, съгласно предвиденото в условията на Проекта. Подчертава, че от бюджета на проекта в размер на 160 000 000лв., се определя национална квота в размер на 50 000 000лв. за приоритетно подпомагане на работодатели от сектор“Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности свързани с пътувания и резервации “, съгласно код на основна икономическа дейност КИД-2008 - Раздел 79, Раздел 55 и Раздел 56. В тази връзка е налице решение на Комитета за наблюдение на ОПРЧР 2014-2020, което засяга промени в критериите за подбор на операция „Заетост за теб“. Позовава се и на чл.25, ал.2 от ЗУСЕСИФ, която гласи, че БФП не се предоставя на лица,за които са налице основания за отстраняване. В случая АД е прекратен, защото работодателят не отговаря на изискванията за допустимост, т.к. е регистриран като ФЛ по БУЛСТАТ.

В о.с.з. упълномощеният ***поддържа становището, изложено в писмения отговор по жалбата. В допълнително представени писмени бележки акцентира, че според подадената е-заявка жалбоподателят Ив. М. е декларирал, че е запознат с Условията за кандидатстване по процедурата и с Информация за работодателя по проекта „Заетост за теб“. В проекта и на официалната страница на АЗ, Информация за работодатели е записано конкретно кои работодатели могат да участват и те са разделени в 4 групи: работодатели, регистрирани по ТЗ, ЗК и вклч. общински предприятия по ТЗ/чл.51, ал.2, изр.1 ЗОС/; работодатели, регистрирани по ЗЮЛНЦ; работодатели, регистрирани по ЗНЧ; общински предприятия по чл.52 от ЗОС. В качеството му на „младши адвокат“ обаче, жалбоподателят е регистриран като ФЛ по БУЛСТАТ, т.е. се намира извън посочените четири групи, което го прави недопустим за подпомагане по проекта. Настоява, че АО е посочил правното основание, което е приложил. Така в Общите условия на Договора – чл.10/Прекратяване на договора/ в т.10.3 б „д“ е посочено, че Възложителят има право да развали Договора чрез едностранно писмено уведомление, без да изплаща, каквито и да било обезщетения, в случай, че се установи в резултат на невярно декларирани обстоятелства, представяне на документи с невярно съдържание и/или друга причина, че работодателят не отговаря на някое от изискванията за допустимост, съгласно условията на Проекта и/или не попада в приложното поле на Регламент на Комисията /ЕС/№1407/2013г. ПП на ответника Подчертава, че цялата отговорност за изпълнение на Проекта се носи от Агенция по заетостта. В тази връзка се позовава на аналогичен случай, касаещ заявление от нотариус, по който въпрос от името на Агенцията се е произнесъл началник отдел, чието писмо/представено по делото/ е изпратено за сведение и изпълнение до всички БТ. По изложените съображения, ПП на ответника моли съда да отхвърли жалбата и да им присъди съдебни разноски.

Видно от административна преписка между жалбоподателя/като работодател/ и Агенция по заетостта на 19.01.2021г. е сключен Договор № ЗТ2-04-01-00623#8 за осигуряване на заетост по проект „Заетост за теб”.

Агенцията по заетостта в случая има качеството на бенефициер, който ползва безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФондове по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020г.”, а от друга действа с тези средства като администратор на минимална помощ, съгласно чл.9, ал.5 от Закона за държавните помощи по правилата на Регламент /ЕС/ №1407/2013г. на Комисията от 18.12.2013г. относно прилагането на членове 107 и 108 от ДФЕС към помощта de minimis. В чл.4 от Договора изрично е посочено, че средствата по чл.2, т.е. помощта предоставена на работодателя са минимална помощ по смисъла на посочения Регламент.

Нормата на чл.11 от ЗДП говори за акт за предоставяне на държавната или минималната помощ, а в чл.36 сочи минималното му съдържание, без да го определя като договор, в т.ч. административен. Разпоредбата на чл.19а от АПК посочва две основни характеристики, които сочат наличето на административен договор. Това са предмет на договора да са въпроси от значим обществен интерес и сключването му да е предвидено в специален закон. Безспорно е, че получената от АЗ БФП от ЕСИФ по ОПРЧР 2014-2020 е публичен финансов ресурс от бюджета на ЕС, който тя по прозрачни правила следва да разпредели към работодателите като минимална държавна помощ за преодоляване на последиците за заетостта от пандемията от КОВИД 19. Видно е, че договорите за осигуряване на заетост, сключени с работодателите са с предмет въпроси от значим обществен интерес. Предвидени са в специален закон и разкриват едностранно определяне на условията за предоставяне и контрол на минималната помощ, както и механизма за установяване на неправомерно получена помощ/вж. чл.36 от ЗДП/. При наличието на тези безспорни характеристики съдът определя процесният Договор като административен по смисъла на чл.19а от АПК. В подкрепа на тази теза е отразеното в чл.37 от ЗДП, че това са публични държавни вземания и актът за тяхното установяване се издава по реда на АПК. В тази връзка спорът относно неговото прекратяване е подсъден на административния съд по правилото на чл. 19ж, ал.1 от АПК, а АСВТ е местно компетентния съд по постоянния адрес на адресата на акта – чл.133, ал.1 от АПк, във връзка с чл.19ж от АПК.

Съдът установи, че жалбата е редовна от външна страна и процесуално допустима. Не сподели виждането на защитата на ответника, че се касае до уведомление с разяснителен характер. В последния абзац от същото недвусмислено е изразена воля, че с това писмо АЗ едностранно прекратява сключения Договор за осигуряване на заетост ЗТ2-04-01-00623#8 от 19.01.2021г. Поради това и при липсата на доказателства, че прекратяването е извършено с друг акт, съдът приема, че оспореното Писмо има качеството на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, т.к. съдържа волеизявление на АО, което засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя като го лишава от възможността да получи БФП. Оспорването е извършено от адресат на акта. Писмото е връчено на жалбоподателя лично на 03.02.2021г., а жалбата на 17.02.2021г., т.е. в преклузивния срок за това.

Разгледана по същество жалбата е

ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.

Доказателствената тежест е разпределена с Определение от 05.03.2021г. в предварителния доклад върху ответника, който следва да докаже наличието на предпоставките за издаването оспорения акт, вкл. фактическите основания за прекратяването на административен договор за предоставяне на заетост, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването на обжалвания акт за прекратяване. В това число да установи кои от предпоставките по чл.10.3, б „д” от Общите условия към Договора за заетост са се осъществили и в коя правна хипотеза са квалифицирани.

Делото е основано изключително на писмени доказателства. Представените с административната преписка не са оспорени по реда на чл.193 от ГПК. Към жалбата не са приложени нови доказателства. Не са обявени с нарочни определения служебно известни на съда или безспорни между страните факти. На практика страните не спорят по установените факти, а по тяхната правна интерпретация.

След съвкупната преценка на приетите писмени доказателства, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

1. Жалбоподателят в качеството си на работодател подава електронна Заявка с вх. № ЗТ2-04-01-00623/02.12.2020г., с която кандидатства, за да получи БФП за наемане на безработно лице. Помощта се отпуска по Проект BG05M9OP001-1.106-0001 „Заетост за теб“, част от Приоритетна ос 1 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места“ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“2014-2020.