Определение № 1524 от 07.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1524 гр. София, 07.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20228002104165 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Н. В. и И. Г. В. от [населено място] срещу въззивно решение № 730 от 06.06.2022 г., поправено с решение № 1038 от 29.07.2022 г., постановени по в. гр. д. № 1212/2021 г. на Варненския окръжен съд, в уважителната му част по предявените искове с правна квалификация чл. 108 и чл. 109 ЗС, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 260918 от 15.03.2021 г. по гр. д. № 18978/2019 г. на Варненския районен съд в частта, с която на основание чл. 109 ЗС касаторите са осъдени да преустановят действията си, с които пречат на „Иванов и К“ ЕООД да ползва собствените си 290/532 ид. части от имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в район „П.“,[жк], м. „Св. Н.“, целият с площ от 532 кв. м, изразяващи се във влизане с автомобил и паркиране в частта от имота, която съгласно споразумение от 29.06.2007 г. е разпределена за ползване от праводателката В. А. Х., както и в частта, с която на основание чл. 108 ЗС същите са осъдени да предадат на ищцовото дружество владението на таванско складово помещение, находящо се на таванския етаж в подпокривно пространство в жилищна сграда с идентификатор ****, с полезна площ от 18,18 кв. м, като му осигурят достъп за ползване на 1/2 ид. част от него.

Със същото решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл. 109 ЗС ответниците са осъдени да преустановят действията си, с които пречат на ищеца да ползва собствената си 1/2 ид.част от посоченото таванско 1 складово помещение, като премахнат неоснователно изградена стена, разделяща го на две отделни помещения, като вместо това на основание чл. 109 ЗС същите са осъдени да преустановят действията си, с които пречат на ищеца да ползва собствената си 1/2 ид.част от него, като премахнат неоснователно затворената с гипсокартон съществувала врата, в отсечката В-Д на скицата на л. 75 делото, неразделна част от решението, с която се разделя таванско складово помещение на две отделни помещения.

По делото е установено, че с договор № 18/26.01.2006 г. В. А. Х., Б. М. В. и Й. Б. Ш. са извършили делба на поземлен имот № *, кв. 52, находящ се в местност „С. Н.“, [населено място], целият с площ от 1600 кв. м. В дял на Й. Б. Ш. е поставен поземлен имот с площ от 532 кв. м, представляващ дял трети по скица-проект за делба, при граници: дял първи, дял втори, поземлен имот № *, поземлен имот № * и път. Останалите съделители са получили съответно дял първи и дял втори. С договор за прехвърляне на идеални части от поземлен недвижим имот срещу задължението за построяване на сграда, обективиран в нот. акт № 55/29.06.2007 г., Й. Б. Ш. и съпругата му Р. Я. Ш. са прехвърлили на В. А. Х. 290 кв. м ид. части от собствения им поземлен имот № *, в кв. 52, идентичен с нов кв. 56 по плана на м.

„С. Н.“, целият с площ от 532 кв. м, идентичен с част от поземлен имот № *, в кв.52 по плана на местност „С. Н.“. Й. Б. Ш., Р. Я. Ш. и В. А. Х. са сключили споразумение на 29.06.2007 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 4210/2007 г. на нотариус Я. Н., за разпределяне ползването на съсобствения между тях поземлен имот № *. Й. Б. Ш. и Р. Я. Ш. са получили правото на изключително ползване на реално обособена част от имота с площ от 242 кв. м, така както е очертана с червен цвят върху представляващата неразделна част към споразумението скица-проект за разпределяне ползването на имота, при граници: от две страни улици, поземлен имот № *, поземлен имот № * и останалата част от поземлен имот № *. С договор за учредяване на право на строеж по реда на чл. 183 ЗУТ, обективиран в нот. акт № 46/16.10.2007 г., съсобствениците на имота взаимно си учредили безсрочно право на строеж за предвидената за изграждане, съгласно действащия ПУП-ПРЗ, триетажна жилищна сграда, като В. А. Х. учредява, а Й. Б. Ш. и Р. Я. Ш. си запазват правото на строеж на апартамент № 1, находящ се на първи етаж, с площ от 120,73 кв. м, а Й. Б. Ш. и Р. Я. Ш. учредяват, а В. А. Х. си запазва правото на строеж за апартамент № 2, находящ се на втори етаж, с площ от 125,10 кв. м, и апартамент № 3 - на трети етаж, с площ от 125,10 кв. м. С последващи поправки на нотариалния акт съсобствениците са постигнали съгласие, че към описанието на апартамент № 3 в нотариалния акт за учредяване право на строеж се добавя „ведно с принадлежащата му 1/2 ид.ч. от таванско складово помещение, находящо се на тавански етаж в подпокривното пространство, цялото с полезна площ от 18,18 кв. м, при граници на помещението: стълбищна клетка и от три страни тераса“; открита тераса на покрива на сградата, с площ от 103,14 кв. м е принадлежност към апартамент № 3, находящ се на етаж 3; към описанието на апартамент № 2 в нотариалния акт за учредяване право на строеж се добавя „ведно с принадлежащата му 1/2 ид. ч. от таванско складово помещение, находящо се на тавански етаж в подпокривното пространство, цялото с полезна площ от 18,18 кв. м, при граници на помещението: стълбищна клетка и от три страни тераса“.

С договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 78/10.12.2009 г., В. А. Х. е 2 прехвърлила на ищеца „Иванов и К“ ЕООД собствеността на апартамент с идентификатор *****, находящ се на втори жилищен етаж в жилищна сграда с идентификатор № ****, със застроена площ от 125,10 кв. м, ведно с 1/2 ид. част от таванското складово помещение, находящо се на тавански етаж в подпокривното пространство с полезна площ от 18,18 кв. м, както и 290 кв. м ид. части от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 532 кв. м, представляващо имот с идентификатор ***. Ответниците Б. Н. В. и И. Г.

В. са придобили от нея апартамент с идентификатор *****, находящ се на трети жилищен етаж в жилищната сграда, със застроена площ от 125,10 кв. м, ведно с 1/2 ид. част от таванско складово помещение, находящо се на тавански етаж в подпокривното пространство с полезна площ от 18,18 кв. м, открита тераса и процент от общите части на сградата и правото на строеж /нот. акт № 56/10.05.2008 г./. С договор за дарение, обективиран в нот. акт № 37/27.02.2020 г, Й. Б. Ш. и Р. Я. Ш. са дарили на ответниците И. Г. В. и Б. Н. В. 22,00 кв. м ид. части от процесния поземлен имот.

По искова молба на ответниците е образувано гр. д. № 13524/2013 г. на Варненския районен съд, по което с влязло в сила съдебно решение е прогласена нищожността на договор за учредяване на право на ползване на паркоместа в незастроената част от УПИ, предназначени за собствениците на обекти в сградата, обективиран в договора от 10.05.2008 г., по силата на който ответниците са придобили собствеността на апартамент № 3. От показанията на св. Е. И. е установено, че още при закупуване на апартамента от „Иванов и К“ ЕООД, Й. Ш. е обяснил на представляващия дружеството (бащата на свидетеля), че мястото отпред е за него и уговорката е била това да е част за негова градина.

От заключенията на съдебно-техническата експертиза и на повторната тричленна съдебнотехническата експертиза е установено, че общата квадратура на поземления имот по кадастрална карта е 532 кв. м, но при огледа на място е установено, че северната и западната граници на имота не са материализирани на място, поради което не може да се извърши заснемане. На място няма реално обособяване на площ от 242 кв. м за Й. Ш. и Р. Ш., както е уговорено в споразумението за реално разпределение на ползването на дворното място. Част от дворното място, с ориентировъчна площ от 154 кв. м, видимо е ползваема и се ползва от тях, като около 70 кв. м пред сградата от южната страна е оградено, а останалата част се ползва за навес за отоплителни и други материали и площ за паркиране. Останалата свободна част от дворното място се ползва за тротоар около сградата от 45 кв. м, ограничен от подпорни стени, а част от него /с площ от 153 кв. м/ е неизползваемо, поради значителна денивелация и е обособено място за паркиране от северната страна на сградата с площ от 26 кв. м. В свободната част от имота, зад сградата и в североизточната му част, по архитектурен проект има обособени общо четири паркоместа, които не са реализирани. По одобрения архитектурен проект не се е предвиждало отделно таванско помещение.

От заключението на комплексната съдебно-техническа и съдебно-графологическа експертиза е установено, че по време на строителството е било извършено разширение на стълбищната клетка, където се намира таванското помещение, което е с площ 18 кв. м.

Преградната стена оформя стълбищната клетка. Има посочена врата по екзекутивен чертеж.

На място тази стена е продължена и са оформени две тавански помещения, като преградната 3 стена е изградена от бетонови блокчета и в една част от 97 см е гипсокартон. В съдебно заседание на 05.10.2021 г. вещото лице А. е допълнила заключението, като върху скицата на л. 75 по делото е обозначила с отсечка, заключена между букви А-В частта от стената, която фигурира на всички проекти и е съществувала, а частта между букви В и С не е нанесена в нито един от екзекутивите и е изпълнена допълнително. В с. з. на 20.07.2020 г. е прието от съда за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответниците влизат с автомобили и ползват за паркиране части от поземления имот, както и че те са извършили преграждане в таванското складово помещение без съгласието на ищеца. Понастоящем таванското складово помещение е разделено на две тавански помещения – едното с площ от 7,8 кв. м и второ - с площ от 13 кв. м, което се ползва от ответниците, като общата полезна площ на двете тавански помещения според заключението на вещите лица по повторната съдебнотехническа експертиза е 20,8 кв. м.

При така установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че дворното място е съсобствено между собствениците на самостоятелни обекти в сградата, но същото не представлява обща част на сградата, в съотношение съответстващо на стойностите на самостоятелните обекти в сградата. Доколкото сградата е възникнала по силата на учредено вещно право на строеж в полза на собствениците на самостоятелни обекти, то освен построяването на сграда с най-малко двама различни собственици на обекти, за да представлява обща част дворното място, върху което е построена, следва да е налице и воля на собствениците за това. След като не е налице воля дворното място да е обща част на сградата, същото се подчинява на правилата на чл. 32 ЗС, а не на режима на ЗУЕС. Съгласно споразумението с нотариална заверка на подписите от 29.06.2007 г. и скица-проект, неразделна част от него, на праводателката на ищеца е разпределено ползването на незастроени части от имота, намиращи се западно и северно от изградената сграда, а на сем. Ш. части, намиращи се източно и южно от сградата. Това разпределение е установено на място и след построяване на сградата, като ограденото от сем. Ш. пространство пред сградата, както и другата част, ползвана от тях като паркомясто и навес, се намират именно в очертаната с червен цвят на скицата част от имота. Посоченото разпределение е прието от съсобствениците и след прехвърлянето на 290 кв. м ид. части от В. Х. на ищцовото дружество, като представляващият го не е оспорил тази уговорка, не е правил искане за ново разпределяне ползването на имота, а е приел вече уредения начин на ползване на незастроената част от имота. След 27.02.2020 г. ответниците също притежават идеални части от имота и като такива имат право да го ползват съобразно предназначението му и по начин, който не пречи на останали собственици да си служат с вещта според правата им. Тъй като ответниците са придобили идеални части от имота от Й. Ш. и Р. Ш., съобразно установеното разпределение на ползване на незастроената част от имота, те разполагат с възможността да влизат с автомобили и паркират в него, но само в частта, която е разпределена за ползване на техните праводатели. Действията на ответниците по влизане с автомобил и паркиране в северната и западната част от имота, която е разпределена за ползване на праводателя на ищеца се явяват неоснователни и създават на ищеца пречки да ползва имота по предназначението му. По тези съображения исковата претенция е приета за 4 основателна и ответниците са осъдени да преустановят неоснователните си действия по влизане с автомобил и паркиране, в частта от имота, която съгласно споразумението от 29.06.2007 г. е разпределена за ползване от В. Х..