Решение № 13148 от 20.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13148 гр. София, 20.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ЕСТЕЛ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20211110137989 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило срещу Г. П. Л., Б. К. Л. и А. К. Л. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят в полза на ищеца следните суми:

- Г. П. Л. - сумата в размер на 444,17 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда, бл. 103 Б, вх. В, ет. 8, ап. 68, аб. № 143975, ведно със законната лихва от 30.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 107,55 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 26.05.2021 г., сумата в размер н а 11,19 лева – стойност на предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.06.2021 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 2,75 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 26.05.2021 г.;

- Б. К. Л. и А. К. Л. (след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК) – всеки от тях сумата в размер на по 222,09 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., доставена в имот, находящ се в гр.

София, ж.к. Надежда, бл. 103 Б, вх. В, ет. 8, ап. 68, аб. № 143975, ведно със законната лихва от 30.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер по 53,78 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 26.05.2021 г., сумата в размер на по 5,60 лева стойност на предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.06.2021 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на по 1,37 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 26.05.2021 г.

Спрямо ответника В. К. Л. производството по делото е прекратено поради оттегляне на предявените срещу същата искове с определение, постановено в последното проведено по делото открито заседание.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи 1 съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищеца, като дължимите от ответниците суми за исковия период не били заплатени.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Б. К. Л., действащ чрез своята майка и законен представител, както и от ответника А. К. Л., действаща със съгласието на своята майка, с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват да са в облигационна връзка с ищеца по договор за доставка на топлинна енергия. Поддържат, че липсва валиден договор между ЕС и ищеца. Правят възражение за погасителна давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. П. Л. не е представил отговор на искова молба.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Нелбо“ АД изразява становище, с което поддържа, че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на последните е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

В разглеждания случай от представения по делото нотариален акт от 28.12.2001 г. за покупко-продажба на недвижим имот № 163, том I, рег. № 2991, дело № 147/2001 г. се установява, че наследодателят на ответниците – А. Я. Л. е придобила правото на собственост върху процесния имот. От събраните по делото доказателства се установява, че същата е починала на 08.03.2013 г., като нейни наследници по закон са синовете й ответникът Г. П. Л. и Красимир П. Л. (починал на 17.11.2020 г.). Съгласно изготвените по искане на ищеца справки по реда на Наредба 14/2009 г. наследници по закона на Красимир П. Л. са децата му – ответниците А. К. Л., Б. К. Л. и В. К. Л.. По делото е представен по делото отказ от В. Л. от наследството на баща й Красимир Л., с който с оглед правилото на чл. 53 ЗН нейната част уголемява дяловете на останалите наследници от реда. Следователно тримата ответници Г. П. Л., А. К. Л. и Б. К. Л. се явяват собственици на процесния имот в качеството им на наследници на А. Я. Л., при следните квоти: Г. П. Л. – на 2/4 ид.ч., а А. К.

Л. и Б. К. Л. – на по ¼ ид.ч. от процесния имот. При това положение следва да се приеме, че съобразно действащата нормативна уредба същите са били клиенти на топлинна енергия през исковия период. Това налага извод, че по делото се установява наличието на правоотношение между страните по договор за доставка на топлоенергия за процесния период, по силата на който ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответниците е възникнало задължение да платят дължимата цена.

2

Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват абоната дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.

Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал периодични метрологични проверки за техническа годност. Посочено е, че начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2004 г., ЗЕ. Съгласно заключението за исковия период е начислена топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, за отопление на имот, отдадена от 2 бр. радиатори и за БГВ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, била определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект и в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/2004 г. Топлинната енергия, отдадена от радиаторите е начислена въз основа на проверка и отчет на ИРРО, а тази за БГВ била определяна въз основа на показанията 1 бр. водомер за топла вода. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на потребената за исковия период топлинна енергия възлиза на сумата в общ размер на 998,48 лева, изчислена при съобразяване на резултата от изравнителните сметки. Ищецът претендира сума в по-малък размер от установения дължим такъв, поради което с оглед диспозитивното начало в гражданския процес искът за сумата от 888,35 лева – главница за потребена топлинна енергия, се явява основателен. При това положение дължимата от ответника Г. Л. сума съобразно квотата му от съсобствеността (2/4 ид.ч.) възлиза на сумата в размер на 444,18 лева, а дължимата от всеки от ответниците А. Л. и Б. Л. сума възлиза на сумата в размер на по 222,09 лева. Претенцията спрямо ответника Б.

Л. е в по-малък размер, поради което предявеният срещу същия иск се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 444,17 лева.

На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените изравнителни сметки, третото лице е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение по силата на цитираните разпоредби. От представените по делото доказателства – извлечение от сметка, се установява дължимата сума за процесния период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. да възлиза на сумата в общ размер на 22,38 лева, в какъвто размер е и твърденият от ищеца общ дължим размер на сумата за услуга за дялово разпределение, доставена в имота през исковия период. Доколкото в посочената по-горе сума за топлинна енергия съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза не е включена и дължимата сума за дялово разпределение, то претенцията за същата се явява основателна до претендирания спрямо Г. Л. размер от 2/4 части от общия дължим размер, а именно 11,19 лева и до претендирания спрямо всеки от ответниците А. Л. и Б. Л. размер от по 5,60 лева (по ¼ част от общия дължим размер).

Предвид частичната основателност на исковете следва да бъде разгледано по същество наведеното от ответниците А. Л. и Б. Л. при условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени 3 интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Доколкото исковата молба е подадена на 30.06.2021 г., от който момент срокът се счита прекъснат, то погасени по давност са вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 30.06.2018 г.