Решение № 1187 от 29.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1187 гр. Пловдив, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330201658 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП № 16-2200004/22.02.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на „СТ Клинър” ЕООД ЕИК203728856, гр. Хасково, ул. Ал. Стамболийски 23а, на основание чл.416 ал.5, вр.чл.414 ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3000/три хиляди/ лв. на основание чл. 416 ал.5 ве чл.413 ал.2 от Кодекса на труда за извършено административно нарушение по чл.14 ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр.чл.60 ал.1 от Наредба№ 2/2004г за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Жалбоподателят СТ Клинър ЕООД, редовно призован, чрез управителя не изпраща представител. Не се явява и пълномощникът на дружеството жалбоподател – адв. И. М.. Постъпило е становище от адвоката, с което се поддържа жалбата, моли се НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

Претендират се разноски.

Административнонаказващия орган – Директор Дирекция „Инспекция 1 по труда” гр. Пловдив, редовно призован, изпраща представител, юрк. Т., която взема становище за неоснователност на подадената жалба, поддържа се НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 18.01.2023 г. от актосъставителя Ж. Д. Н. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против „СТ Клинър” ЕООД за това, че на 12.12.2022г около 10.45 часа на строителен обект „Детска градина Синчец“ намиращ се на ул. Синчец № 2 село Браниполе, община Родопи е станала трудова злополука с В. Х.В. ЕГН:**********, работник в СТ Клинър ЕООД- гр. Хасково. На същата дата около 11.30 часа от длъжностните лица при ОИТ- Пловдив на място е извършена проверка, при която са снети обяснения от работещите на строителния обект и писмени обяснения от пострадалия работник. От същите се установило, че в деня на злополуката В. Х. В. работил на височина 6 метра, стъпил на козирката на покрива на строящата се сграда. Извършвал лепене на изолация/стиропор/ и е подмазвал около нея. За по-бързо изпълнение, В. се преместил на козирката и работейки там загубил равновесие и паднал от височина около 6 метра. При проверката било установено, че от страна на СТ Клинър ЕООД на 12.12.2022г не били осигурени здравословни и безопасни условия на труд като е допуснато на строителния обект „Детска градина Синчец“ намиращ се на ул.

Синчец № 2 село Браниполе, община Родопи, В. Х. В. да извършва лепене на стиропор и е подмазвал около изолацията на височина около 6 метра, като не му е осигурена безопасност при падане чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства/скелета, платформи, и/или предпазни защитни мрежи/.

Нарушението било извършено на 12.12.2022г на строителен обект „Детска градина Синчец“ намиращ се на ул. Синчец № 2 село Браниполе, община Родопи

Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение административните разпоредби по чл.14 ал.1 от Закона за 2 здравословни и безопасни условия на труд, вр.чл.60 ал.1 от Наредба№ 2/2004г за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Ж. Д. Н. заявява, че поддържа съставения от него акт. Твърди, че на строителния обект нямало поставени предпазни средства за предотвратяване падането на пострадалия, който работил на плочата на козирката и паднал от 6 метра.

АУАН бил връчен на упълномощено лице, на 18.01.23г

Съдът намира, че така събрания доказателствен материал и с оглед тежест на доказване на административнонаказващия орган, извършването на посоченото административно нарушение на чл.413 ал.2 от Кодекса на труда се явява доказано по несъмнен начин.

Минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) на временните и подвижните строителни площадки се съдържат в Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР (изм.

2006г.). Конкретно изискванията за работа на височина са в раздел ІV от Наредбата. Чл.60, ал.1 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР (изм. 2006г.), според ко йто работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора, или предмети, чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни /защитни/ мрежи).

Ето защо, жалбоподателят- работодател като е допуснал работното място да не е обезопасено със защитни приспособления, с подходяща конфигурация и достатъчна якост за предотвратяване на падане от височина, е нарушил чл.60 ал.1 от Наредбата. За съставомерността на нарушението без значение се явява проведения инструктаж по безопасност при работа да се внимава да не се излиза извън очертанията на сградата или както се твърди в жалбата, че работниците са снабдени с предпазни средства, тъй като АУАН и НП са издадени във връзка с необезопасеност на строителния обект, за което по делото не се доказа обратно.

3

Съвсем правилно така описаното нарушение е съотнесено и към съответната санкционна норма, а именно тази на чл.413, ал.2 КТ. Съобразно същата работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В случая на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в рамките на предвидения в закона предел, около минимума или сумата от 3000лв., като съдът намира, че мотивите на АНО изложени в НП относно увеличения размер на имуществената санкция, спрямо наказаното лице е обоснован и справедлив, и отговаря на установените факти и обстоятелства. В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя, е налице сериозно накърняване на правилата за добра трудова практика, включително и свързана с охрана правата и законните интереси на работниците и служителите, както и тяхната безопасност. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за прилагане спрямо неограничен брой лица/работещи, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

Съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл.93, т.9 НК , във вр. с чл.11 ЗАНН за определяне на извършеното административно нарушение като маловажно. Аргумент в тази насока е фактът, че от нарушението са последвали вредни последици, изразяващи се в настъпване на трудова злополука, при която е пострадал и работник на обекта.

Предвид гореизложеното съдът прие, че правилно и законосъобразно е издаден обжалваното наказателно постановление за реализиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя във връзка с извършването на процесното нарушение и същото следва да бъде потвърдено.

Предвид императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне по искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление СТ Клинър” ЕООД ЕИК203728856, гр. Хасково, ул. Ал. Стамболийски 23а следва да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив сумата от 120лв., представляваща направените разноски по 4 делото за юрисконсултско възнаграждение.

По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 162200004/22.02.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.

Пловдив, с което на „СТ Клинър” ЕООД ЕИК203728856, гр. Хасково, ул. Ал.

Стамболийски 23а, на основание чл.416 ал.5, вр.чл.414 ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3000/три хиляди/ лв. на основание чл. 416 ал.5 ве чл.413 ал.2 от Кодекса на труда за извършено административно нарушение по чл.14 ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр.чл.60 ал.1 от Наредба№ 2/2004г за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

ОСЪЖДА „СТ Клинър” ЕООД ЕИК203728856, гр. Хасково, ул. Ал.

Стамболийски 23а ДА ЗАПЛАТИ на Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив сумата от 120лв., представляваща направените разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5