Решение № 117 от 25.06.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Русе, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Радославова

Александър Иванов при участието на секретаря Тодорка Недева в присъствието на прокурора М. М. М. като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264500600362 по описа за 2026 година Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от А. С. А. – подадена чрез защитника му адв.К. Т., срещу Присъда № 11/29.01.2026г., постановена по НОХД № 1822/25г. по описа на Районен съд – Русе, с която А. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 15.12.2024г. в гр. Русе, отнел чужди движими вещи парична сума в размер на 915.00 лева от владението на Ш. Ш. Е. от гр.Русе, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.194, ал.3, във вр. с ал. 1 и чл.54 от НК, му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ изразяващо се в пробационни мерки:

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чрез явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ седмично;

2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

С гражданскоправна част на присъдата, А. е осъден да заплати на 1

Ш. Ш. Е. обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат от престъплението по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, в размер на 665,00 лева /340,01 евро/, ведно със законната лихва считано от датата на деликта – 15.12.2024г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. /204,52 евро/.

А. е осъден за заплати и държавна такса съобразно присъденото по гражданския иск, както и направените поделото разноски.

Жалбата е насочена срещу наказателноправната част на присъдата, с искане за изменението й, като бъде намалено наказанието – от пробация, на глоба, алтернативно предвидено в състава по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК. Предлага се да бъде определено в максималнопредвиденият размер - 300 лева (съответно по стойност в евро). Претенцията е мотивирана от считаното, че изпълнението на наказанието пробация, наложено с атакуваната присъда, би довело до затруднение за подсъдимия, прeдвид претърпян инцидент с режещ инструмент, което наложило провеждане на лечение (изписан на 28.11.2025г.) в каквато насока се ангажира и е приложена по делото съответна Епикриза, и тъй като подсъдимия не притежава МПС, с оглед да се придвижи до местоизпълнението на пробационните мерки, а и не притежава парични средства за придвижване с обществен транспорт..

В съдебно заседание пред въззивната инстанция не се явява представител на дружеството жалбоподател.

В съдебно заседание на въззивната инстанция адв.К. Т., в качеството му на защитник на подсъдимия А. поддържа жалбата и направеното с допълнение нея искане, като ангажира съответна медицинска документация – епикриза.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на присъдата. Акцентира на данните за затруднено материално положение на подсъдимия и счита, че то определя за несъответна, претенцията за санкциониране с наказание глоба.

Русенският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, констатира неоснователност на жалбата.

С оглед определения в чл.313 от НПК предмет на въззивната проверка, настоящата инстанция проверявайки изцяло правилността на 2 присъдата, констатира, че в хода на първоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, че процесният жалбоподател с действията си на15.12.2024г. в гр. осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК за което бил предаден на съд.

Въззивната инстанция намира, че дейността по налагане на наказание за стореното, дала необходимият съгласно чл.36, ал.1 от НК отговор с оглед на посочените там цели и в частност основната по значимост по превъзпитаване на А. към спазване на законите занапред. От алтернативно предвидените наказания в състава по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, именно пробацията, при минималните по степен на въздействие и продължителност на изпълнение пробационни мерки се явява максимално подходяща санкция, включително в сравнение с наказанието глоба – предвид установеното по делото затруднено финансово положение на подсъдимия, което сигурно би препятствало изпълнението и съответно реално, необходимото поправително въздействие. Едновременно с това, нито предходнонастъпилото нараняване (като липсват данни към момента за извод, различен от този, че вече е преодоляно и не явява фактор, препятстващ придвижването му), нито определено финансово затруднение в аспекта на сравнително малката отдалеченост от неговото местожителство (с.Ч.), до местоизпълнението на наказанието пробация, обективират невъзможност за последното. Освен това, доколкото подобни затруднения за подсъдимия в изпълнение на задълженията му по изпълнение на пробационните мерки, е налице възможност за преодоляването им посредством възможността за промяна на мястото, където се изпълнява (друго подходящо място), по реда на чл.42б, ал.2 от НК, вр . с чл.205, ал.3 от ЗИНЗС, както и намаляване на честотата на мярката задължителна регистрация по настоящ адрес (чл.226, ал.1 от ЗИНЗС).

Предвид изложеното, не са налице основания, определящи атакуваната присъда за неправилна, в това число и касателно санкционната част и съответно за претендираното изменение, чрез намаляване на наказанието.

При извършената цялостна служебна проверка на делото, въззивната инстанция не намери да са допуснати в хода на досъдебното 3 производство или при първоинстанционното съдебно разглеждане съществени нарушения на процесуалните правила или нарушения на материалния закон, които да обуславят наличието на основания за отмяна или изменение на обжалваната първоинстанционна присъда.

С оглед изложеното Окръжният съд намира, че обжалваната присъда следва да се потвърди.

Мотивиран така и на основание чл. 338 от НПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 11/29.01.2026г., постановена по НОХД № 1822/25г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4