Решение № 374 от 19.12.2023, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Ямбол, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20232300500450 по описа за 2023 година

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Д. Д. Д. от с.***** чрез пълномощника му адв.С. Т., АК-Ямбол против решение № 103/30.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 668/2021 г. по описа на РС Елхово, с което съдът:

ОСЪЖДА ответника Д. Д. Д., ЕГН **********, от село *****, обл.***, ул.**** № ** със съдебен адрес в гр. Ямбол, ***, ет.2, кант.17 – адв. С. Т. да заплати на ищеца М. Б. М., ЕГН – **********, от град****, пл.****№**, със съдебен адрес в гр.

Елхово, ***, адв. И. Ч., на основание чл.50, във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите обезщетение в размер на 2076.20 лева за причинените имуществени вреди по собствения му лек автомобил марка „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с peг. № У1344ВА в резултат настъпило на 15.08.2021г. ПТП на път 7008 км 3 + 500м. в посока с.

Изгрев, с ЕРД - теле с ушна марка BG/37/192146 и неизпълнено от ответника задължение да осъществява надзор над собственото си животно, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.11.2021г. до окончателното й изплащане, както и ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявеното от Д. Д. Д., ЕГН – **********, по реда на чл. 298, ал.4 от ГПК, в случай на основателност на главния иск, възражение за прихващане с насрещно негово вземане срещу М. Б. М., ЕГН – **********, от град Елхово за сумата 2340 лева, представляващо стойността на причинените му имуществени вреди вследствие на погИ.ето на собственото му животно с идентификатор BG /37/192146 в резултат на процесното ПТП, настъпило на 15.08.2021 г., присъдени са и разноски.

1

Въззивникът обжалва изцяло решението, както в осъдителната му част, така и в частта, с която е отхвърлено възражението му за прихващане, като го счита за незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Иска се отмяна на този акт изцяло.

Счита се, че съдът неправилно е приел, че са осъществени всички елементи на деликта, които формират фактическия състав на деликтната отговорност като цяло.

Въпреки, че е установено, че телето е собственост на въззивника Д. и е участвало в процесното ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на животното, не са налице доказателства за интензитета на вредите и най - същественото - за причинната връзка между произшествието и щетите, които ищецът твърди, че е претърпял неговият автомобил. По делото липсват данни за скоростта, с която ищецът М. е управлявал автомобила си, поради което от мотивите на обжалваното решение не става ясно защо ЕРС е приел, че се касае за скорост, която е в рамките на допустимата. Счита се, че ищецът не е положил достатъчно усилия при управлението на автомобила, за да предотврати настъпването на ПТП и несъмнено е допринесъл за вредоносния резултат. ЕРС не е обосновал изводите си относно това защо е кредитирал само част от свидетелските показания, които покрепят ищцовата теза за механизма на ПТП и вида на вредите, а не е дал вяра на показанията на свидетеля Д.а, от които се установява, че въззивникът е отглеждал животните в оградено място, спазвайки всички изисквания за безопасност. Неизяснено е останало и обстоятелството как телето се е озовало на пътния участък, където е настъпило ПТП-то, като това има пряко отношение към предмета на спора, както и по делото няма нито едно официално писмено доказателство, което да служи като индиция за това как точно е настъпило ПТП-то и възприето ли е било от органите на Пътна полиция.

Независимо, че с въззивната жалба се атакува решението на първоинстанционния съд и относно отхвърленото възражение за прихващане на Д., не са изложени каквито и да било съображения за неправилност на решението в тази част.

В законоустановения срок ищецът по делото М. Б. М. е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила.

Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства.

Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт след като е установено, че ответникът е собственик на телето и се намира под надзора му съгласно чл.50 от ЗЗД, станало причина за настъпване на ПТП, при което ищецът е претърпял претендираните вреди. Цитирана е съдебна практика, приложима в настоящия случай според въззиваемия.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Депозирана е молба от пълномощника адв.Т., с която се поддържа въззивната жалба и изложените в нея доводи за неправилност на обжалваното решение.

Въззиваемият също редовно призован не се явява в съдебно заседание, а чрез своя пълномощник адв.Ч. поддържа възраженията си против жалбата.

2

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:

М. Б. М. е предявил пред ЕРС иск с правно основание чл.50 ал.1, вр.с чл.45 от ЗЗД да бъде осъден ответника, сега въззивник Д. Д. Д. да му заплати сумата от 2076.20 лева обезщетение за причинените имуществени вреди по собствения му лек автомобил марка „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ в резултат настъпило на 15.08.2021г. ПТП на път 7008 км 3+500м. в посока с. Изгрев с ЕРД - теле с ушна марка BG/37/192146 поради неизпълнено от Д. задължение да осъществява надзор над собственото си животно, както и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за законна лихва, считано от завеждане на иска до изплащане на сумата. Становището на ответника е било за неоснователност на иска като е направено възражение за съпричиняване от страна на водача на МПС, който е нарушил правилата за движение по пътищата като се е движел с несъобразена с пътните условия скорост, както и евентуално възражение за прихващане поради това, че на него също са му причинени имуществени вреди в размер на 2340.00 лева – стойността на починалото в резултат на получените увреждания при ПТП животно и желае съдът да извърши прихващане на двете насрещни претенции.

Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, а ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Отговорността по чл.50 от ЗЗД е обективна и за да бъде реализирана е достатъчно ищецът да установи само факта на увреждането от собственото на ответника животно - теле, но не и виновно действие или бездействие на собственика му, тъй като вредата е независима от волята на правните субекти.

Страните не спорят относно собствеността на телето с ушна марка BG/37/192146 – собственост на ответника Д., както и относно участието му в ПТП на 15.08.2021 г. между него и МПС, собственост на ищеца М..

Въззивният съд намира за неоснователни възраженията на въззивника относно 3 настъпването на ПТП, как е възприето от полицията, какъв е интензитета на вредите и причинно-следствената връзка между ПТП и щетите по МПС. Пред първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установяват тези оспорени от ответника обстоятелства. Налице е издаден протокол на ПТП, който не е оспорен от Д. и се ползва с материална доказателствена сила. От протокола за ПТП и съставената преписка рег.№ 261р-15260/16.08.2021 г. по случая в РУ Елхово, приложена по делото се установява настъпването на ПТП на 15.08.2021 г. между собственото на ответника теле и собствения на ищеца автомобил, управляван от него. По този повод е издаден протокол за ПТП № 1537943, посетено от мл.инспектор и мл.автоконтрольор 10 минути след настъпването му, което е записано в протокола и в докладната записка при извършена проверка по преписката, което сочи как е възприет инцидента от полицията.

Въпреки, че както се посочи по-горе не е необходимо пострадалият от действия на животно да доказва вина на собственика му, такава е установена от издадените по случая на Д. Д. Д. АУАН № 220445/16.08.2021 г. и влязло в сила на 28.10.2022 г. Наказателно постановление № 21.0261-000257/13.09.2021 г., с които е установено извършено от него нарушение – не направлява и оставя без надзор ППС с животинска тяга или стада /в случая животно/ и създава пречки /опасности/ за движението, ПТП , с което виновно е нарушил чл.106 ал.1 от ЗДвП и му е наложена глоба.

Механизмът на настъпилото ПТП, причинно-следствената връзка на същото с настъпилите вреди по автомобила, скоростта на движение на автомобила, се установяват от заключението на изслушаната и неоспорена съдебно-техническа експертиза пред районния съд. Според вещото лице ПТП е настъпило на 15.08.2021 г. в нощни условия по време на движението на лек автомобил „Мерцедес“ с peг. № У 1344 ВА в посока с. Изгрев, на осветеността на фаровете, траекторията му на движение се пресича от безстопанствено животно, като е осъществен челно-страничен сблъсък между автомобила и животното.

Животното е пресичало платното за движение от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, а последица от произшествието са материални щети по превозното средство и смъртта на животното. Щетите по автомобила са оценени в размер 2 076,20 лв.

При разпита в съдебно заседание, вещото лице е заявило, че процесните увреждания биха се получили при твърдяната в исковата молба скорост на движение на автомобила – около 60 км/ч, тъй като ако скоростта на движение е била по-висока ударът с животното би причинил други щети – разрушаване на челното стъкло поради тежестта на телето.

Относно скоростта на движение на автомобила при настъпване на ПТП показания е дала свидетелката С. К., пътувала на предната дясна седалка, която е заявила, че не са карали бързо – около 50-60 км/ч, имала навик да гледа километража.

С оглед заключението на авто-техническата експертиза и свидетелските показания на свидетелката К. следва извода, че скоростта, с която се е движил лекия автомобил по време на удара с животното е била съобразена с чл.21 ал.1 от ЗДвП, която извън населено място е 90 км/ч. В случая не са налице данни за ограничаване на скоростта в участъка, в който е настъпило ПТП под тази, с която се е движил ищеца.

4

Предвид това въззивният съд намира за правилни изводите на първата инстанция и относно липсата на съпричиняване на произшествието от страна на ищеца и тези за наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на собственика на участвалото в ПТП животно без надзор. Действително свидетелката съпруга на ответника Живка Д.а е дала показания, че животните се отглеждат обградени от електропастир, но фактът, че животното се е намирало на 40-50 км от това място, не води до извода, че съдът не е кредитирал нейните показания относно начина на отглеждане на животните от съпруга й.

Както бе посочено вече, в настоящата хипотеза не е необходимо установяване на виновно поведение у ответника, а само че е собственик на животното и то се е намирало под негов надзор в момента на настъпване на ПТП, което е безспорно установено.