Решение № 259 от 26.08.2020, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 259 /26.08.2020 г., гр.Добрич

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V състав, в открито съдебно заседание на трети август през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА МИЛЕВА

При участието на секретаря Мария Михалева разгледа докладваното от председателя адм.д. №122/2020 г. по описа на АС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХIХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на „ДМ КОНСУЛТ“ ЕООД,

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

Добрич, ул. „Цар Петър“ №2, представлявано от управителя Д.С.М., против РА № Р-03000819002711-091-001/18.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 339/04.02.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който са вменени задължения за Корпоративен данък по ЗКПО в общ размер 10 487,90 лева за 2016 и 2017 година.

В жалбата се излагат съображения, че направените от ответника изводи са бланкетни, повърхностни и не отговарят на действителните факти и обстоятелства. Твърди се, че приходните органи са направили своите изводи въз основа на необективна и непълна оценка на доказателствата, при незачитане на правото за свободно договаряне между търговците, съобразно условията на пазара.

За сочените при ревизията неотчетени приходи от „Авос Експорт" ЕООД и „ЕСМ" ЕООД не са събрани доказателства за договорени и получени приходи, различни от фактурираните, които да не са отчетени в дружеството. Определената при ревизията пазарна цена на счетоводни услуги не е в съответствие с изискванията за определянето й, поради което се оспорва. Оспорва се и непризнаването на разходи, изплатени на физически лица, като сделки сключени с цел заобикаляне на закона по см. на чл.15 и чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО. Сочи се, че посочените разходи са документално обосновани и са присъщ разход за дейността на дружеството. С оглед на гореизложените доводи, се твърди, че установените в хода на ревизията обстоятелства, не обосновават извод за наличие на предпоставки за провеждане на ревизията по особения ред. Още се релевират обстоятелствата, че направените от ревизиращите органи фактически констатации са в нарушение на процесуалните правила - принципите на законност, обективност и служебно начало, посочени в глава първа от ДОПК- чл.2, чл.3 и чл.5 от ДОП. Органът по приходите, не е извършил вменените му от закона задължения, визирани в чл.3 от ДОПК - да установи безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на дружеството в проведеното ревизионно производство. В резултат на това обжалваният акт не се основава на действителни факти от значение за случая, което е в противоречие с чл.3, ал.2 от ДОПК. Не е установена истината за фактите чрез средствата предвидени в ДОПК, каквото задължение имат приходните органи по чл.3, ал.3 от ДОПК. На следващо място, се сочи, че е нарушена разпоредбата на чл.

5, изискваща приходните органи служебно да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания. В този случай не могат да се направят законосъобразни и обосновани изводи и то във вреда на ревизираното лице. В рамките на ревизионното производство е в доказателствена тежест на органа по приходите е да обоснове с всички доказателствени средства своите крайни изводи. Твърди се, че ревизионният акт не може да се основава на предположения, а само и единствено на служебно изяснени факти от значение за установяване на публичните задължения на ревизираното лице. Посочените нарушения са съществени, тъй като са довели до неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, съответно - до определянето на задължения, несъответстващи на обективно осъществили се факти.

Също така се излагат съображения и, че дружеството е осигурило всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции и получаване на аналитична и обобщена информация по счетоводен път, представило е първични документи и счетоводни регистри, от които се установяват всички основания за записванията по счетоводните сметки, а отчетените приходи са според договорените размери. Посоченото води до извод, че воденото счетоводство дава възможност за установяване на основата за облагане с данъци. Излагат се и подробни доводи, че не са налице обстоятелства за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122, ал.1, т.2, т.4 предл. второ и т.5 от ДОПК, а фактическите констатации на приходните органи не могат да се смятат за верни, предвид правилото по чл.124, ал.2 от ДОПК.

По изложените съображения се иска отмяна на акта и присъждане на сторените разноски по делото.

В с.з. оспорващият се представлява от адв. С. - ВАК, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. По делото са представени и подробни писмени бележки, като в същите има позоваване и на изготвената експертизи по делото.

Ответникът по делото – директорът на дирекция “ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, като твърди, че обжалвания ревизионен акт и потвърдителното решение са законосъобразни. Моли, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представена е писмена защита, в която се излагат подробни доводи в подкрепа на законосъобразността на обжалвания РА. Твърди се, че при определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък по реда на чл. 122 от ДОПК органите по приходите са намалили разходите на дружеството за 2016 г. със сума в размер на 10 050.00 и за 2017 г. със сума в размер на 7 300,00 лв., представляващи непризнати разходи за данъчни цели за възнаграждения за услуги, без те да са реално осъществени. Това са осчетоводени като изплатени възнаграждения по граждански договори в полза на майката и съпругът на едноличния собственик на капитала на ревизиараното лице.

Нито в хода на ревизионното производство, нито при обжалването по административен ред, са представени екземпляри от сключените граждански договори, разходни касови ордери за изплатени суми, служебни бележки за същите.

Поради това, на основание чл. 37, ал. 4 от ДОПК органите приходите са приели, че те не съществуват. Сред представените от „ДМ консулт" ЕООД с молба до съда писмени доказателства, приети по делото в съдебното заседание на 06.07,2020 г., фигурират договори за поръчка, протоколи за извършена работа, ведомости за граждански договори, служебни бележки, сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ между жалбоподателя и В.Д.М.и А.В.С., както и диплома на В.Д.М.. Сочи се, че същите се представят за първи път в съдебното производство, след като липсата им е изрично посочена както в РА, така и в решението на директора на дирекция ОДОП Варна, поради което и липсва друго логическо обяснение за момента на тяхното представяне, освен че са новосъставени с оглед доказване на благоприятни за жалбоподателя обстоятелства.

Сред горепосочените документи се съдържа и спогодба от 01.06,2016 г. между ревизираното дружество и „Ди ЕМ консулт" ЕООД, ОПР и счетоводен баланс на „Авос експорт" ЕООД.

Твърди се, че същата по никакъв начин не опровергава изводите на ревизиращите органи по отношение наличието на неосчетоводени приходи от извършени счетоводни услуги от страна на ревизираното дружество, още повече че такава спогодба не е представена в хода на ревизионното производство.

Процесуалния представител на ответника, моли да се приеме от съда, че изслушаното и прието заключение по допуснатата ССЕ също не доказва доводите на жалбоподателя. В съдебното заседание, проведено на 03.08.2020 г. с изрична молба от ответника бе направено оспорване на заключението в определени части като неправилно и необосновано. Моли се да не се кредитира заключението и в останалите части, тъй като с тях се установяват обстоятелства, които са ирелевантни за спора, като се излагат съображения по всяка една от точките по експертизата.

Ответникът твърди, че експертизата не е изследвала всички установени от ревизиращите органи несъответствия между оборотите, отразени в ОПР, от една страна и записванията в оборотните ведомости от друга, както и между салдата, отразени в баланса, от една страна и записванията в оборотните ведомости от друга. Същите са конкретно посочени в РА и в потвърдителното решение, и се моли, съдът да ги съобрази. Релевират се доводи, че в съдебното производство не са опровергани констатациите за укрити приходи от „Авос експорт" ЕООД и „ЕСМ" ЕООД, изложени подробно в РА и в потвърдителното решение, поради което и всичко това установява нередовно водено счетоводство и обосновава наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК.

По отношение определената от органите по приходите данъчна основа на неотчетените от жалбоподателя приходи в хода на съдебното производство се сочи, че не са ангажирани каквито да е доказателства, поради което се моли да се приеме, че изводите в РА не са оборени и са правилни и обосновани.

Съдът като взе предвид доводите, изложени в жалбата, фактите, които се установяват от доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.

160 от ДОПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена на 21.02.2020 г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, считано от дата на връчването на Решението на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна - 06.02.2020 г. - видно от удостоверението за извършено връчване по електронен път - л. 15 от делото. Същата изхожда от легитимирано лице. Налице е и правен интерес от обжалване, доколкото се оспорва РА, потвърден с решението на Директора на "ОДОП" Варна, поради което е допустима.

По валидността на РА:

РА е издаден от компетентен орган. Ревизията е възложена със ЗВР № Р-0300**********-020-001/25.04.2019 г. с която е възложена ревизия на „ДИ ЕМ КОНСУЛТ“ ЕООД, за установяване на задълженията на дружеството по ЗКПО за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г.

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден в срока по чл.119, ал.3 от ДОПК от компетентни органи по чл.119, ал.2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. ЗВР, РД и РА са подписани от издалите ги органи на приходите с квалифицирани електронни подписи, което се удостоверява от представените по делото доказателства относно доставчиците на съответните услуги.

По отношение спазването на установената форма:

От посочените в РА фактически и правни основания, стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Съдържанието на РА е в съответствие с изискуемото, съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Органите по приходите са посочили в РА, че приемат изложените в РД факти и обстоятелства, направените фактически и правни изводи и направените предложения за установяване на задължения.

По отношение спазването на процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването на РА:

Производството по издаване на обжалвания РА е започнато въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-0300**********-020-01/25.04.2019 г., изменена със ЗВР № Р-0300**********-020-002/26.07.2019 г., издадени от Б.С.С.-началник сектор, с която на жалбоподател я е възложена данъчна ревизия с обхват задължения за Корпоративен данък за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2017 г..

Възложената от компетентен орган по приходите ревизия е приключила с РД № Р-03000819002711-092-001/14.10.2019 г., издаден от ревизиращите органи по приходите, на основание чл. 117 от ДОПК, а на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден обжалваният РА № Р-03000819002711-091-001/18.11.2019 г.

Въз основа на установените факти в хода на ревизионното производство органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т.4, т.5 от ДОПК - укрити приходи или доходи; липсва или не е представена счетоводна отчетност, съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата на данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. От изпратеното до оспорващото дружество на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК Уведомление № Р-03000819002711-113-001/17.09.2019 г. се установява, че органите по приходите са приели като основание за провеждане на ревизията по особения ред констатираното от тях, относно наличие на обстоятелство по чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК: водено счетоводство, което не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане; При сравняване на общата стойност на Актива и Пасива по годишните баланси за 2016 г. и 2017 г., подадени в Агенцията по вписванията гр. Добрич е установено, че същата не съответства на счетоводните регистри в частност оборотните ведомости към 1.01.2016г., 1.01.2017г. и 1.01.2018г. представени за последващ контрол на ревизиращия екип.