Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 30 от 24.01.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 854/2022
Вид
Решение № 30
Подписан
24.01.2023
В сила
24.01.2023
Състав
Георги Драгoстинов, Еманоел Василев Вардаров, Пенко Цанков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Велико Търново, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Еманоел В. Вардаров

Пенко Цанков при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Въззивно гражданско дело № 20224100500854 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№1109/17.10.2022г. по гр.дело№ 734/2022г. на ВТРС, съдът е : -отхвърлил предявения иск от страна на И. В. З. с ЕГН**********, с адрес: гр.В.Т. ул.“***“№ *** против „Електроразпределение Север“АД с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.В., район „***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния му съвет, а именно: А.

А. К. Р. Г. Л. и Х. П. Х. за установяване недължимост на сумата 1486.91лв., представляваща стойност на служебно начислена ел.енергия начислена по партида - клиентски№ *** за абонатен№* * * по фактура№0107635613/02.03.2022г. за периода: 28.11.2021г.-25.02.2022г. за обект, намиращ се на адрес гр.К. – „***“ местност „***“; -осъдил И. В. З. с ЕГН**********, с адрес: гр.В.Т. ул.“***“№*** да заплати н а „Електроразпределение Север“АД с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.В., район „***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния му съвет, а именно: А. А. К. Р. Г. Л. и Х. П. Х. сумата 648.00лв., представляваща направени разноски(за възнаграждение за вещо лице, за свидетели при призоваване, за адвокатско възнаграждение).

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от И. В. З.(чрез адв.Р.

Т. от МАК – редовно упълномощен) против Решение№1109/17.10.2022г. по гр.дело№734/2022г. по описа на ВТРС. Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита, че от страна на дружеството не била спазена разпоредбата на чл.49 от ПИКЕЕ.

При проверката е следвало свидетелят да присъства на нея, като се запознае с всички действия извършени от служителите на дружеството(свидетелят не бил присъствал на проверката, а се е 1 разписал на частен документ съставен от служителите, без дори да се запознае с текста в него).

Служителите на „Електроразпределение Север“АД(зависими от своя работодател) развиха в съдебно заседание пред ВТРС обичайната теза на проверката, която не съответствала на показанията на свидетеля.

Според свидетелските показания Констативен протокол№***/25.02.2022г. не е съставен по надлежният ред. Същият съставлявал частен свидетелстващ документ и не можело да се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти. Неприложима била в случая процедурата по чл.50 ал.2, ал.3 от ПИКЕЕ. За да се приложи чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, следвало да има установена промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване или до неточно измерване(в случая нямало установена промяна в схемата на свързване, според свидетелските показания). В ЗЕ не било предвидено на оператора на електроразпределителни мрежи да са делегирани правомощия по събирането на дължимата от крайния клиент сума, получена при корекция на сметка, което по своята същност се явявало разновидност на начина на определяне крайната продажна цена на доставената от крайния снабдител и потребена ел.енергия от крайния битов клиент ел.енергия.

Моли да бъде отменено изцяло Решение№1109/17.10.2022г. по гр.дело№ 734/2022г. на ВТРС.

Претендират се разноските пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Електроразпределение Север“АД(чрез адв.А. М. от ВТАК – редовно упълномощена), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, по съображения по същество, развити в отговора на жалбата. Претендира съдебни разноски за въззивното производство.

В съдебно заседание въззивникът И. В. З.(чрез адв.Р.Т. от МАК) представя молба с вх.

№616/18.01.2023г., с която поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена , респ. обжалваното първоинстанционно решение отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, по съображения, изложени в жалбата и доразвити в представена писмена защита. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата страна „Електроразпределение Север“АД(чрез адв.А. М. от ВТАК) моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.II от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е основателна.

Предмет на разглеждане по делото пред ВТРС е бил предявен от И. В. З. против „Електроразпределение Север“АД установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване 2 недължимост на сумата 1486.91лв., представляваща стойност на служебно начислена ел.енергия начислена по партида - клиентски№ *** за абонатен№*** по фактура№0107635613/02.03.2022г. за периода: 28.11.2021г.-25.02.2022г. за обект, намиращ се на адрес гр.К. – „***“ местност „***“. В исковата молба се твърди, че освен месечната сметка за ел.енергия, начислена била и сумата 1486.91лв. по фактура№0107635613/02.03.2022г. Ищцата оспорва издадената фактура и начислената с нея служебно ел.енергия. Заявява, че фактурата е издадена без основание, за ел.енергия, която не е реално доставена и потребена. Счита, че начинът и методиката, по които била начислена сумата по фактурата за неправилни по съображения изложени в исковата молба.

Отправя искане до съда да постанови решение, с което да се приеме за установено, че не дължи на ответника начислената сума в размер 1486.91лв., за която е съставена фактура от 02.03.2022г. за горепосочения абонатен номер.

Ответникът „Електроразпределение Север“АД в подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор и в съдебно заседание е заел становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, който е оспорил изцяло. Посочва, на 25.02.2022г. служители на дружеството са извършили проверка на СТИ/електромер, обслужващ обекта на посочения адрес, като се установило, че СТИ/електромер измервал преминаващата през него ел.енергия с грешка от -44.144%, че ведомствената пломба е увредена и че проводниците на първа и втора измервателни системи са събрани във входяща клема, като по този начин част от консумираната ел.енергия не се измерва от СТИ. Бил изготвен констативен протокол. Счита, че е налице хипотезата на чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, поради което е извършено преизчисление на потреблението на абоната с 6652.8kWh за период от 28.11.2021г. до датата на констатиране на неизмерването, на база 1/2 от пропусквателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на ищеца с мрежата, при ежедневно 8-часово натоварване, като е изготвена справка от 28.02.2022г. Ответното дружество издало фактура за сума в размер на 1486.91лв., и която сума счита, че е правомерно начислена.

Отправя искане до съда за отхвърляне на исковата претенция.

В тази връзка, по делото се установи, че И. В. З. е потребител на ел.енергия, за което има открита партида клиентски№*** на адрес: гр.К.. На 25.02.2022г. двама служители на „Електроразпределение Север” извършили проверка на СТИ/електромер, обслужващо обекта, при която проверка установили, че СТИ измерва извън границите на точност с грешка -44,144% и че ведомствената пломба е повредена и проводниците на първа и втора измервателни система са събрани във входящата клема. За извършената проверка е съставен Констативен протокол№5501173/25.02.2022г., подписан от двамата служители на „Електроразпределение Север”АД и от свидетел. Въз основа на направените констатации, на основание чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ(обн. ДВ бр.35/30.04.2019г.) дружеството извършило преизчисление на потреблението на абоната с 6652.8kWh за период от три месеца, считано от датата на констатиране на неизмерването на база половината от пропусквателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на потребителя с мрежата, при ежедневно 8-часово натоварване.

Изготвена е справка от 28.02.2022г. и е издадена фактура№0107635613 /02.03.2022г. за ел.енергия на стойност 1486.91лв. с ДДС.

Съгласно заключението (прието и неоспорено от страните) на СТЕ, допусната пред първоинстaнционния съд, предвид констатациите от извършената проверка технически не е възможно да бъде измерена цялата ел.енергия, която е била потребявана през периода, поради манипулирането на СТИ/електромер(при така описаното в констативния протокол от 25.02.2022г., 3 съществуват данни за неправомерно вмешателство върху схемата на свързване на процесното СТИ). Осъществена била схема на свързване на СТИ/електромер(процесното СТИ е било в срок на метрологична годност), при която не се измерва преминалата през първа и втора измервателна система, като за да се осъществи така описаната в схема на свързване би следвало да се прекъсне пломбажната тел или да се наруши ведомствената пломба, която защитава капака на клемния блок от нерегламентиран достъп. Също, според заключението математически точно било изчислено количеството ел.енергия в размер на 6652.8 kWh по корекционната процедура, съгласно чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ.

Пред първоинстанционния съд са изслушани свидетелски показания на служители на дружеството, които са участвали при извършването на проверката, а също и свидетел, подписал изготвения констативен протокол. От показанията се установява, че в момента на проверката с колегата му са установили, че има консумация, която не се отчитала. Процесното СТИ/електромер се намирало на фасадата на сграда - до вход към стопанския двор, като захранвал сградата. Един от служителите(свидетел по констативния протокол) повикал човек, който бил работник(свидетел), на когото обяснили, че СТИ/електромер измерва с грешка(извън класа си на точност). С отварянето на капака установили, че е срязана ведомствената пломба и че проводниците на първа и втора измервателни системи били събрани във входящата клема, като по този начин не се измервала преминаващата ел.енергия. Била възстановена правилната схема на свързване. Tретият свидетел по констативния протокол(св.Й. И. А.) заявява, че бил извикан на пътя от двама мъже(служители на „Електроразпределение Север”АД) и му казали, че сменили електромер(„не му показали нищо“), за който самият свидетел твърди, че не бил забелязал местонахождението му.

Подписал „едни документи“, които му били представени.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционният съд, като същият е съобразил всички събрани по делото писмени, гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели и изслушаното заключение по допуснатата ekспертиза и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях.

Когато правноревантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът винаги взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти/присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантите, узнали са правнолевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др./, както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. В този смисъл, съвсем логично е да се кредитират, както свидетелските показания(изложени са факти, които в по-голямата си част са били обект на лични възприятия), така и заключението на допуснатата експертиза(обективно и компетентно изготвено).