Присъда № 61 от 25.09.2023, Районен съд - Пазарджик

НОХД № 1213/2022 г.

МОТИВИ:

Обвинението против подсъдимата СТ. АНГ. Т. от гр. П., е за престъпление по чл.206 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно за това, че на 04.11.2017 г. в гр. П. в качеството на собственик и представляващ ЕТ „Леана05-345- С.Т.“ с ЕИК 201816898, неправомерно се е разпоредила със собствена вещ- товарен автомобил „М.С. 312Д“ с ДК№ *** с рама

№WDB9034132P922245 на стойност 10 075,00 лева, обременена със залог съгласно договор за залог върху съвкупности от движими вещи /готова продукция, суровини и материали или стоки/ от 14.12.2012 г. като сключила договор за залог с автомобила с „Макс Кеш Заложни къщи“ ЕООД гр. П., без да запази правата на заложния кредитор- „ОББ“АД.

Подсъдимата Т. се явява лично в съдебно заседание и с договорно упълномощения си защитник. Не се признава за виновна, дава обяснения, в които обобщено твърди, че не е знаела за това, че автомобилът е бил обременен със залог и че е имала уговорка с управителя на заложната къща да не продава автомобила. Лично и чрез защитника си пледира да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение, тъй като е невинна. Защитникът и предлага алтернативно да бъде призната за невинна на основание чл.9 ал.2 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимата е извършила престъплението, за което й е повдигнато обвинение, излагайки подробни доводи в подкрепа на тезата си. Пледира съдът да признае подс. Т. за виновна, като й се определи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Подс. С.Т. била собственик на ЕТ „Леана- 05-345-С.Т.“ със седалище и адрес на управление в гр. П..

На 14.12.2012 г. в качеството си на едноличен търговец под. Т. сключила Договор за кредитна линия с банка „ОББ“АД, по силата на който получила кредитна линия за оборотни средства в размер на 8 000 лева. За обезпечение на така сключения договор на същата дата- 14.12.2012 г., между Т. и банка бил сключен и Договор за залог върху съвкупности от движими вещи /готова продукция, суровини и материали или стоки/. Съгласно този договор в полза на банка „ОББ“ бил учреден залог върху товарен автомобил „Мерцедес 312 Д Спринтер“ с рег. ***, собственост на ЕТ „Леана-05-345С.Т.“. С цитирания договор за залог, подс. Т. се задължила да не залага предоставената в залог вещ, в случая въпросният автомобил, и да отчуждава заложената вещ само след заплащане на цената при сключване на сделката по сметка на банката и при условие, че наличната към всеки един момент от действието на договора вещ е на стойност не по-малка от посочената в чл.1 от 1 договора, а именно 8 960 лева.

Независимо от сключения договор и с ясното съзнание, че се е задължила да не залага и да не отчуждава заложения в полза на банка „ОББ“ товарен автомобил, на 04.11.2017 г. подс. С.Т. отишла в „Макс Кеш Заложни къщи“ ЕООД в гр. П., където сключила Договор за заем със св. Й. Т.

(собственик и управител на дружеството). По силата на договора подсъдимата получила от ЗК сумата от 2 000 лева, като заложила товарния автомобил „Мерцедес 312 Д Спринтер“ с рег. ***, за което попълнила заложен билет №32. Освен това подс. Т. попълнила Декларация по Наредбата за дейността на заложните къщи като декларирала, че е собственик на заложената вещ и вещта не е предмет на спорове. Договорът за залог бил за срок от 30 дни. В рамките на този срок Т. не върнала заемната сума.

По силата на нотариално заверено пълномощно №4/05.01.2018 г. от нотариус М. Д., издадено от името на подсъдимата, св. Т. имал пълномощията да се разпорежда с автомобила и да го продава. Тъй като подсъдимата не върнала заема, седем дни след изтичане на срока за връщането му, св. Т. обявил предоставения в залог автомобил за продажба. На 15.01.2018 г. автомобилът бил купен от св. А. Н. от гр. Б. по силата на сключен между св.

Т. в качеството му на продавач (по силата на пълномощното от името на подс.

Т.) и св. Н. като купувач.

Още преди подс. Т. да заложи товарния автомобил в ЗК „Макс Кеш“, поради неизпълнение от нейна страна на задълженията по договора за кредитна линия, по инициатива на банка „ОББ“АД било образувано изп. дело № 20148880400317/2014 г. при ЧСИ Г. З.. В хода на изпълнителното дело св.

З. извършил запор на автомобила, като писал същия в присъствието на Т., за което бил изготвен и съответния опис. Впоследствие св. З. насрочил публична продан на автомобила, при която обаче товарният автомобил не бил установен в дома на подсъдимата, тъй като вече бил заложен от нея в ЗК и продаден от св. Т..

По този повод било отпочнато настоящето наказателно производство.

От заключението на изготвената на ДП автооценъчна експертиза, което съдът цени като обосновано и компетентно се установява, че стойността на инкриминирания товарен автомобил към датата на деянието възлиза на 10 075 лева.

От заключението на допусната и назначена Съдебна почеркова експертиза в съдебната фаза на процеса, става ясно, че ръкописният текст „СТ. АНГ. Т.“ в Пълномощно №4/05.01.2018 г., заверено от нотариус М. Д., не е изписан от подс. Т.. Според вещото лице подписът за „Упълномощител“ в същото пълномощно не е положен от Т..

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите Г. З., А. Н., М. Д., И. Т., в това число и приобщените чрез прочитането им по реда на чл.218 от НПК показния, 2 дадени на ДП, частично от показанията на св. Й. Т. и частично от обясненията на подсъдимата Т., и от писмените доказателства, приети по делото и заключенията на извършените експертизи.

От показанията на свидетелите З., Н., Д. и Т., които съдът кредитира като непротиворечиви и взаимно допълващи се, подкрепени от приобщените писмени доказателства, сред които основно сключените между подсъдимата и банка „ОББ“ договори и материалите по изпълнителното дело, инициирано от банката, се установява, че подс. Т. е била наясно, че сключвайки договора за кредит и договора за залог с „ОББ“ се е задължила да не залага и да не се разпорежда със заложената вещ- процесния товарен автомобил. В този смисъл са и нейните обяснения, че тя лично е подписала договорите и че е знаела, че за обезпечаване на вземането на банката по договора за кредит, автомобилът й е заложен. Със сключване на договора за кредит подс. Т. е била изрично уведомена за задължението й да не залага автомобила и да не го продава преди продажната цена в посочения в договора размер да е постъпила по сметката на банката.

От показанията на св. З. и съставения от него протокол за опис на товарния автомобил, с който е наложен запор върху същия, става ясно, че подсъдимата е знаела за извършения опис на автомобила и че по този начин той е бил запориран от ЧСИ, за да обезпечи вземането на кредитора- банка „ОББ“. Било й е разяснено от св. З., че във връзка с образуваното изп. дело поради неизпълнение на договора за кредит, следва да представи на банката (кредитора) процесния автомобил, с който е обезпечено вземането със сключването на договора за залог между „ОББ“ и Т.. В този смисъл съдът не кредитира обясненията на подсъдимата, че не е знаела за извършения опис и наложен запор на товарния автомобил. Това й твърдение се опровергава, както от показанията на св. З., така и от признанието й, че тя е положила подписа в изготвения протокол за опис на автомобила. При това положение подс. Т. е знаела, че няма право да се разпорежда с заложения автомобил, в т.ч. да го залага, което й е било разяснено за пореден път при налагане на запора върху автомобила.

Освен това св. Т., полицейският служител работил по случая, в показанията си посочи, че в проведената беседа с подс. Т. тя е заявила, че е заложила в ЗК автомобила, защото имала финансови задължения, както и че знае, че е направен опис на автомобила. Това й изявление пред полицейския служител още веднъж потвърждава извода, че подсъдимата е била наясно със задължението си да не залага автомобила си, и въпреки това го е направила, като е имала мотив- получаване на парична сума заради финансови задължения, които е имала към онзи момент.

Имайки предвид така установените по безспорен начин обстоятелства, съдът намира за недостоверни твърденията на подс. Т., че не е знаела за това, че автомобилът й освен че е бил заложен впоследствие е и бил запориран, именно заради получения паричен кредит от банка „ОББ“ и заради 3 неизпълнението на задълженията по този кредит от нейна страна, както и че е била наясно, че не може да се разпорежда с тази вещ, в това число и да я залага. Не приемливи са и твърденията й, че желанието й е било да получи единствено сумата от 2000 лева от св. Т., защото наскоро била родила и била във финансово затруднение, като уговорката им била да ги върне, като нямала желание да залага вече заложения и запориран автомобил. При положение, че едновременно с това твърди, че е била финансово затруднена, че е родила и не имала помощта и подкрепата на никого, то и няма как ако е вярно, че уговорката между нея и Т. е била да върне след месец заетата й парична сума, това да се изпълни без тя да обезпечи това вземане на ЗК. А безспорно се установи от показанията на св. Т., а и самата подсъдима не отрече, че е подписала декларацията за залагане на автомобила, приложена към заложния билет, декларирайки че е нейна собственост и че не е обременен с тежести.

Поради всичко това съдът не кредитира обясненията на подс. Т. и ги счета за избрана защитна позиция с цел омаловажаване на действията й и избягване на наказателната отговорност.

Съдът не споделя и изложената от защитата версия, че престъплението не било осъществено от подсъдимата, тъй като по делото безспорно било установено, че тя не е подписала нотариално завереното пълномощно, по силата на което упълномощавала св. Т. да продаде заложения в ЗК автомобил.

Действително по делото се установи чрез експертното заключение по допуснатата СПЕ, че ръкописният текст трите имена на подсъдимата и подписа за упълномощител в цитираното пълномощно не са изпълнени от подс. Т.. Това обстоятелство обаче, както и фактът, че автомобилът е бил продаден впоследствие от св. Т., са такива които не са съставомерни. Те са последица от неправомерното поведение на подсъдимата, изразяващо се в това, че е заложила процесния товарен автомобил в „Макс кеш Заложни къщи“ ООД, въпреки че е знаела и е била задължена да не залага вещта и да не се разпорежда с нея, предвид това че тази вещ вече е била заложена за обезпечение на договора за кредит, както и запорирана от ЧСИ, заради неизпълнението на задължението на подсъдимата към банката по този кредит.

На следващо място, съдът не приема за основателно и възражението за маловажност на случая по смисъла на чл.9 ал.2 от НК в смисъл, че подсъдимата не целяла да увреди интересите на банката, а е търсела помощ и да получи пари, като самотна майка на новородено дете, като била притисната от св. Т. да подпише декларацията към заложния билет без да знае какво подписва. Последната теза бе коментирана от съда по-горе и защо тя не може да бъде възприета.

В случая се касае за тежко умишлено престъпление, поначало с висока степен на обществена опасност, което има за резултат увреждане интересите на кредитора. Безспорно се установи по делото, че тези интереси са увреди, тъй като банката не е удовлетворила своето вземане и към настоящия момент и то в продължение на доста години. Касае се за вземане в значителен 4 паричен размер. Отделно от това, с оглед на събраните доказателства, поведението на подсъдимата сочи на безскрупулност и липса на каквато и да е самокритичност от поведението й. водена от собствения си личен интерес, с ясното съзнание, че ще навреди на кредитора, че вземането му няма да бъде обезпечено и гарантирано, тя е пренебрегнала задълженията си по договора за залог и задълженията си по изп. дело на ЧСИ. Освен това твърденията на подсъдимата, че е била в затруднено финансово положение към онзи момент и че не е имала подкрепа на близките си, останаха голословни и непотвърдени от нито едно от събраните по делото доказателства. Затова и съдът намира, че случаят не е маловажен.

Установената по-горе фактология дава основание съдът да приеме, че подс. С.Т. е осъществила от обективна и субективна страна и признаците на престъплението по чл.206 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като на инкриминираната дата и място, като собственик и представляващ ЕТ „Леана-05-345- С.Т.“ се е разпоредила със собствената си вещ- товарен автомобил, подробно описан погоре като марка, модел и рег. Номер, обременена със залог съгласно договор сключен между подсъдимата и банка „ОББ“, сключвайки договор за залог с „Макс Кеш Заложни къщи“УVЕООД, без да запази правата на заложния кредитор- банка „ОББ“.

Разпечатката съдържа 29 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/434b066f-ff97-493e-b1f7-6b2b02737a14