Определение № 1201 от 02.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1201 гр. София, 02.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251000501122 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 24.02.2025 г. на ищеца „Макс Контрол Ауто“ ЕООД срещу определението от 11.02.2025 г. по т. д. № 2371/2023 г. на Софийския градски съд, VІ10 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането за връщане на част от внесената държавна такса по предявения иск в размер на 18 750,69 лв., представляваща половината от таксата за исковете, по които производството е прекратено поради отказ от исковете.

В жалбата се твърди се, че СГС неправилно е приел, че не са налице основанията по чл.

78, ал. 9 ГПК за връщане на половината от таксата за исковете, от които ищецът се е отказал.

Сочи се, че производството е приключило със съдебна спогодба, във връзка с която ищецът се е отказал от иска за сумата над 412 288,96 лв., предмет на спогодбата, до пълния предявен размер от 1 349 823,10 лв. Поддържа се, че от новата редакция на чл. 78, ал. 9 ГПК /ДВ, бр.

11/2023 г./ също следвало възстановяване на част от таксата при оттегляне или отказ от иска в резултат на споразумение.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Настоящият въззивен състав споделя мотивите на обжалваното определение, поради което и на осн. чл. 272 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към мотивите на СГС. Независимо от това следва да се добави и следното:

За предявените осъдителни искове с обща цена 1 349 823,10 лв. ищецът е внесъл държавна такса в размер на 53 992,92 лв. – видно от платежно нареждане към молба от 1.02.2024 г. /л. 70 от делото на СГС/. В заседанието на 15.10.2024 г. е одобрена съдебна спогодба, с която страните уреждат отношенията си по искови претенции за сумата 412 288,96 лв. За останалата част от исковите претенции /за разликата над 412 288,96 лв. до 1

1 349 823,10 лв./ ищецът е заявил отказ от исковете, на което основание производството е прекратено в тази част. Заплатената за тази част държавна такса възлиза на 37 501,3656, а половината от нея – на 18 750,69 лв.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК, в актуалната й редакция от ДВ, бр. 11/2023 г., предвижда следното: „При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като в случаите, в които спогодбата е в резултат на сключено споразумение в процедура по медиация по чл. 140а и 140б или когато производството по делото е прекратено поради оттегляне или отказ от иска в резултат на това споразумение, 75 на сто от внесената държавна такса се връща на ищеца.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.“.

Разпоредбата е изключителна и следва да се тълкува стриктно, още повече, че има отражение върху публичните финанси на държавата. Предвиденото в нея връщане на част от таксата /75 %/ при прекратяване на производството поради оттегляне или отказ от иска се отнася само ако то е резултат от на постигнато споразумение в процедура по медиация по чл. 140а или чл. 140б ГПК. За останалите случаи на оттегляне или отказ от исковете, вкл. ако е резултат на съдебна спогодба, несвързана с процедура по медиация, законът не предвижда връщане на част от таксата. Същевременно, за да се приеме, че е налице хипотезата за връщане на половината от таксата, следва целият предмет на спора по делото да е разрешен със съдебна спогодба, т.е. тя да урежда всички предявени искове.

В настоящия казус процесната спогодба не е постигната в резултат на процедура по медиация по чл. 140а и 140б. От друга страна, сключената съдебна спогодба не урежда целия предмет на делото, тъй като в нея липсват уговорки за съдбата на исковите претенции над уредената част от 412 288,96 лв. Ако страните са желаели и тази част да бъде уредена от спогодбата, то е следвало да запишат, че останалите претендирани суми се приемат за недължими, респ, че други претенции нямат помежду си. Клауза за тази разлика липсва в спогодбата, т.е. тя не я урежда пряко. Заявеният за разликата над тази сума отказ от исковете не е част от спогодбата, а е едностранно действие на ищеца. Ето защо за тази част от исковете не е налице основание по чл. 78, ал. 9 ГПК за връщане на половината от внесената такса.

С оглед на изложеното частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея определение – потвърдено.

Настоящото определение подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК – така ТР № 5/12.07.2018 г. на ВКС – ОСГТК.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 604/11.02.2025 г. по т. д. № 2371/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-10 състав, в обжалваната част.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в 1седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Съобщението да се изпрати чрез профила на адвоката на жалбоподателя в ССЕВ, чрез която е подадена жалбата.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3