Решение № 93 от 19.05.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Враца, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Евгения Г. Симеонова

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галя Цв. И.а като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20261400500071 по описа за 2026 година Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от адвокат С. С. от САК, като пълномощник на Е. И. Б., против решение №300/01.12.2025 г. на Районен съд-Козлодуй, постановено по гр. дело № 855/2025 г., с което са отхвърлени предявените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Прави се оплакване, че решението е основано на отговора на исковата молба и на молбата на ответника от 09.10.2025г., като липсват собствени мотиви и валидно формирана воля на първоинстанционния съд.

Поддържа се, че неправилно и необосновано районният съд е приел, че изп.директор на „АЕЦ Козлодуй“ може надлежно да упражнява правомощията по чл.328, ал.2 от КТ, тъй като по делото не е доказано, че той е поел управлението по конкретно поставени бизнес задачи, поемайки да ги изпълни на собствен риск.

Развиват се доводи, че представеният по делото договор за възлагане на управлението от 15.08.2024г. не е свързан с постигането на определени икономически резултати и изп.директор не е изготвял свой финансов план във връзка с възложеното му управление. В подкрепа на изложените доводи жалбоподателят се позовава и на практика на ВКС.

1

Жалбоподателят счита за неправилни и изводите на районния съд, относно длъжността, която е заемал, като развива съображения, че тази длъжност не го прави „част от ръководството на предприятието“, каквото е изискването на закона, както поради естеството и функциите на длъжността, така и поради наличие на опосредненост в организационно-йерархичната структура не попадането й в IV-то управленско ниво, изводимо от представената длъжностна характеристика и организационно-управленската структура на дружеството.

На следващо място в жалбата се развиват оплаквания за изтичане на предвидения в чл.328, ал.2 от КТ девет месечен срок към датата на уволнението, като се посочва, че договорът за управление е вписан в Търговския регистър на 15.08.2024г., а трудовото правоотношение е прекратено на 14.05.2025г.

Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, с присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не се представят доказателства и не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемото дружество "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, с който жалбата се оспорва като неоснователна, недоказана и необоснована и се поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

Развиват се доводи, че твърденията във въззивната жалба са в противоречие както с фактическата обстановка по делото, така и с приетите доказателства. Твърди се, че работодателят отговоря на изискванията за "управител", като се позовава и на практика на ВКС по идентични дела и счита, че прекратяването на трудовото правоотношение е реализирано от оправомощено лице, при спазена законовата процедура.

В отговора се твърди също, че длъжността на ищеца-жалбоподател е била ръководна, а срокът по чл.328, ал.2 от КТ е спазен, тъй като договорът за управление е вписан на 15.08.2024г., а процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на 14.05.2025г. Позовава се и на съдебна практика по аналогични случаи със служители на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД.

Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.

В условия на евентуалност, в случай на уважаване на въззивната жалба и на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, въззиваемият поддържа направеното пред районния съд възражение за прихващане на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ, в размер на 7 387,41 лв., изплатено по сметка на въззивника.

С отговора не се представят доказателства и не са правят доказателствени искания.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.

2

259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

При извършената служебна проверка на основание чл.269, изр.1 ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, въззивният съд взе предвид следното:

Районен съд гр.Козлодуй е бил сезиран с предявени от Е. И. Б. против "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1-3 вр. чл.225, ал.1 КТ, за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 90/15.05.2025 год. на изпълнителния директор на дружеството, с която на основание чл.328, ал.2 КТ е прекратено трудовото му правоотношение; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "Ръководител сектор „Складово стопанство“ и за заплащане на сумата 51 991,92 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

В исковата молба се твърди, че издадената заповед за прекратяване на трудовия договор е незаконосъобразна, поради липсата на кумулативните условия по чл.328, ал.2 от КТ. Поддържа се, че издателят на заповедта няма качеството на управител, който може надлежно да упражни правомощия по чл.328, ал.2 от КТ, а ищецът не е бил служител от ръководството на предприятието. Посочва се също, че уволнението е незаконно и защото заповедта е връчена на ищеца по време на ползване на разрешен му отпуск.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът твърди, че заповедта за прекратяване на трудовия договор, както и предизвестието за прекратяване, са връчени на ищеца на 14.05.2025г. от куриерска фирма, поради което правоотношението е прекратено в 9 месечния срок от сключването на договора за управление. Поддържа се, че заповедта е издадена от лице с надлежна работодателска власт, което законно представлява юридическото лице-работодател и на което със сключения договор за възлагане на управлението, са възложени права за сключване и прекратяване на договорите с управленския екип. Развиват се също подробни доводи, че ръководният характер на заеманата от ищеца длъжност се определя от длъжностната характеристика и вменените с нея трудови функции, а също и от Правилника за устройството и дейността на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, от Правилника за организацията и дейността на Управление "Финансови и материални ресурси" и от Инструкцията за движение на материалните запаси и дълготрайни активи в складове на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД.

При така подадените искова молба и отговор в производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на които с обжалваното решение РС-Козлодуй е приел исковете за неоснователни, излагайки подробни мотиви 3 за наличие на предпоставките по чл.328, ал.2 от КТ.

Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и правни изводи и намира, че решението му е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания, следва да се добави и следното:

Според първото оплакване в жалбата районният съд неправилно и необосновано е приел, че изпълнителният директор И. Т. А. е лице, което може да упражни правомощията по чл.328, ал.2 от КТ, като са развити доводи, че снабдено с такива правомощия е само лице, което е поело управлението с конкретно поставени бизнес задачи, които следва да изпълни на собствен риск и постигне определен стопански резултат.

Действително, според утвърдената практика на ВКС, намерила израз в Решение № 237 от 10.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 919/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 249 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 181 от 25.03.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 1406/2023 г и др., с правата по чл.328, ал.2 от КТ се ползва само лице с работодателска власт, което е сключило договор за управление, който съдържа бизнес задача или бизнес програма с конкретни икономически показатели (производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции) и тази програма/задача следва да се изпълни по време на действие на договора. С договора за управление изпълнителят следва да е поел и икономическа отговорност-обвързване на възнаграждението му с определени постигнати резултати, гаранция, обезщетение и пр.

В съдебната практика трайно е застъпено и становището, че при сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнеспрограмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание е без значение.

В разглеждания случай е налице сключен договор за управление №РД-ЧРАЕЦ-13-2024 от 15.08.2024г. между "АЕЦ Козлодуй" ЕАД и И. Т. А.. Видно от този договор (чл.1) А. приел да осъществява оперативното ръководство, да управлява и представлява "АЕЦ Козлодуй" ЕАД в качеството му на изпълнителен директор, задължавайки се да изпълни бизнес програма на дружеството за периода 2024г.-2028г., приета с решение на съвета на директорите на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД от 21.12.2023г.

Задължил се също така да изпълнява и всички актуализации на бизнеспрограмата, а при приемането на нова или при изменение, да изпълнява и нея. С разпоредбата на чл.8 от този договор била предвидена възможност за бонифициране работата на изпълнителния директор при нарастване на счетоводната печалба на дружеството и 4 липсата на непокрити загуби и просрочени задължения, а в разпоредбата на чл.13.10 е уредена икономическата отговорност на изп.директор при неизпълнение на бизнес програмата и стратегията за развитието на дружеството, изразяваща се в задължение за заплащане на обезщетение в размер на три месечни възнаграждения.

При това съдържание на сключения договор за управление, както и с оглед представените от ответника доказателства, че утвърдената бизнес програма съдържа стратегия, маркетингов, инвестиционен и производствен план, финансов план и план за изпълнение на ремонтни дейности, план за управление на човешките ресурси и съкращения, следва да се приеме, че сключеният договор за управление от 15.08.2024г. покрива всички изискуеми елементи на същински договор за управление на предприятието по смисъла на чл.328, ал.2 от КТ и изпълнителят по този договор – изп.директор И. А. е разполагал с възможност да сформира управленски екип, като се ползва от правата по чл. 328, ал. 2 КТ. Ето защо и оплакванията в жалбата за липсата на такава възможност се явяват неоснователни и некореспондиращи с представените по делото доказателства.

Неоснователно е и второто оплакване в жалбата, свързано с твърденията на жалбоподателя, че заеманата от него длъжност не съставлява част от ръководството на предприятието.

Съгласно разпоредбата на §1, т.3 от ДР на КТ „ръководство на предприятието" е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). По тълкуването на посочената разпоредба също е формирана трайна практика на ВКС (Решение № 50025 от 14.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1682/2022 г., IV г. о., ГК, определение №1348/29.12.2014г. на ВКС по г.д.№4705/2014г., в която е прието, че ръководният характер на длъжността се определя от задълженията, включени в трудовата характеристика на лицата, осъществяващи ръководна длъжност, като без значение е дали ръководството се упражнява върху основен трудов процес или върху спомагателна дейност. Прието е също така, че ръководни са служителите, от които пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, както и постигането на определени производствени цели.