Решение № 5 от 01.02.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№5 гр. гр. Добрич, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело № 20233200900076 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 76/2023 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба вх. рег. № 3438/29.05.2023 г., подадена от М. П.

П. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр.Д. с която срещу ЗАД „ОЗК – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София, район „Възраждане“, ЖК „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, ЕИК 121265177, при условията на обективно съединяване са предявени следните искове: иск за сумата от 80 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени при пътно-транспортно произшествие на 24.11.2022 г. от водач на товарен автомобил „ПЕЖО БОКСЕР“ с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗАД „ОЗК – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ведно с лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска – 29.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД. иск за сумата от 2 035.23 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, виновно причинени при пътно-транспортно произшествие на 24.11.2022 г. от водач на товарен автомобил „ПЕЖО БОКСЕР“ с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при 1

ЗАД „ОЗК – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ведно с лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска – 29.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Ответникът ЗАД „ОЗК – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД оспорва иска по основание и размер, като инвокира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Съгласно данните, съдържащи се в Протокол за оглед на ПТП от 24.11.2022 г. по описа на І-во РПУ– Добрич ( съставен по реда на чл. 125а ЗДвП и притежаващ материална доказателствена сила в гражданския процес – р. 33-2007-ІІ-ТО ), и заключението на вещото лице инж. Е. Ж. по комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, възприето от Съда като обективно и компетентно, на 24.11.2022 г., в светлата част на денонощието, при ясно време, в условията на лек ръмеж, около 16.50 ч. в гр.

Добрич, по ул. „Отец Паисий“, в посока към бул. „Добруджа“, се е движел товарен автомобил „ПЕЖО - БОКСЕР“ с рег. № ***, управляван от М. К. Ж. със скорост около 25.80 км./ч. Асфалтовата настилка в този участък на пътното платно е била влажна, запазена, без неравности и повреди. В същото време пресичане на ул. „Отец Паисий“ на повдигнатата пешеходна пътека е предприела пешеходецът М. П. П.. Наближавайки мястото на произшествието, водачът на товарния автомобил забелязва пресичащия пешеходец и предприема екстрено спиране, с отклоняване волана леко вдясно. В момента, в който пешеходецът сее намирал на около 2.00 м. от левия край на платното за движение, траекторията на движението му е пресечена от с тази на товарния автомобил и е настъпил удар между тях.

Според експертното мнение на вещото лице, опасната зона за спиране на товарния автомобил има дължина около 13.66 м. Първоначалното съприкосновение се е осъществило между предната част на товарния автомобил и дясната страна на тялото на пешеходеца в изправено положение.

Водачът на товарния автомобил е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието, спирайки своевременно автомобила преди 2 удара с пешеходеца.

Не е установено пешеходецът да е предприел рисково пресичане на пътното платно.

При пътно-транспортното произшествие са причинени телесни увреждания на пешеходеца М. П. П..

Непосредствено след инцидента пострадалата е транспортирана в ЦСМП –Добрич и е приета за преглед и лечение в „МБАЛ-ДОБРИЧ“ АД – Добрич в Ортопедично отделение, където е лекувана в периода 24.11.2022 г.

– 01.12.2022 г., където на 28.12.2022 г. под обща анестезия й е била извършена операция.

Съобразно заключението на вещото лице д-р Д. Д., по комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, възприето от Съда като обективно и компетентно, вследствие на пътно-транспортното произшествие пострадалата е получила следните увреждания: пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост, в областта на тазобедрената става, Вещото лице е категорично в извода си за наличието на причинноследствената връзка между настъпилото пътно-транспортно произшествие и получените от пострадалата травматични увреждания.

Оздравителният период е продължил в рамките на шест месеца.

Според експертното мнението на вещото лице представените като доказателства по делото фискални бонове са свързани с лечението на получените от пострадалата увреждания.

По отношение механизма на пътно-транспортното произшествие, виновната и противоправна деятелност на водача на лек автомобил „МАЗДА 626“ с рег. № *** Т.П.Д., Съдът е обвързан и от задължителната сила на споразумението за решаване на наказателното производство по НОХД № 313/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич на основание чл. 300 ГПК във вр. с чл. 383, ал. 1 НПК.

С влязло в законна сила на 15.06.2023 г. Определение № 149/15.06.2023 г. по НОХД № 647/2023 г. по описа на Районен съд – Добрич е одобрено постигнатото споразумение между Районна прокуратура – Добрич и подсъдимия М. К. Ж., по силата на което подсъдимият се признава за виновен в това, че на 24.11.2022 г. в гр. Добрич, по ул. „Отец Паисий“, в посока към 3 бул. „Добруджа“ на пешеходна пътека, при управление на „ПЕЖО БОКСЕР“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.

20, ал. 2, чл. 116, чл. 119, ал. 1 ЗДвП, и с това по непредпазливост причинила средна телесна повреда на М. П. П., изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движението на долния десен крайник за период от около пет-шест месеца, поради което и на основание чл.

343, ал. 3, б.“а“ във вр. с ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал.

1, т. 1 НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години.

Събраните по делото гласни доказателствата чрез разпита на свидетелите, посочени от ищцата – Я.П.Х. ( сестра на ищцата ) и К.Х.К. ( племемнник на ищцата ), чиито показания съобразно с установената родствена връзка следва да се преценяват на основание чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната им заинтересуваност, кредитирани от Съда изцяло като преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, установяват, че пострадалата изпитвала и продължава да изпитва болки и страдания вследствие на получените при ПТП травми. Установява се, че по време на престоя в болницата и по време на домашното лечение пострадалата не е била във възможност сама да се обслужва и е била обгрижвана от членовете на семейството си. Вследствие на изживения от ПТП шок същата се е затворила в себе си, станала е неактивна и стресирана. Преди инцидента пострадалата била жизнен и енергичен човек, но преживеният от нея инцидент изиграл ролята на стресор – страхувала се да се движи по улицата и да пресича, оглеждала се постоянно за коли.

Според експертното мнение на вещите лица по комплексната съдебнопсихиатрическа и психологическа експертиза д-р Т. С. и д-р Д. П., преживяното от пострадалата пътно-транспортно произшествие е изиграло роля на масивен, внезапен, неочакван стрес, довел до сериозни нарушения в психичното й състояние, с клиничната характеристика на остра стресова реакция с продължителност от порядъка на 12 часа. Острата стресова реакция е преходно разстройство със значителна тежест, възникнала като неадаптивен отговор на преживяния стрес. Преживяното произшествие е възприето от пострадалата като сериозна заплаха за нейната сигурност и за физическото й 4 оцеляване.

Индивидуалната чувствителност на пострадалата, интерпретацията на събитието, развилата се остра стресова реакция, персистиращите силни по интензивност болкови изживявания са улеснили проявяват на смесено тревожно депресивна реакция, която се отнася към т.н. разстройство в адаптацията. В ежедневието си пострадалата се е проявявала с мрачно и потиснато настроение, многократно мисловно и визуално си припомняла преживяното в насока на сериозно здравословно неблагополучие, самоизолирала се социално, като психичното й състояние се влошило и приело клиничната характеристика на посттравматичен стрес, което представлява протрахиран темпорално отговор на преживяната масивна психотравма. Последвало задоволително стабилизиране на психичното й състояние, като пострадалата в значителна степен възстановила обичайното си ежедневно функциониране, макар че споменът за преживявания инцидент и последиците от него засилват мислите й за непълноценност. Към настоящия момент преживяванията на пострадалата не носят болестен характер.

Страните не спорят, че към датата на пътно-транспортното произшествие – 24.11.2022 г. е налице валидно застрахователно правоотношение, по силата на което е застрахована отговорността на водачите на лек автомобил „ПЕЖО - БОКСЕР“ с рег. № *** със ЗАД „ОЗК – ОБЩО

ЗАСТРАХОВАНЕ“

АД, обективиран в полица

№

BG/23/122002893327.

Не е спорно, че на 24.04.2023 г. пострадалата е предявила застрахователна претенция към застрахователя, по повод на която е образувана щета № 0411-165-0004-2023 г.

С писмо изх. № ЦУ-99-3324/19.05.2023 г. застрахователят е поискал от пострадалата допълнителни документи за изясняване обстоятелствата и причините, довели до настъпването на щетата.

По делото не са представени доказателства относно наличието на изричен отказ от страна на застрахователя за изплащане на обезщетение.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. По допустимостта на исковете:

Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка 5

“гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.

1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие.

С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на предявяване на иска, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като първа инстанция.

Налице са процесуалните упражняване на правото на иск. предпоставки относно надлежното

Ищцата е спазила процедурата по чл. 380 КЗ.

Искът е ДОПУСТИМ и следва да се разгледа по същество.

ІІ. По основателността на иска:

С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.

Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

По силата на този вид задължителна застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.