Решение № 50 от 09.03.2023, Административен съд - Видин
- Съд
- Административен съд - Видин
- Дело
- Административно дело 268/2022
- Вид
- Решение № 50
- Подписан
- 09.03.2023
- В сила
- 25.10.2023
- Състав
- БИЛЯНА СПАСОВА ПАНТАЛЕЕВА КАЙЗЕРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.143,ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146,т.2,т.3,т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146,т.2,т.3,т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146,т.2,т.3,т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146,т.2,т.3,т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172,ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.39 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.194,ал.2,т.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 194, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.197,ал.1,т.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.203,ал.1,т.13 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.204,т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.206,ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.211 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.226,ал.1,т.8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.393,ал.2 · Закон за съдебната власт
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.281 · Наказателен кодекс
- чл. 281, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 16 · Наказателно-процесуален кодекс
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН
Р Е Ш Е Н И Е № 50 гр. Видин,09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Видин,
Четвърти административен състав в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател:
Биляна Панталеева при секретаря
Вержиния Кирилова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия
Биляна Панталеева
Административно дело №
268 по описа за
2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.145
АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР във вр. с чл.393,ал.2 от Закона за съдебната власт .
Образувано е по жалба на И.И.Д.
*** срещу Заповед №ЧР-03-81/16.11.2022г. на Министъра на правосъдието, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина на основание чл.393,ал.2 от ЗСВ, чл.194,ал.2,т.4 , чл.203,ал.1,т.13, чл.204,т.1 от ЗМВР във вр. с чл.30,ал.2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна като издадена в нарушение на административно-производствените правила, които са довели до нарушаване на правото му на защита. Сочи , че са му изискани писмени обяснения в хода на проверката , но такива не е дал.
Твърди, че в заповедта липсва посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на доказателствата, въз основа на които е установено, както и че посоченото в заповедта основание за налагане на дисциплинарно наказание е неправилно квалифицирано. Сочи , че отразеното в заповедта не отговаря на действителното фактическо положение, както и че е налице несъответствие на фактическите и правни основания , посочени в заповедта , ограничаващи правото му на защита. Иска се от Съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендират се и разноските за производството.
Ответникът по жалбата в писмено становище оспорва жалбата. Сочи се , че от приложената обобщена справка и становище се установява извършването на дисциплинарното нарушение .
Иска се от съда да отхвърли жалбата.
Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед №ЧР-03-64/26.09.2022г. на министъра на правосъдието е образувано дисциплинарно производство срещу инспектор И.И.Д.-инспектор I степен-конвоиране в
Областно звено „Охрана-Видин“ при Главна дирекция „Охрана“ във връзка с докладна записка с вх.№ 11315/21.09.2022г. на Началника на Областно звено „Охрана-Видин“ и Постановление № 6682/2/21.09.2022г. на прокурор в Районна прокуратура-Враца, установяващи , че инспектор И.Д. е привлечен като обвиняем за това , че на 19.09.2022г. с цел да набави имотна облага противозаконно е подпомогнал чужденци да преминат страната в нарушение на закона , като деянието е извършено чрез използване на МПС , извършено е по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст и е извършено по отношение на повече от едно лице –престъпление по чл.281,ал.2,т.1,т.4 и т.5 във вр. с чл.281,ал.1 от НК Посочено е , че служителят е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,ал.2,т.4 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на изискванията на чл.30,ал.2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което деяние е несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите в ГД“Охрана“, и на основание чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, поради което и е образувано дисциплинарното производство. Определена е комисия за дисциплинарно-разследващ орган , която да проведе разследването , да запознае служителя със заповедта за образуване на производството и да му разясни правата , както и да изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност, като е определен срок извършване на разследването.
По делото е приложено Постановление
№6682/21.09.2022г. на РП-Враца , по което във връзка с образувано ДП № 6682/22г. по описа на ВРП, по което с постановление от
21.09.2022г./неприложено по делото/ жалбоподателят е привлечен като обвиняем за това, че за времето от 18.09.2022 г. до 19.09.2022г., в гр. Видин, гр.
София, по пътя Е-79 и в землището на гр. Враца, в съучастие като извършител с други лица , всички от гр. Видин, с цел да набави за себе си и за съучастниците си имотна облага, чрез използването на МПС, е подпомагал повече от едно лице, както и по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст,38 (тридесет и осем) чужди граждани от Сирия да преминат в страната в нарушение на закона - престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 връзка ал. 1 връзка чл. 20, ал. 2 от НК, на същия е постановено задържане под стража за срок от 72 часа. С определение №301/23.09.2022г. на Районен съд-Враца , спрямо обвиняемия е взета и мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение № 444/28.09.2022г. на Окръжен съд Враца е потвърдено определението на районния съд относно взетата мярка за неотклонение. Установено е в дисциплинарното производство , че задържането е отразено в публикации , съобразно които организатор на разбит канал за бежанци край Враца е именно служителят на „Съдебна охрана“ във Видин-И.Д. , който работи като инспектор конвоиране. Впоследствие е отразена в медиите и новината за потвърждаване на определението на районния съд относно взетата мярка за неотклонение спрямо жалбоподателя.
Комисията е изготвила обобщена справка относно установеното от нея при поведеното дисциплинарно производство , а именно , че лицето е привлечено като обвиняем за описаното престъпление по чл.281 от НК по образувано ДП №
6682/21.09.2022г. по описа на РП-Враца , по което му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ от Районен съд Враца , потвърдена от Окръжен съд-Враца. Посочено е и че извършеното деяние от Д. е станало достояние на граждани и медии , на органите на МВР и съдебната власт, което се е отразило негативно върху авторитета на службата и е уронило престижа ѝ.
Посочено е , че служителят е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,ал.2,т.4 от ЗМВ, изразяващо се в неизпълнение на изискванията на чл.30,ал.2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина съгласно чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР. С обобщената справка жалбоподателят е запознат на 14.10.2022г. , което е удостоверил с подписа си , както и с възможността да даде обяснения или възражения в срок от 24 часа. В указания срок от същия не са депозирани такива пред дисциплинарно –разследващия орган.
При така посочените и установени обстоятелства и събрани доказателства, описани и в обобщената справка – Постановление на РП по образувано ДП , определенията на районен съд Враца и Окръжен съд Враца във връзка с взетата мярка за неотклонение спрямо жалбоподателя и др. разменена кореспонденция , както и публикациите в медиите , от комисията е депозирано становище до министъра на правосъдието за извършено от инспектор Д. тежко нарушение на служебната дисциплина. От Министъра на правосъдието в качеството му на дисциплинарно-наказващ орган е отправена покана за даване на писмени обяснения , връчена на жалбоподателя на 31.10.2022г. В указания срок от същия не са депозирани такива , след което министърът на правосъдието е издал обжалваната заповед , с която при посочените в обобщената справка обстоятелства и събрани доказателства – постановлението на РП-Враца и определенията на РС-Враца и ОС-Враца , както и медийните публикации, е приел , че деянието на Д.
, изразяващо се в това, че за времето от 18.09.2022 г. до 19.09.2022 г. в гр.
Видин, гр. София, по пътя Е-79 и в землището на гр. Враца с цел да набави имотна облага, противозаконно е подпомагал чужденци да преминат страната, като деянието е извършено чрез използване на МПС, извършено е по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст и е извършено по отношение на повече от едно лице - престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 във връзка чл. 281, ал. 1 от НК, е уронващо престижа на службата и е несъвместимо с Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана” и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, поради което е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР във вр. с чл.30,ал.2 от Етичния кодекс и на основание чл.226,ал.1,т.8 от ЗМВР е прекратил служебното му правоотношение .
При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима. Обжалва се заповед на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя. Жалбата е подадена от адресата на обжалваната заповед в законоустановения срок за обжалване-заповедта е връчена на жалбоподателя на 17.11.2022г., а жалбата е постъпила в съда на 30.11.2022г.
По същество жалбата е основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган-Министъра на правосъдието с оглед разпоредбата на чл.393,ал.2 от ЗСВ и чл.8,ал.2,т.1 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция "Охрана" и заеманата от жалбоподателя изпълнителска длъжност-„инспектор I степен конвоиране“ в Областно звено „Охрана-Видин към ГД“Охрана“ при Министерство на правосъдието .
Същата е издадена в предписаната от закона форма-писмена, но при липса на мотиви , обосноваващи налагането на посоченото наказание, при съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с приложимите материално-правни разпоредби.
На жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.197,ал.1,т.6 от ЗМВР на основание чл.203,ал.1,т.13 от ЗМВР , съобразно която разпоредба се налага дисциплинарно наказание "уволнение" за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, които законът определя като тежки нарушения на служебната дисциплина.
Видно от обжалваната заповед наказанието е наложено на жалбоподателя за извършено деяние от него , което представлява престъпление по НК, за което е привлечен като обвиняем по образувано досъдебно производство и по което му е взета мярка за неотклонение , но по което безспорно няма влязла в сила присъда. Видно от съдържанието на заповедта и събраните от дисциплинарно-разследващия орган доказателства , дисциплинарно-разследващият орган , а впоследствие и дисциплинарно-наказващият са приели, че деянието е извършено въз основа на постановление на РП за задържане по образувано ДП и определенията на съда, постановени по мярката за неотклонение по ДП. С оглед посоченото основание за налагане на дисциплинарното наказание – чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, на практика въз основа на тези актове , произнесени в хода на висящото досъдебното производство спрямо жалбоподателя , органът е приел за доказано , че деянието на жалбоподателя , изразяващо се в това, че „за времето от 18.09.2022 г. до 19.09.2022 г. в гр. Видин, гр. София, по пътя Е-79 и в землището на гр. Враца с цел да набави имотна облага, противозаконно е подпомагал чужденци да преминат страната, като деянието е извършено чрез използване на МПС, извършено е по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст и е извършено по отношение на повече от едно лице - престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 във връзка чл. 281, ал. 1 от НК“ , за което е образувано досъдебното производство, е доказано. Направеният извод от органа обаче е необоснован. Посочените от него актове , изготвени в пода на досъдебното производство-прокурорско постановление и определения на съда по повод взетата спрямо лицето мярка за неотклонение , не представляват доказателства за деянието на лицето , а единствено са доказателства , че спрямо същото се провежда наказателно производство за деянието , по което спрямо лицето е взета и мярка за неотклонение. Не е събрано нито едно доказателство чрез предвидените в АПК доказателствени средства съобразно чл.39 от АПК-обяснения , декларации , сведения , писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и др. , събрани и изготвени по реда на АПК или специалните закони. Не е приобщено дори нито едно доказателство от събраните по реда на НПК, като писмените такива биха могли да бъдат приобщени и ползвани и в настоящето производство. Без да е събрал в дисциплинарното производство каквито и да е доказателства, че лицето е извършило деянието дисциплинарно-разследващият орган , а впоследствие и дисциплинарно-наказващият , са приели за установено, че служителят е извършил дисциплинарното нарушение. Посочено е и че служителят е извършил деяние , което е престъпление по НК, при неприключило с влязла в сила осъдителна присъда наказателно производство към момента на издаване на оспорената заповед в пълно противоречие с основния правен принцип-презумпцията за невиновност, закрепен в чл. 31, ал. 3 от Конституция на Република България и чл. 16 от НПК.