Решение № 572 от 27.06.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. Бургас, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20242100500500 по описа за 2024 година

Производството по делото е по чл.258 и следващите от ГПК, образувано по въззивната жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК 131001375 с адрес: град София п.к. 1766, район „Витоша“, квартал „Малинова Долина“, улица „Рачо Петков-Казанджията“ № 6, сграда Матрикс тауър, ет.6, представлявано от Райна Миткова-Тодорова – управител, чрез пълномощник юрисконсулт Веселина Йорданова, срещу Решение № 44/27.02. 2024 година, по гр.д. № 810/23година по описа на Районен съд-Айтос, с което е уважена заявената спрямо дружеството отрицателна установителна претенция на ищците М. А. М. и Е. М. П., че не му дължат парични суми, за чието плащане са били осъдени със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№824/2011г. по описа на АРС, поради погасяването им по давност.

Жалбоподателят възразява срещу основния правен извод на първоинстанционния съд, че вземането му по отношение на двамата ищци- М. и П. е погасено по давност. Поддържа, че страните по делото не спорят по релевантните за казуса факти,а по приложимото в случая право.

На първо място са сочи, че Районният съд неправилно е счел за прекъсващо давността изпълнителното действие, осъществено на 27.08.12 година, защото така не са съобразени дадените с Тълкувателно решение № 3 от 28.03. 22 година по Тълкувателно дело №3/20 година на ОСКГТК на ВКС разяснения в насока, че до обявяването на Тълкувателно решение №2/ 26.06.15 година по ТД № 2/2013 година, е било задължително приложимо ППВС № 3/1980 година, съгласно което по изпълнителните дела давност за тези вземания не е текла до 26.06. 2015 година.

Не са били взети предвид и многобройните доброволни плащания от страна на длъжниците в периода от 23.08.12 година до 10.02.20г. по изпълнително дело №2170/2011 година, както и 1 плащанията в периода 08.06.21 година- 06.02.23 година по изпълнително дело №650/21 година.Те прекъсват също давността. В този смисъл се цитира съдебна практика на Районен съд Бургас, Окръжен съд Бургас на Пловдивски окръжен съд и САС.Страната се позовава на прекъсване на давността по смисъла на чл. 116 буква“а“ ЗЗД, т.к. доброволното изпълнение е осъществено след наложени запори върху банковите сметки на длъжниците и възбрана на недвижим имот и при започнало принудително събиране на вземането срещу тях. Поддържа се, че доброволно извършените плащания по време на изпълнителното производство изключват правния интерес на взискателя да предприема други изпълнителни действия, които допълнително да товарят длъжника с разноски. Затова намира, че не следва да се счете за изтекъл както изискваният от чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК двугодишен срок така и давността, погасяваща плащането. Признаването на вземането се сочи за основание за прекъсване на погасителната давност, поради липсата на спор от страна на длъжника, че следва да плати опредЕ. парична сума на кредитора.Затова и бездействието на последния не би следвало да се санкционира с лишаването му от правото на съдебна защита и на принудително осъществяване на вземането. Излага се анализ на налична в тази връзка съдебна практика, която въззивникът е посочил.

Поддържа се и че след прекратяването на изпълнително дело № 2170/2011 година по описа на ЧСИ Таня Маджарова и преди изтичане на петгодишния давностен срок, е било образувано ново изпълнително дело № 0650/ 21 година по описа на ЧСИ Таня Маджарова, с молбата за образуването на което е било поискано и извършване на изпълнителни действия спрямо длъжниците, имащи значение за прекъсването на давността.

Със запорни съобщения от 08.03.21 година са били наложени запори върху притежавано МПС на Е. М. П. и върху трудовото й възнаграждение, а на 12.03.21 година е наложен запор върху банкова сметка в Юробанк АД, открита на името на М. М.; с молба от 19.03 21 година на Е. П. за вдигане на наложен запор върху трудовото й възнаграждение и разсрочване на плащане на задълженията й, е прекъснат както срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, така и давността на основание чл. 116“а“ от ЗЗД. На 13.07.2023 година по изпълнително дело 01020/ 23 година е бил наложен запор върху банкова сметка в Уникредит Булбанк и е вписана възбрана върху недвижим имот от 18.07.23 година по отношение на М. М., както е наложен запор и върху МПС на Е. П..

Страната поддържа, че дори да е настъпила перемпция по някое от изпълнителните дела за процесното вземане, това не засяга теченето на давността. Позовава се на обстоятелството, че по настоящото дело предмет на принудително изпълнение са вземания, които се дължат от няколко длъжници при условията на солидарност. Развиват се подробни съображения в тази посока.

Развива се съображение и в смисъл, че тъй като с изтичането на давността вземането продължава да съществува, придобивайки качеството на естествено такова и е лишено единствено от държавна санкция,защита и възможност за принудително удовлетворение, заявената по делото претенция, че взискателят-кредитор губи субективното си право на вземане, противоречи на нормативната уредба на института на погасителната давност и е недопустима.

В обобщение на изложеното до тук, жалбоподателят моли за постановяване на съдебно решение, отменящо обжалваното на Районен съд Айтос, като въззивната инстанция се произнесе по същество с друго, отхвърлящо заявената претенция.

Дирят се съдебно деловодни разноски в размер на 300 лв., сторени за юрисконсултско възнаграждение и се моли ако на първото редовно открито съдебно заседание не се яви представител на страната, делото да се разглежда в негово отсъствие, като съдът счете, че 2 изложеното във въззивната жалба становище изцяло се поддържа.

Прави се евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за представителство на насрещната страна предвид степента на правната и фактическа сложност на делото, като се моли за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер, съобразно НМРАВ, ако бъдат доказани и се моли на страната да се укаже да посочи банкова сметка за превод на разноските.

Не се ангажират нови доказателства.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба , подаден от въззиваемите М. А. М. ЕГН ********** и Е. М. П. с ЕГН **********- двамата с постоянен адрес: ****, чрез процесуален представител адвокат Диана Вълчева АК-Бургас с адрес за призоваване и съобщения: ****.

Отговорът съдържа становище, че подадената въззивна жалба е допустима, но изцяло неоснователна.

Според страната петгодишната погасителна давност за принудителното събиране на сумите по издадения срещу нея изпълнителен лист е вече изтекла, поради което решението на Районен съд-Айтос се счита за законосъобразно и правилно, като възприело именно този краен правен извод, изцяло споделен ведно с решаващите мотиви на първата инстанция.

В тази връзка се поддържа, че действително според Тълкувателно решение № 2 от 26.06.15 година погасителна давност за вземането не е текла, но е успяла да изтече от така посочената дата до 27.06.20 година предвид обстоятелството, че установената с цитираното решение практика има действие занапред. Обаче се счита, че това обстоятелство не води до промяна в крайния извод на първата инстанция за изтекла за спорните задължения погасителна давност най-късно до последно посочената дата.

Според страната, извършените в рамките на производството плащания нямат характер на признание на дълга, защото такова не е било осъществено, липсва споразумение с взискателя в този смисъл, не се уточнява, че плащането касае конкретно задължение, нито плащанията са изрично приети от взискателя. Освен това се сочи, че парични суми по изпълнителните дела са постъпвали само от името на длъжника М., поради което дори да се приеме, че така той е признавал дълга, това касае само него, но не и другия солидарен съдлъжник- Е. П..

Излагат се подробни съображения, че и молбата на последната от 19.03.21г. по изп.д.

№650/21г. не прекъсва давността, т.к. е подадена след нейното изтичане на 26.06.20г..

Освен това дори да се отчете като прекъсваща давността- тя обвързва само подалия я длъжник, но не и другия солидарен съдлъжник.Цитираната от жалбоподателя съдебна практика се приема за неотносима към конкретния казус, а се подчертава също, че страните не са сключвали споразумение за плащане, обективиращо признание за дълга, нито договор, от чието съдържание да е видно посочване на паричните задължения на ищците и начина на погасяването им; липсва отправено от длъжниците изявление признаващо дълга, отправено до кредитора преди изтичането на давността. Според страната са налице отделни частични плащания, а не такива за разсрочено плащане на целия дълг, които да прекъснат давността за него.

В обобщение на изложеното становище, се моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение и за присъждането на съдебно-деловодни разноски за производството.

Не се ангажират нови доказателства.

3

Проверката на БОС по чл.267 от ГПК определя въззивната жалба като допустима, а служебната такава по чл.269 от ГПК, сочи съдебното решение на РС за валидно и допустимо.

По съществото на спора, в отговор на въведените с жалбата оплаквания, при съвкупна преценка на събраните в производството доказателства и в приложение на действащото право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по иск на М. А. М. и Е. М. П.- двамата от гр.Айтос, чрез адв. Дияна Янева Вълчева против „ЕОС МАТРИКС" ЕООД,за установяване, че не му дължат паричните суми, за които дружеството се е снабдило с изпълнителен лист срещу тях на 26.09.2011г. пo ч.гр.д. № 824/2011 г. пo описа на АРС, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.

Искът е отрицателен установителен, с правно основание чл.439 ГПК,вр.чл.124,ал.1 ГПК.

В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че двамата ищци били осъдени солидарно да заплатят на „ ЮРОБАНК И EФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" AД следните суми: сумата от 12 790 лв. — главница пo договор за банков кредит; договорна лихва 1185,05 лв. за периода от 10.04.2010г. до 22.08.2011 г., наказателна лихва 54,87 лв. за период от 10.01.2011г. до 22.08.2011г., ведно със законната лихва, считано от 26.09.2011 г. до изплащане на вземането, както и направените пo делото разноски от 917,32 лева, от които 280,60 лв. държавна такса и 636,72 лева адвокатско възнаграждение. По този изпълнителен лист срещу ищците били образувани изпълнитeлни дела пpи ЧCИ рег. № 803 Таня Маджарова с район на действие OC Бургас, както следва: изп. дело № 20118030402170 — прекратено на осн. чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК; изп. дело № 20218030400650 — прекратено на осн. чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК; изп. дело № 20238030401020,висящо.

На 18.01.2016г. по договор за цесия, „ ЮPOБAHK И EФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" AД прехвърлило на ответното дружество „ЕОС МАТРИКС" EOOД вземанията си, поради което цесионерът бил конституиран като взискател в изпълнителното производство,вместо цедента.

Ищците позовават твърдението си, че не дължат горните суми поради изтекла в тяхна полза погасителна петгодишна давност. Конкретно заявяват, че на база горния изпълнителен лист с молба вх. № 20301/ 07.12.2011 г. от „ ЮРОБАНК И EФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" AД е било образувано изпълнително дело № 2170/2011г. пo описа на ЧCИ рег. № 803 - Таня Маджарова. Ha 19.01.2012г. в AB- PC Айтос е вписана наложена от ЧСИ възбрана върху 1/2 ид.ч. от недвижим имот, собственост на М. А. М.. Пo същото изп. дело през 2012г. са били налагани и съответно вдигани запори на банковите сметки на ищците, нa 01.04.2016г. е постъпила молба с искане за конституиране на „ЕОС МАТРИКС" EOOД като взискател, поради цесия. Ha 27.05.2016г. пo същото дело „ЕОС МАТРИКС" EOOД отправил искане ЧCИ да извърши справки в HAП относно наличието на трудов договор и декларирани банкови сметки, движимо и недвижимо имущество за Е. М. П..