Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 57 от 24.02.2026, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Административно наказателно дело 982/2025
Вид
Решение № 57
Подписан
24.02.2026
Състав
МАРИЯ ДИМОВА ШОЛЕКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.165, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.165, ал.2,т.7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
  • чл.30, ал.5 · Закон за измерванията
  • чл. 46, ал. 3 · Закон за нормативните актове

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Ловеч, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20254310200982 по описа за 2025 година С Електронен фиш Серия К № 9939818 на ОД на МВР Ловеч на Р. Х. П. от гр.София, като законен представител на фирма «Р. Х. П.» е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 50.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 29.10.2024 г. в 09:49 часа на Път І – 4, км. 55+900 , при максимално разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с п.з.В-26, заснето с АТСС тип мобилна система TFR1-M, насочена в посока гр.Варна, снимащо в двете посоки и отчетен толеранс от минус 3 км/ч или 3% с МПС «Мерцедес ЦЛА 250 4 Матик»» с рег.№ ** **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 629.

Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 74 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 14 км/ч.

Недоволна от Електронния фиш останала жалбоподателката Р. Х. П., която го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразен, тъй като не е извършила описаното нарушение, както и че не е било установено по предвидения в закона ред. Излага, че след връчване на ЕФ е подала възражение срещу същия и е получила отговор по ССЕВ на 07.10.2025 г., че не е анулиран и е подала жалба срещу ЕФ на 14.10.2025 г. Сочи, че не е ясно дали е санкционирана като физическо лице или като субект по Булстат, тъй като е 1 посочено ЕГН, а не номер по Булстат, а като адрес е посочен личният й такъв, а не адреса, на който е регистрирана като лице, упражняващо свободна професия, което я възпрепятства да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Отнета й е възможността да посочи кой е управлявал автомобила, тъй като няма яснота къде е регистрирано твърдяното нарушение. Не е ясно мястото на извършване на нарушението, посока на движение и не може да се установи, тъй като във фиша е записано, че мобилната камера снима в двете посоки. Твърди, че на 29.10.2024 г. не е пътувала сама с въпросния автомобил и не го е управлявала само тя, поради което не може да твърди дали тя или някой от спътниците й го е управлявал в момента на заснемане на нарушението. Сочи, че в обжалвания ЕФ е налице непреодолимо противоречие между направеното описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, дадената м управна квалификация и приложената санкционна норма. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания ел.фиш.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована чрез ЕПЕП не се явява.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпраща представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, с оглед представените доказателства от ОД на МВР-Ловеч, а именно, че ел.фиш е получен от жалбоподателката на 31.03.2025 г., подадено е възражение срещу същия, входирано в ОД на МВРЛовеч на 04.04.2025 г./видно от обратна разписка на л.8/, по което наказващият орган се е произнесъл на 24.04.2025 г./л.11/, като е връчено на жалбоподателката на 07.10.2025 г. по ССЕВ и жалбата е подадена и входирана на 14.10.2025 г. в ОД на МВР-Ловеч, след което е изпратена в РС-Ловеч, но по същество е неоснователна.

Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средства не са допуснати сочените в жалбата нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е 2 посочено, че автомобилът е управляван със скорост 74 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от 14 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението - Път-І-4, км.55+900, извън населено място, което е именно този пътен участък,автоматично изписан в снимковия материал.

Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 77 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км/ч толеранс е 74 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш, в същия изрично е отразено,че е отчетен толеранс от минус 3 км/ч, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак. Следва да се има пред вид, че въведения с измененията на ЗДвП /ДВ, бр.10 от 2011г./ електронен фиш представлява специфичен, административно правораздавателен акт, но за него е предвидена различна форма и съдържание по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не могат да се прилагат изискванията на чл.57 от ЗАНН.

От обективна страна жалбоподателката като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявала моторно превозно средство, с превишена скорост от 74 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била въведена с п.з. В-26 и е важало ограничение от 60 км/ч, видно от приложената схема.

Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с с техническо средство - мобилна система за контрол на скоростния режим TFR1-M 629, одобрена на 24.02.2010 год., със срок на валидност до 24.02.2020 година, което фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка в регстъра на БИМ присъства удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 издаден от БИМ на 3

24.02.2010 г., приложен е по делото протокол за проверка № 5-22-24 от 04.04.2024 год., от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство. Тук следва да се отбележи, че съгласно чл.30, ал.5 от ЗИ, според която когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В случая удостоверението за одобрен тип средство за измерване е със срок на валидност 24.02.2020 г., но с оглед представения протокол за проверка на използваната АТСС, съдът приема, че същата е от одобрен тип. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,съдържание,реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Видно от представената разпечатка от информационната система обжалвания ЕФ е издаден на 28.01.2025 г. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т.

63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са 4 силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове). Предвид горепосоченото настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочено приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8 от ЗДвП).

Съдът приема, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР,в случая Й.Б., което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението,като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение-дата и час,място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост. Не се споделя възражението, че не е ясно мястото на нарушението, тъй като същото е посочено достатъчно ясно и с географски координати, а относно посоката на движение на автомобила е видно, че автомобилът е отдалечаващ се и след като камерата е насочена в посока гр.Варна, то е безспорно, че автомобилът се е движил в посока към гр.Варна. Обстоятелството, че нарушението е извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма. При издаване на ел.фиш е спазена и 5 процедурата,същият да бъде предявен на собственика, тъй като видно от справката за собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателката.

Срещу жалбоподателката е издаден ЕФ и същата не е възразила и не е заявила да е предоставяла автомобила на друго лице. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че «Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл.

188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се а н ул и р а . » Видно от събраните по делото писмени доказателства жалбоподателката след получаване на ел.фиш не е депозирала визираната в чл.189, ал.5 от ЗДвП писмена декларация, като в дадения от закона срок, както и към настоящия момент не е подала писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Последната, видно от събраните по делото доказателства е получила ел.фиш, подала е възражение срещу същия, което не е уважено, но не е оспорила констатациите по него и не е депозирала декларация, от която да се установява, че друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е направила и възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП. Не се споделят и възраженията, изложени в жалбата, че не е ясно в какво качество е санкционирана жалбоподателката, тъй като в обжалвания ЕФ наказващият орган изрично е посочил, че налага наказание на ФЛ – жалбоподателката като законен представител на „Р. Х. П.“, като е посочено и ЕГН на законния представител и Булстат на лицето, упражняващо свободна професия. По тези съображения съдът приема, че правилно е санкционирана жалбоподателката, като собственик на автомобила, с който е извършено нарушението.