Решение № 750 от 16.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 750 гр. Варна, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Калина Ив. Караджова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110203714 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Трейдфарма“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 813208525, срещу Наказателно постановление №В-006307 от 28.08.2024 г., издадено от Председател на Комисия за защита на потребителите, с което за нарушение по чл.132, ал.1 от Закон за туризма (ЗТ), на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1000.00 лв.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че при издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, състоящо се в неяснота на описанието на твърдяното нарушение. Навежда и доводи за маловажност на твърдяното нарушение.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на процесното НП.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.07.2024 г., служители на КЗП, сред които свид. Х. Х., със съдействие на полицейски служител Г. Т. – мл. инспектор в ОД МВР Варна, извършили проверка в с.

Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, обл. Варна, к.к. Шкорпиловци, в туристическо селище „Морски дюни“, стопанисвано от въззивното дружество, където имало един функциониращ ресторант. Свид. Х. Х. установила, че на видно място в ресторанта е поставено удостоверение №00446 с категория „две звезди“ за ресторант „Морски дюни“ със собственик и извършващо дейността в обекта лице „Трейдфарма“ ЕООД, издадено на 13.06.2019 г. със срок на валидност до 13.06.2024 г., който към датата на проверката бил изтекъл. Това обстоятелство било отразено в съставен при проверката констативен протокол №К-2751401 от 10.07.2024 г. за проверка на обекта ресторант „Морски дюни“.

Въз основа на констатациите от провекрата на 24.07.2024 г. свид. Х. Х. съставила спрямо въззивника „Трейдфарма“ ЕООД, процесния АУАН №006307, за 1 нарушение по чл.132, ал.1 ЗТ. В акта било посочено, че при направена проверка на 10.07.2024 г. в обект ресторант с българска кухня, с адрес: с. Шкорпиловци, община Долни чифлик, обл. Варна, к. к. „Шкорпиловци“, „Трейдфарма“ ЕООД извършва туристическа дейност в заведение за хранене и развлечение като обектът работи и се обслужват клиенти, на видно място е поставено удостоверение за категория №00446 от 13.06.2019 г., валидно до 13.06.2024 г. – две звезди, издадено от община Долни чифлик, вид и наименование на обекта ресторант „Морски дюни“, капацитет 300 места, 260 ня открито, 40 на закрито, собственик и лице, извършващо дейността в обекта „Трейдфарма“ ЕООД, към датата на проверката изтекло.

Също така, в АУАН било посочено, че на КЗП – РД Варна е изпратено Удостоверение за категория №00461 от 22.07.2019 г., валидно до 22.07.2024 г. – една звезда, издадено от община Долни чифлик, вид и наименование на обекта ресторант с българска кухня „Морски дюни 2“, адрес на обекта к. к. „Шкорпиловци“, капацитет 286 места, 36 на закрито, 250 на открито, собственик „Трейдфарма“ ЕООД, лице, извършващо дейност в обекта „Бон Тур – БГ“ ООД.

Наред с това, в АУАН било посочено също, че търговецът „Трейдфарма“ ЕООД не е изпълнил административното си задължение да постави на видно място на територията на туристическия обект удостоверение за опредЕ. категория, с което е нарушил законовата разпоредба на чл.132, ал.1 ЗТ, както и че нарушението е извършено на 10.07.2024 г.

На 28.08.2024 г. наказващият орган издал спрямо въззивника оспореното НП №В-006307, с което възприел и възпроизвел изцяло фактическите и правни констатации по процесния АУАН и наложил на въззивника предвиденото в чл.214, ал.1 ЗТ наказание „имуществена санкция“ в размер 1000.00 лв.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите Х. Х. и В. Г., така и от приобщените документи – НП №В-006307 от 28.08.2024 г., ведно с известие за доставяне, АУАН №006307 от 24.07.2024 г., констативен протокол №К-2751401 от 10.07.2024 г., удостоверение №00446, удостоверение №00461, авизо за издадено преводно нареждане, заповед №807 от 05.07.2024 г., заповед №367ЛС от 22.04.2015 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Председател на Комисия за защита на потребителите.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесните АУАН и НП са издадени при допуснати идентични съществени процесуални нарушения по чл.42, ал.1, т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, изразяващи се в неяснота относно конкретния обект в който е извършена проверка и е констатирано твърдяното нарушение, както и относно мястото, където се намира този проверен обект.

Това е така, тъй като в процесните АУАН и НП по идентичен начин е посочено, че проверката е осъществена в с. Шкорпиловци, община Долни чифлик, обл. Варна, к. к.

„Шкорпиловци“, обект ЗХР (заведение за хранене и развлечение - по описание в НП) или обект ресторант за българска кухня – по описание в АУАН), като и в двата документа всъщност липсва отразяване, както за наименованието на проверения обект, така и за 2 неговото конкретно местополжение в к. к. „Шкорпиловци“ – дали е самостоятелно функциониращ ресторант с конкретен адрес, дали е единствено ЗХР към някакъв конкретен по-голям туристически комплекс и пък е едно измежду няколко обособени ЗХР в даден голям туристически комплекс. Действително, в НП и в АУАН фигурира посочено наименование на обект - ресторант „Морски дюни“, но следва да се изтъкне, че същото е отразено само като реквизит на цитирания документ – удостоверение №00446 от 13.06.2019 г., но никъде в АУАН и в НП не се твърди, това всъщност да е проверения обект. При това, също в АУАН и в НП фигурира посочено и друго наименования на обект – ресторант „Морски дюни 2“, но отново само като реквизит от друг цитиран документ – удостоверение №461 от 22.07.2019 г., отново без да е посочено, това именно да е проверения обект.

Също така, при съдържащото се в АУАН и в НП описание нарушението и обстоятелствата при които е счетено за извършено, е налице съществено противоречие, доколкото от една страна се твърди, че в проверения обект е налично поставено на видно място удостоверение за опредЕ. категория, а същевременно е счетено, че е осъществено нарушение по чл.132, ал.1 ЗТ, състоящо се в непоставяне на удостоверение за опредЕ. категория на същия обект.

Констатираните неяснота и непълнота на описанието на твърдяното административно нарушение, при което не се разбира, кой е конкретния проверен обект, както и противоречащото на посоченото в описателната част твърдение за осъществено нарушение, определено затрудняват санкционираното лице да разбере, в какво всъщност се състои вмененото нарушение и ограничават по този начин съществено възможността да реализира пълноценно правото си на защита, поради което този порок представлява съществено процесуално нарушение и се явява самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

В хода на съдебното следствие констатираната неяснота и непълнота на описанието на твърдяното нарушение в АУАН и в НП определено не може да се счита за преодоляна, доколкото от показанията на свид. Х. Х. става ясно, че ресторанта, обект на проверката, се намира в стопанисван от възивното дружество туристически комплекс, известен й като Детски комплекс „Шкорпиловци“, включващ няколко сгради, само една от които функционирала, но дали проверения ресторант е „Морски дюни“ или „Морски дюни 2“ не може да се счита за установено, като свидетелят дори не е наясно, дали проверения ресторант не се състои от две обособени части, едната от които да е „Морски дюни, а другата „Морски дюни 2“, дали в същата сграда има два ресторанта или двата ресторанта са разположени в две различни сгради. Реално, при проверката контролният орган не е осъществил категорична и документално установима индивидуализация на проверения обект. При тези данни съдът не може да приеме за установено, че намиращият се на видно място в проверения ресторант документ – удостоверение №00446, се отнася именно за обекта, в който е бил наличен, доколкото е напълно възможно, това да е документ за друг обект, поставен нарочно или погрешно на неправилно място. При така изтъкнатите съображения съдът намира за неустановено по категоричен начин, нито че констатираното в хода на проверката от 10.07.2024 г. като налично удостоверение №00446 е било издадено именно за проверения обект, нито че проверения обект действително е ресторант „Морски дюни“ в стопанисвания от въззивника туристически комплекс „Морски дюни“. Но дори чисто хипотетично да се приеме, че проверения обект е стопанисвания от въззивника ресторант „Морски дюни“ и за този именно обект се отнася документа удостоверение №00446, формулирания в АУАН и в НП извод, че въззивникът не е изпълнил задължението да постави на видно място на територията на обекта удостоверение за опредЕ. категория категорично не съответства на наличното описание на нарушението, където е изтъкнато, че на видно място е поставено такова удостоверение, макар същото да е с изтекъл срок на 3 валидност. В случай, че контролния орган е преценил, че съответния обект функционира, без валидно издадена категоризация, то налице би било друго нарушение, напълно различно и значително по-тежко наказуемо от това по чл.132, ал.1 ЗТ. При така изтъкнатите съображения съдът счита твърдяното нарушение за недоказано, при което оспореното НП се явява и материално-правно неправилно и незаконосъобразно като подлежи на отмяна и на това основание.

При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 ЗАНН, за въззивника е налице основание за присъждане на обезщетение за разноски, чийто размер съответства на предвидения минимум – 400.00 лв, съобразно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №В-006307 от 28.08.2024 г., издадено от Председател на Комисия за защита на потребителите, с което за нарушение по чл.132, ал.1 ЗТ, на „Трейдфарма“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 813208525, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1000.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите гр. София ДА ЗАПЛАТИ на „Трейдфарма“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 813208525, сумата 400.00 лв (четиристотин лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за адвокат, на основание чл.63д, ал.1, вр. ал.2 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4