Присъда № 6 от 30.01.2025, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 6 от 30.01.2025 година, постановена по НОХД № 23/2025 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимият Е.М.Х. /Е.М.Х./, гражданин на Ислямско емирство Афганистан, по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 10.01.2025г., в района на 190 гранична пирамида, находяща се в землището на село Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК наказания лишаване от свобода за срок от пет месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 500.00 лева.

Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3 от НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. К.Ш. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на Е.М.Х..

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. К.Ш. заявява, че не оспорва фактическа обстановката, изложена в обвинителния акт, но се твърди, че Е.М.Х. е съдействал максимално на органите на властта, които са го задържали, не е оказвал съпротива, има чисто съдебно минало, прави пълни и обстойни самопризнания, обяснява стореното от него, причините и мотивите, които са го довели до това деяние. По тези причини защитникът пледира за едно минимално наказание и за прилагане разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Подсъдимият Е.М.Х. е роден на ***, Ислямско емирство Афганистан и е гражданин на тази страна.

Подсъдимият живеел в родината си, но заради несигурността там решил да я напусне и преди три години той напуснал Ислямско емирство Афганистан и влязъл на територията на Република Турция с цел да продължи пътуването си и достигне Германия не по установения от закона ред, преминавайки и през границата на Република България без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места. Във връзка с това подсъдимият отишъл в гр. Истанбул, Република Турция и работел там известно време. След това той се свързал с неустановено по делото лице, което срещу получаване на сумата от 3500.00 евро обещало да преведе подсъдимия през границата от Р Турция през Р България до Сърбия.

На 09.01.2025 година подсъдимият заедно с още 11 лица, всички негови сънародници, бил превозен от гр. Истанбул в близост до турско българската граница. След това подсъдимият и останалите единадесет лица, всички водени от двама водачи, продължил да се движи пеш към границата на Република Турция с Република България. На 10.01.2025 година рано сутринта подсъдимият влязъл през границата на страната ни от Република Турция в Република България, в района на 190 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта, като преминал над възпрепятстващото съоръжение на границата на страната ни с помощта 1 на стълба, поставена от водачите на групата на същото съоръжение. Останалите единадесет лица от групата, с които подсъдимият се придвижвал, както и двамата им водачи, също влезли в Република България по описаният начин, по същото време и на същото място.

При влизането си в страната ни на 10.01.2025г. подсъдимият не е носел документ за самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в Република България. След влизането си в страната ни, подсъдимият и спътниците му продължили движението си на територията на Република България, първоначално с двамата им водачи, а после и без тях. На 14.01.2025 година подсъдимият и спътниците му били установени в изоставена селскостопанска постройка в дворно място в земището на с.Стефан Караджово, обл. Ямбол, от служители на ГПУ - Болярово, между които и св. Г.М. – полицейски инспектор *** При извършената полицейска проверка на място, никой от групата, вкл. и подсъдимият не представил документ за самоличност и/или документ, разрешаващ му да влезе в страната.

След това подсъдимият и останалите лица, с които се придвижвал, били задържани в помещение за задържане на лица в РДГП – Елхово. При извършения на подсъдимия обиск при задържането му в него не са били открити никакви документи.

На 14.01.2025 година при извършена проверка на линията на държавната граница от служители на ГПУ - Болярово е било установено, че групата, в която се е намирал подсъдимият, е влязла през границата на страната ни в района на 190 гранична пирамида, находяща се в землището на с Воден, община Болярово, обл.Ямбол.

Тъй като при задържането на подсъдимия, в него не са били намерени негови национален документ за самоличност, самоличността му е била снета, по негови данни.

Лицето се е идентифицирало с имената Е.М.Х. /Е.М.Х., роден на ***, Ислямско емирство Афганистан, гражданин на Ислямско емирство Афганистан, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, живущ в ***, Ислямско емирство Афганистан. Тази самоличност подсъдимият е заявил пред разследващия орган, чрез преводача при привличането и разпита му като обвиняем в хода на воденото бързо производство. Така установената във фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че Е.М.Х. /Е.М.Х./ не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетеля Г.М., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля Г.М. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото.

Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останалия доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетеля Г.М., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на откриването му на територията на страната ни и последвалото му задържане.

2

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият Е.М.Х. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 10.01.2025г., в района на 190 гранична пирамида, находяща се в землището на село Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля Г.М., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай, откриването на нарушителите на границата след влизането им в Република България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.

От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България, след което да продължи към Германия.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Е.М.Х. за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, 3 че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни и да продължи към Германия, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс. Е.М.Х. съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й найлекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказания лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на 500.00 /петстотин/ лева.