Определение № 257 от 10.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 257 гр. София, 10.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600270 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 вр. Ал.1 вр.чл.345 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения П. В. Г. чрез защитника му адв.И. Ю. срещу определение от 13.02.2025г. постановено по н.ч.д. № 8339/2024 г.по описа на СГС,НО,31 състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

С жалбата се оспорва правилността на първоинстанционния съдебен акт като се прави искане за неговата отмяна и уважаване на молбата за предсрочно освобождаване.Твърди се,че неправилно първият съд е отказал да допусне условно предсрочно освобождаване на осъдения Г..Изтъква се,че същия е многократно награждаван,спазва установения ред в мястото за лишаване от свобода,сътрудничи на администрацията,преосмислил е поведението си и е полагал труд на няколко длъжности.Има условия за успешна ресоциализация.

Софийски апелативен съд, след като разгледа жалбата и материалите по делото, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на въззивна проверка в производството по реда на Глава двадесет и втора от НПК. Същата е подадена и в законоустановения 7-дневен срок.Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил фактите с отношение към предмета на доказване и е установил следното:

П. В. Г. ЕГН ********** търпи наказание лишаване от свобода за срок от 11 години за извършено престъпление по чл.159б от НК с присъда,постановена на територията на Кралство Испания и приспособена със съдебен акт на СГС от 14.02.2018г. Към 13.02.2025г.

1

(датата на постановяване на определението на СГС) от горното наказание осъденият е изтърпял, както следва: фактически- 7 години,10 месеца и 16 дни,от работа 1 година,,7 месеца и 10 дни. Остатъкът за изтърпяване от наказанието към същата дата е 1 година,6 месеца и 4 дни.

Г. търпи наказанието си при първоначален строг режим,който е заменен с общ от 18.03.24г.

Не за първи път е в пенитенциарна изолация.Налице е и предходна съдимост,търпяна в местата за лишаване от свобода.

От приложения по делото доклад на ИСДВР е видно, че при постъпване в затвора оценката за риска от рецидив при осъдения е била 44 точки (среден риск) и е занижена до 40 точки/отново среден риск/.

По време на престоя на осъдения в мястото за лишаване от свобода са констатирани нарушения на реда и дисциплината и същия е наказван дисциплинарно,но по отношение на тези наказания намира приложение разпоредбата на чл.109 ал.2 от ЗИНЗС.Награждаван е многократно.Полагал е труд в мястото за лишаване от свобода на различни длъжности и няма нарушения на трудовата дисциплина.Активно се включва в организираните от затворническата администрация мероприятия и като член на груповия съвет- отговорник вътрешен ред и дисциплина оказва съдействие на служителите ежедневно.

Фиксираните при осъдения проблемни зони са три-отношение правонарушението,умения за мислене и начин на живот и обкръжение. към

Предстои прилагането на поощрителна мярка съгласно чл.98 ал.1 т.6 от ЗИНЗС и прекатегоризиране в открит тип.

Становището на ИСДВР за условно предсрочно освобождаване на осъдения е отрицателно.Посочва се,че липсват трайни и категорични резултати от корекционната дейност с осъдения.

При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:

Условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание има възпитателно и превантивно значение. То признава доброто поведение и правилно отношение на осъдения към труда през време на изтърпяването на наказанието и чрез своята условност, надзора и възпитателните грижи в изпитателния срок осигурява по-нататъшното задълбочаване на процеса на превъзпитание.

Законните предпоставки за условното предсрочно освобождаване са две: първо фактически да е изтърпяно не по-малко от 1/2 от наложеното наказание (или 2/3, ако наложеното наказание е за рецидивна престъпна дейност) и второ - осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.

Първоинстанционният съд е заключил, че по отношение на осъдения Г. е налице първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно освобождаване, тъй като той е изтърпял фактически повече от една втора от наложеното му наказание лишаване от свобода.Това се установява от приложената по делото справка от 2

ГДИН и е несъмнено.

Първият съд обаче е отговорил отрицателно на въпроса дали осъдения е дал доказателства за поправянето си.Този негов извод се споделя и от САС,тъй като намира подкрепа в доказателствата,приложени към досието на осъдения.Докладите и справките за индивидуалния план на присъдата,предоставени от служителите на затворническата администрация,които пряко са ангажирани с корекционния процес на Г.,показват ,че той не е дал сериозни доказателства за поправянето си.

От посочените доказателства е видно ,че по време на престоя му в затвора рискът от рецидив не е коригиран в приемлива степен.След повече от две години корекционна дейност,той е занижен само с четири точки.Все още не е прекатегоризиран в общ режим открит тип,където поведението му да бъде наблюдавано в по-слабо контролирана среда.

Не без значение е и факта,че проблемните зони при осъдения са три.Сред тях са включени отношение към правонарушението и умение за мислене.Върху тях САС акцентира,тъй като настоящото правонарушение за осъдения е поредно.Той е санкциониран и друг път с наказания със и без лишаване от свобода,поради което рискът след като напусне изолираната среда да се завърне към стари общественоопасни модели за поведение е сериозен.

В настоящата процедура съдът преценява дали престоят в затвора и корекционната работа действително са поправили осъдения или пък той има само формално приемливо поведение заради защитената среда на пенитенциарното заведение, в което се намира.По отношение на Г. следва да се отбележи ,че поведението му към момента е такова ,каквото е изискуемо,но с нищо не дава основание да бъде определено като надхвърлящо обичайното добро поведение,при което да се приложи условно-предсрочно освобождаване.Необходимо е осъдения да покаже трайна положителна промяна в поведението си и да даде убедителни доказателства за поправянето си,за да се приеме,че корекционния процес е отбелязал значителен напредък.

Подкрепящата семейна среда е фактор от значение в производството по Глава 35,тъй като наличието й подпомага процесите на ресоциализация извън пенитенциарното заведение, а влияе и върху корекционната работа в затвора,тъй като осъдения има допълнителен стимул за своето поправяне и превъзпитание.Въпреки това, семейния статус на осъдения няма как да бъде преценяван самостоятелно в светлината на неговото поправяне,защото доказателствата по чл.439а от НПК,от които се ръководи съдът при решаване на въпросите за условното предсрочно освобождаване,касаят поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието, а не семейните му връзки.

В обобщение на гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за условно предсрочно освобождаване на осъдения Г.,поради което атакуваното определение на СГС следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение,

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.02.2025г постановено по н.ч.д. № 8339/2024 г.по описа на СГС,НО,31 състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения П. В. Г.

ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Да се уведомят страните за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4