Определение № 4500 от 24.09.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4500 гр. София, 24.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Розинела Янчева

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20258002103037 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Маргарита“ ЕООД, против решение № 13 от 28.01.2025 г. по в. гр. д. № 233/2024 г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение по гр. д. № 753/2023 г. по описа на Ямболски районен съд. С първоинстанционния съдебен акт е уважен предявеният от „Папас олио“ АД иск с правно основание чл. 109 ЗС, като дружеството (касатор) е осъдено да преустанови неоснователното си поведение, препятстващо ищцовото дружество да упражнява правото си на преминаване чрез „ж.п. коловоз“ през собствен на „Маргарита“ ЕООД поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Ямбол (пасище, мера с площ 4 460 кв. м в местността „Покрития кладенец“), включително като отстрани монтираните към скреплението на железния път метални колове и оградна мрежа, които нарушават строителния габарит и препятстват преминаване по коловоза. Със същото решение е отхвърлен предявеният от „Маргарита“ ЕООД насрещен негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на „Папас олио“ АД да преустанови неоснователните си действия, смущаващи правото му на собственост, чрез премахване на разположеното в имота железопътно отклонение, като незаконно изградено.

В касационната жалба се излагат оплаквания, че въззивното решение е не-правилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на решението, отхвърляне на предявения срещу него негаторен иск и уважаване на предявения от него насрещен негаторен иск, евентуално връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания. Претендира разноски.

Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се обосновава в 1 изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК със специалните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са формулирани следните правни въпроси: 1. За да бъде приет за основателен иск по чл. 109 ЗС, необходимо ли е и двете предпоставки на фактическия състав на иска да бъдат налице кумулативно, или е достатъчно да бъде изпълнена само една от тях. Твърди се, че този въпрос е разрешен в противоречие с ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, решение № 151 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 634/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., и решение № 942 от 07.11.2008 г. по гр. д. № 3426/2007 г. на ВКС, I г. о.; 2. С отпадане на нуждата от упражняване на сервитутното право прекратява ли се последното за суперфициарния собственик. Излага, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 2255 от 21.11.1996 г. по гр. д. № 3033/1995 г. на ВКС, IV г.о.; 3. Подлежи ли на придобиване по давност право на преминаване през урегулиран поземлен имот. Сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 76 от 25.12.1980 г. по гр. д. № 51/1980 г. на ОСГК на ВС, решение № 349 от 21.05.2012 г. по гр. д. № 453/2010 г. на ВКС, I г. о., и решение № 73 от 14.01.1974 г. по гр. д. № 1979/1973 г. на ВС, І г. о.; 4. Длъжен ли е въззивният съд да изложи точни, ясни и безпротиворечиви мотиви, обосноваващи крайните му правни изводи. Твърди се несъответствие с т. 3 от Постановление № 1 от 13.07.1953 г. на Пленума на ВС и решение № 91 от 21.04.2016 г. по гр. д. № 4497/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о.; 5.

Длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички релевантни доказателства и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи, и 6. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни. По отношение на петия и шестия въпрос се поддържа противоречие с т.

3 от Постановление № 1 от 13.07.1953 г. на Пленума на ВС, решение № 91 от 21.04.2016 г. по гр. д. № 4497/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, I г. о., решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, IV г. о., и решение № 546 от 01.12.2010 г. по гр. д. № 966/2009 г. на ВКС, III г. о.

Касационното обжалване се претендира и при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по касация „Папас олио“ АД, в който са изложени съображения за липсата на общи и специални предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, както и за неоснователност на релевираните касационни основания по съществото на спора. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280 ГПК, поддържани в изложението, констатира следното:

Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител с редовно учредена представителна власт, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че през 2005 г.

2 ответникът по първоначалния иск „Маргарита“ ЕООД е придобил чрез покупко-продажба недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Ямбол, с площ от 4 460 кв. м в местността „Покрития кладенец“ (с трайно предназначение на територията – земеделска земя, и начин на трайно ползване – пасище), който имот праводателите на ответника са придобили по реституция по ЗВСОНИ.

Установено е, че през този и други съседни имоти преминава железопътно отклонение (коловоз), изградено в периода 1985 - 1987 г. от АПК - Ямбол (като инвеститор) заедно със складова база при Гара Ямбол върху терен, определен в т. 34 от Решение № 3 от 20.08.1985 г. на Комисия за земята, като генералният план на складовата база е одобрен с Протокол № 15 от 29.08.1985 г. Строителството на складовата база и железопътното отклонение е извършено въз основа на разрешение за строеж № 474 от 30.12.1985 г., и целият обект, ведно с железопътното отклонение, е въведен в експлоатация по реда на тогавашния Правилник за капитално строителство с акт на Държавна приемателна комисия (Протокол от 14.09.1992 г.).

Изложено е за установено, че през 1994 г. правоприемникът на АПК - „Гледките“ ЕООД (прекратена организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ), продава складовата база ведно с прилежащия терен на ЕТ „Тера - Г. Т.“, като в приемо-предавателния протокол съоръжението изрично е заведено по сметка 203 „Сгради“. В същата година активът е внесен като апортна вноска в капитала на „Папас олио“ АД и заприходен по счетоводните му книги.

Въззивният съд е констатирал, че на 23.04.2012 г. ищецът „Папас олио“ АД се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който е признат за собственик по давностно владение на право на преминаване чрез железопътен коловоз през служещия поземлен имот с идентификатор *** (пасище, мера с площ от 4 460 кв. м), собственост на „Маргарита“ ЕООД, в полза на поземлен имот с идентификатор ***, собственост на „Папас олио“ АД. В мотивите е констатирано, че с влязло в сила решение № 68 от 07.06.2018 г. по в. гр. д. № 113/2018 г. на Ямболски окръжен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 303 от 13.06.2019 г. по гр. д.

№ 4287/2018 г. на ВКС, I г.о., е отхвърлен предявеният от „Маргарита“ ЕООД срещу „Папас олио“ АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването на право на преминаване на ответника през спорния поземлен имот, като е отхвърлено и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на горепосочения констативен нотариален акт. Наред с това въззивният съд е съобразил и друго влязло в сила решение № 47 от 31.03.2011 г. по в. гр. д. № 415/2010 г. на Ямболски окръжен съд (недопуснато до касационно обжалване с определение № 1254 от 22.12.2011 г. по гр. д. № 853/2011 г. на ВКС, I г.о.), с което е отхвърлен предявеният от „Папас олио“ АД срещу „Маргарита“ ЕООД иск по чл. 53, ал. 2 (в първоначалната му редакция) ЗКИР за установяване право на собственост към 30.08.2005 г. върху терен с площ от 802 кв. м, зает от трасето на железопътното отклонение в границите на поземления имот на ответника (понастоящем касатор).

Въззивният съд е подложил на съвкупен анализ и преценка събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Н. К.

(служител в ищцовото дружество от 1996 г.), Я. Я. (търговски директор от 2002 г.) и К. К.

3

(охранител с лични впечатления от обекта от 1996 г.). От съвкупния им анализ съдът е приел за установено, че до м. септември 2014 г. процесното железопътно отклонение е експлоатирано интензивно за транспортни и търговски нужди (товарене и разтоварване на вагони с продукция, слънчоглед, олио, шрот и торове до складовата база на ищеца), като поддръжката на трасето е извършвана от работници на „Папас олио“ АД. Свидетелите били безпротиворечиви в изявленията си и сочели, че през есента на 2014 г. част от релсовия път е била демонтирана, като след последващото възстановяване линията е останала неизползваема по предназначение. Причина за препятстването на достъпа на железопътния състав до зърнобазата били предприетите в имота на ответника действия по заграждане на пространството и заваряване на метални колове директно върху скреплението на железния път. От показанията е прието за установено и че затварянето на Товарна гара – Ямбол за търговски цели не съставлявала пречка за експлоатацията на коловоза, като при отстраняване на загражденията и монтираните колове съществувала възможност железопътното отклонение да бъде използвано по предназначение.

Отразено е също, че по делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което в границите на имота на ответника (поземлен имот с идентификатор ***) попада железопътно отклонение. То е из-градено с цел осигуряване на транспортна връзка на имота на ищеца (поземлен имот с идентификатор ***) с националната железопътна инфраструктура, като освен общата им граница, трасето пресича и източната граница на имота на ответника. При извършения оглед на място вещото лице е установило, че имотът на ищеца представлява промишлен обект със складови помещения, ограден с масивна ограда и оборудван със съоръжения за товаро-разтоварна дейност чрез железопътния транспорт. На североизточната граница, при пресичането от релсовия път, е монтирана портална врата, чиито габарити в отворено положение позволяват безпрепятствено преминаване на подвижен състав. Обратно, имотът на ответника е частично ограден с метални колове и мрежа, като по източната му граница (където железопътното отклонение пресича имота) металните колове са разположени директно върху релсовия път и са заварени за релсите и техните скрепления. В този участък е монтирана метална врата, която поради конструктивните си размери не освобождава строителния габарит на пътя и технически изключва преминаването на железопътен подвижен състав (влак). Вещото лице е категорично, че тези заграждения нарушават габарита на железопътната линия и съставляват пречка за движението по нея. По отношение на статута на имота на ответника експертизата констатира, че същият представлява земеделска земя (четвърта категория, с начин на трайно ползване – пасище), която към момента на огледа е силно обрасла с дива растителност и не се експлоатира ефективно по предназначение. В заключението изрично е подчертано, че самото наличие на железопътното отклонение не препятства възможността имотът да бъде използван като пасище.

Въззивната инстанция е обсъдила и представените писмени доказателства (официална кореспонденция от „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД и „БДЖ- Товарни превози“ ЕООД от 2024 г.), които потвърждават експлоатационната годност и възможността железопътното отклонение да се ползва по предназначение за нуждите на ищеца. Съдът е взел предвид и 4 данните от две досъдебни производства - ДП № 64/2016 г. и ДП № 9/2017 г. по описа на ОП – Ямбол, водени срещу управителя на „Маргарита“ ЕООД за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК (самоуправство), изразяващо се в самоволно прекъсване на релсовия път - през 2014 г. чрез демонтаж на 11.5 метра релси, а през 2016 г. – чрез поставяне на заграждения и предупредителни табели върху трасето. В мотивите е отбелязано, че наказателните производства са прекратени от прокуратурата поради последващо възстановяване на първоначалното положение на релсовия път и липса на доказателства за авторството на деянието на новото преграждане. Въззивният съд е констатирал също, че преди предявяването на иска „Папас олио“ АД е изпратило до ответника нотариална покана (връчена на 09.12.2022 г.), с която му е предоставен 7-дневен срок за доброволно премахване на заварените метални колове и ограда.

Разпечатката съдържа 29 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4346e473-33e4-4da5-ad3a-30576ebed634