Разпореждане № 117614 от 25.09.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 117614 гр. София, 25.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В като разгледа докладваното от Д.СТ.В Частно гражданско дело № 20231110109473 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 173/24.01.2023 г. на „*********“ ЕООД, ЕИК **********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу П. А. Т., ЕГН **********, за суми, представляващи възнаграждение, дължимо от длъжника в полза на „**********п“ ООД по силата на сключен с последното договор за предоставяне на поръчителство, с който последното се е задължило да поръчителства на длъжника за задълженията му по сключен с „Кредит инс“ АД договор за потребителски кредит, както и административни разходи, извършени във връзка с опити за извънсъдебно събиране на вземанията на „Кредит инс“ АД по договора за кредит.

В заявлението и уточнението на същото заявителят е изложил твърдения, че в качеството си на страна (довереник) по договор за поръчка с поръчителя „**********п“ ООД изпълнил задълженията на заемателя по договора за кредит към „Кредит инс“ АД, с което встъпил в правата на поръчителя да му бъдат възстановени от длъжника заплатените по договора за кредит суми, в т. ч. административни разходи за извънсъдебно събиране на вземанията по догвора, както и да получи заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

Настоящият съдебен състав намира, че макар да твърди да е встъпил в правата на „**********п“ ООД срещу длъжника, по същество заявителят не излага фактически твърдения за възникнали в неговата правна сфера регресни права спрямо кредитополучателя по договора за кредит с „Кредит инс“ АД. Това е така, тъй като не се твърди „*********“ ЕООД да е страна по какъвто и да е договор с длъжника, да е сключил договор за поръчителство със заемодателя, да е цесионер по договор за цесия, сключен с евентуално платилия поръчител. Следователно, по същество не се твърди между страните по делото да съществува правоотношение, което да легитимира заявителя като кредитор на длъжника, още по- малко по силата на встъпване в правата на друг правен субект, независимо дали по силата на закона или на изрично съглашение за това.

Същевременно, в уточнението на заявлението се твърди, че заявителят основава правата си срещу длъжника на сключен с поръчителя на последния „договор за поръчка“, за който по никакъв начин не се твърди да обвързва длъжника, поради което и при липсата на други твърдения не би могло да се приеме, че дори и да е изпълнил задълженията на длъжника по договора за кредит, заявителят се легитимира като негов кредитор въз основа на съвкупността от писмени съглашения, на които се позовава.

1

По изложените съображения и доколкото твърденията на заявителя, а и представените от него на основание чл. 410, ал. 3 ГПК договори, сключени с потребителя, не са годни да обосноват извод за валидно възникнали в правната му сфера вземания от длъжника, разглежданото заявление следва да бъде отхвърлено в неговата цялост.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 173/24.01.2023 г. на „*********“ ЕООД, ЕИК **********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу П. А. Т., ЕГН **********.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2