Протокол № 1430 от 12.11.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1430 гр. Пазарджик, 12.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова

Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20255220201237 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

Жалбоподателят С. К. Т., редовно призована чрез адв.М.- явява се лично и с пълномощника си адв.С. М., редовно упълномощен.

Адм.наказ.орган

НАЧАЛНИК

ОТДЕЛ

КОНТРОЛ

И

ПРАВОПРИЛАГАНЕ В НТУ КЪМ АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРАГР.СОФИЯ, редовно призован- не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба вх.№30464/07.11.2025г. от юрк.А. М.процесуален представител на АНО, с която същият заявява, че няма възможност да се яви в днешното съдебно заседание, но не възразява да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие. Моли да се приемат материалите по АНП. Представя и моли да се приеме като писмено доказателство по делото и становище от Отдел УИСИ при НТУ. Изразява становище по съществото на делото, като счита, че НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение в максимален размер и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Актосъставителят В. П. А., редовно призована- явява се лично.

Свидетелят Н. С. К., редовно призована- явява се лично.

РП- Пазарджик, уведомени, не изпращат представител.

1

АДВ. М.: Моля, да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

АДВ. М.: Поддържам жалбата. Да се приемат материалите по АНП. Да се приеме и постъпилото становище от Отдел УИСИ.

СЪДЪТ намира, че съдържащата се в материалите по АНП информация е относима към предмета на делото и от значение за правилното му решаване, поради което следва да приеме същите като писмени доказателства. Като такова следва да се приеме и постъпилото становище от Отдел УИСИ.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: приложените към административнонаказателната преписка документи, както и становище от Отдел УИСИ.

Свидетелят К. напусна залата.

Сне самоличността на свидетеля, както следва:

В. П. А.- родена на ****г. в гр.Белово, обл.Пазарджик, живуща в с.Голямо Белово, обл.Пазарджик, ****, българка, българска гражданка, омъжена, с висше образование, работеща като инспектор в НТУ, Сектор гр.Пловдив към АПИ гр.София, неосъждана, ЕГН:**********, без родство с жалбоподателя.

Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Пристъпи се към разпит на свидетеля В. А.:

СВ. А.: Към 14.03.2025г. бях на същата длъжност- инспектор в НТУ, Сектор- гр.Пловдив към АПИ гр.София.

АУАН №001103/26.01.2025г. съм го съставила по процедура във връзка със служебните си задължения. Бяхме с колегите на входа на гр.Пазарджик на 2 п ъ т I-8. Камерата ни отчете, че от гр.Пловдив идва кола, която има регистрирано нарушение от друга дата. Спрях автомобила. Мисля, че тази госпожа /сочи жалбоподателя/ управляваше автомобила. Обясних й, че за автомобила има регистрирано предходно нарушение- за шофиране без винетка към дата, която вече не си спомням. Госпожата ни обясни, че не е собственик на автомобила. При нас има информация затова и аз установих, че действително тя не е собственик на автомобила. Въпреки това, понеже г-жата отказа да заплати дължимата компенсаторна такса, аз пристъпих към съставяне на акт, защото такива са ни указанията от агенцията- ако не се заплати компенсаторна такса, се съставя АУАН на шофьора, който в момента управлява автомобила. Това и направих. Актът е съставен в присъствие на гжата, предявих й го. Госпожата отказа да го подпише и получи. Колега се подписа като свидетел на отказа.

Свидетелката, която беше в залата преди малко и излезе, не си спомням дали е била в автомобила тогава. Водачът на МПС-то мисля, че не беше сама, но не си спомням с кой е била.

Не е бил провеждан разговор между мен и водача на МПС-то, в който тя да ми е обяснявала, че лицето, което я придружаваше в този ден, всъщност е карало автомобила на въпросната дата, на която е установено нарушението, за което я спряхме. В този случай можеше този, който е карал, да заплати компенсаторна такса и нямаше да се стигне дотук. Г-жата каза само, че няма да заплати, тъй като не е собственик на автомобила. Обясних й, че трябва да представи документи, за да съставя акт. Тя излезе от колата, проведе разговор с някой и се консултира, след което представи документите си и аз съставих акта.

В залата влиза свидетелят Н. К..

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

Н. С. К.- родена на ***г. в гр.Пазарджик, живуща в гр.Велинград, обл.Пазарджик, ****, българка, българска гражданка, неомъжена, със средно образование, студент в ПУ „Паисий Хилендарски“ гр.Пловдив, неосъждана, ЕГН: **********, дъщеря на жалбоподателя.

На свидетеля се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.

3

СВ. К.: Искам да бъда свидетел по делото.

Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Пристъпи се към разпит на свидетеля Н. К.:

СВ. К.: Лек автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег.№ *** е собственост на баща ми- с. а. к.. Този автомобил по принцип го управляваме аз и майка ми. В повечето случаи- аз, тъй като уча задочно и изпитите са ми събота и неделя. В повечето случаи пътувам извън града аз с автомобила.

На 14.03.2025г. бяхме с майка ми заедно във въпросния лек автомобил и тя го караше. Аз бях на пасажерската седалка до нея. Бяхме само двете. На влизане в гр.Пазарджик от гр.Пловдив ни спряха служители на АПИ.

Представиха се и обясниха на майка ми, че на 26-ти януари има регистрирано нарушение за неплатена винетка за автомобила. Моята майка им обясни, че тогава не е шофирала тя, но те не приеха това нещо. Тя каза, че аз съм шофирала и аз потвърдих това. Искаха да й наложат глоба и тя да я заплати.

Аз лично обясних, че на 26-ти януари аз съм карала колата. Тогава баба ми беше с мен, пътувахме от Велинград до Пловдив, и обратно. Поисках аз да платя таксата, но те казаха, че водачът трябва да плати. Автомобилът не бил шофиран от майка ми на 26.01.2025г. Съставиха акт, а майка ми отказа да го подпише.

АДВ. М.: Нямам искания. Да се приключи делото.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. М.: Уважаема госпожо съдия, моля, да отмените НП като незаконосъобразно, предвид липса на обективна страна. Представям списък с разноски и претендирам 400 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие, който представям, а не както първоначално се бяхме разбрали с клиентката ми по чл.38 от ЗА. Моля, за срок, в който да представя писмени бележки по съществото на спора.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в 4 законовия срок.

ДАВА 20-дневен срок за представяне на писмени бележки по съществото на спора.

Протоколът написан в с.з., което приключи в 13:26 ч.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ Секретар: _______________________

5