Решение № 221 от 30.12.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. София, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20238002901630 по описа за 2023 година, за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.307 от ГПК вр. чл.303 ал.1 т.1 и т.4 ГПК.

Образувано е по молба на Е. Б. С. за отмяна на окончателно решение № 50190/10.02.2023г. по т.д.№1953/21 г. на Върховен касационен съд ТК Първо отделение, с което е обезсилено решение №260054/15.03.2021г. по в.т.д.

№684/2020г. на Апелативен съд- Пловдив в частта, с която е потвърдено решение №265/25.06.2020г. по т.д.№764/2015 г. на Окръжен съд -Пловдив за уважаване на исковете с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, предявени от „Монро” ЕООД и Е. Б. С. срещу А. Д. Б. и след отмяна на решението по отношение на останалите двама ответници, са отхвърлени предявените от „Монро” ЕООД и Е. Б. С. срещу И. Б. Б. и Д. И. Б. искове с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за обявяване за относително недействително по отношение на ищците извършеното дарение на 1/2 идеална част от недвижим имот, подробно описан в нот.акт №9, том I, рег. №190, нот.дело №7/2012г. на Нотариус В. З. с район на действие ПРС, притежавана от И. Б. Б..

Молителят твърди,че след постановяването на решението - през м.април 2023г. - узнал за водени срещу ответниците по делото И. Б. Б., А. Д. Б. и Д. И.

Б. две други дела – т.д.№493/2016г. и т.д.№667/2014г. по описа на Пловдивски окръжен съд, по които същите са направили признание на неизгоден за тях 1 факт – че имотите, предмет на предявените срещу тях искове по чл.135 ЗЗД, са придобити в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) ; през м.май 2023г. се снабдил с писмени доказателства от тези дела, материализиращи признанието на ответниците – отговори на исковата молба по т.д.№493/2016г. на ПОС, съдебна спогодба по т.д.№493/2016г. на ПОС и решения №36/27.01.2016г. по т.д. №667/2014г. на ПОС, №49/08.02.2019г. по т.д.

№810/2016г. на ПАС и определение №362/27.05.2020г. по т.д.№1706/2019г. на ВКС ТК Първо отделение. Молителят счита,че тези обстоятелства и доказателства са от съществено значение на делото,тъй като биха променили изхода на делото по възникналия между него и ответниците спор по чл.135 ЗЗД, по който е постановено окончателното решение на ВКС, с което искът на молителя срещу И. Б. и Д. Б. е отхвърлен по съображения,че имотът, предмет на отчуждителната сделка между ответниците, е бил лична собственост на съпругата-недлъжник на кредитора-ищецА. Б.. Молителят твърди,че направеното от съпрузите признание, обективирано в посочените доказателства, не е могло да му бъде известно, тъй като не е бил страна по посочените съдебни производства и непълнотата на доказателствата, при която е постановено съдебното решение на касационния съд не се дължи на неговата небрежност, тъй като той не е имал достъп до доказателствата.

Наред с това молителят навежда твърдения,че между него и „Монро“ЕООД,от една страна, и ответниците, от друга, на същото основание и за същото искане (искове по чл.135 ЗЗД) са налице влезли в сила решения по гр.д.№1758/2017г. и по гр.д.№2093/2018г., и двете - по описа на Пловдивски окръжен съд, които предхождат атакуваното и са в противоположен смисъл, доколкото с тях са уважени исковете на С. и „Монро“ЕООД по чл.135 ЗЗД срещу ответниците по отношение на ½ ид.ч. от техни недвижими имоти.

Според молителя, основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 ГПК е налице, тъй като съдът, постановил по-късното решение, не е съобразил дадените в предходно постановените решения разрешения на правни въпроси, които са били включени в предмета му.

Насрещната по молбата за отмяна страна „Монро“ЕООД не оспорва изложените в нея обстоятелства и намира същата за основателна.

Ответниците по молбата за отмяна И. Б. Б., А. Д. Б. и Д. И. Б., я оспорват като недопустима, поради отсъствие на изложени в съдържанието й обстоятелства, относими към фактическите състави на чл.303 ГПК, и като 2 неоснователна. По същество излагат съображения,че сочените от молителя обстоятелства и доказателства не покриват изискването на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, тъй като изявленията на страната по дело не са доказателство за правото на собственост, а освен това молителят е бил в известност на водените срещу физическите лица дела – т.д.№493/2016г. и т.д.№667/2014г. по описа на ПОС докато е траел процесът по т.д.№764/2015г. по описа на ПОС. Считат,че отсъстват предпоставки и за прилагането и на основанието по чл.303 ал.1 т.4 ГПК, доколкото липсва тъждество между предмета и страните по т.д.

№1758/2017г. по описа на ПОС и т.д.№2093/2018г. по описа на ПОС с тези по т.д.№764/2015г. (приключило с решението на ВКС по т.д.№1953/2021г.).

Претендират разноски, включително присъждането на адвокатско възнаграждение за процесуалния им представител по реда на чл.38 ЗАдв.

Върховният касационен съд Търговска колегия Второ отделение, намира подадената молба за допустима, като депозирана от надлежна страна в процеса в срока по чл.305 ал.1 от ГПК.

За да се произнесе по същество,съобрази следното:

Т.д.№764/2015г. по описа на ПОС е било образувано по предявени от „Монро“ЕООД и Е. Б. С. искове по чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействително спрямо тях извършеното от И. Б. и А. Б. в полза на дъщеря им Д. Б. дарение на ½ ид.част (припадаща се в СИО част на И. Б., техен длъжник по записи на заповед и договори за цесия) от недвижим имот, представляващ промишлена сграда с идентификатор ***, с площ от 6480 кв.м. по нотариален акт, находяща се в поземлен имот на адрес гр.Пловдив ул.“Кукленско шосе“№21, което дарение е обективирано в нотариален акт №9, том I, рег. №190, нот.дело №7/2012г. на Нотариус В. З. с район на действие ПРС. За да постанови резултата по делото с решението,чиято отмяна се претендира, съставът на Върховен касационен съд е приел,че искът срещу съпругата – недлъжник е недопустим, поради липса на пасивна процесуална легитимация на същата, както и поради липса на хипотеза на задължително необходимо другарство между двамата съпрузи. По отношение на останалите двама ответници И. Б. и Д. Б. съставът е допуснал касационно обжалване на въззивния съдебен акт, с който искът срещу тях е уважен, приемайки,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса „При направено възражение в производството по чл.135 ЗЗД,че съпругът-длъжник не е собственик на имота, предмет на атакуваната сделка и че този имот, придобит по време на брака от съпруга-недлъжник в качеството му на ЕТ в резултат на търговската му дейност, не представлява СИО, длъжен ли е съдът да изследва собствеността на имота и дали длъжникът се разпорежда или не се разпорежда със свое имущество при участието си в атакуваната сделка“. По този въпрос съдът е приел,че съдът е длъжен да изследва собствеността на имота с оглед момента и начина на придобИ.е, както и да прецени дали длъжникът се разпорежда със свое имущество при 3 участието си в атакуваната сделка. Разглеждайки спора по същество, съставът на ВКС е взел предвид установените по делото факти,че с нотариален акт №141 /1997г. промишлената сграда е придобита от А. Б., действаща като ЕТ“ Ади 77 – А. Б.“ в резултат на и за упражняване на търговската й дейност, което изключва презумпцията за съвместен принос по чл.19 ал.3 СК (отм.) и, като се е позовал на ТР №2/2001г. по тълк.д.№2/2001г. на ОСГК на ВКС, е приел,че процесният имот не представлява съпружеска имуществена общност, а е станал част от предприятието на едноличния търговец; след отписването му от активите и баланса на търговеца, е станал лична собственост на съпруганедлъжник, доколкото изваждането му от търговското предприятие няма вещно-прехвърлителен ефект. Развил е съображения,че съставеният впоследствие констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост върху имота в полза на двамата съпрузи не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и при оспорването му от ответниците, удостоверяването е опровергано от ангажираните доказателства по делото.По тези съображения съставът на ВКС е намерил иска по чл.35 ЗЗД срещу И. Б. и Д. Б. за неоснователен.

Т.д.№493/2016г. по описа на ПОС е образувано по предявени от „Райфайзенбанк България“ЕАД (като кредитор на ЕТ „Ади 77 – А. Б.“) искове по чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействителни спрямо банката на извършените от И. Б. и А. Б. в полза на дъщеря им Д. Б. дарения на техни недвижими имоти, извършени с нотариални актове №9 том І рег.№190 дело №7/2012г. на нотариус В. З.; №15 том І рег.№277 дело №13/2012г. на нотариус В. З. и №143 том І рег.№2030 дело №133/2012г. на нотариус В. З.. В отговора на исковата молба ответниците И. и А. Б.и за заели защитна позиция по оспорване на иска, включително като са навели възражения за липса на идентичност между длъжника на банката и лицата, извършили разпореждането с имота, за който са твърдели,че е придобит в режим на СИО.

Делото е приключило на първа инстанция с одобрена от съда спогодба между страните, в която е декларирано от ищеца, че всички вземания към банката са погасени чрез плащане и със суми, постъпили от публични продани на недвижими имоти, собственост на длъжника.

Т.д.№667/2014г. по описа на ПОС е образувано по предявени от „Райфайзенбанк България“ЕАД (като кредитор на ЕТ „Ади 77 – А. Б.“) искове по чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействителни спрямо банката на извършените от И. Б. и А. Б. в полза на дъщеря им Д. Б. продажба и дарение на техни недвижими имоти, извършени с нотариални актове №22 том І рег.№407 дело №22/2011г. на нотариус Н. Д. и №19 том І рег.№308 дело №17/2012г. на нотариус В. З.. Исковете са уважени на първа инстанция. Решението й е потвърдено от състав на Пловдивски апелативен съд. С определение по чл.288 ГПК на ВКС въззивното решение е допуснато до касационен контрол за проверка на допустимостта му в частта, постановена срещу съпруганедлъжник, но с последващо определение касационната жалба е върната.

4

Т.д.№ 1758/17г. по описа на ПОС е било образувано по предявени от Е.

Б. С. и „Монро“ЕООД искове по чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействително спрямо тях на извършеното от И. Б. и А. Б. в полза на дъщеря им Д. Б. дарение на ½ ид.част ( припадащата се в СИО част на И. Б., техен длъжник по издадени по заповеди за изпълнение изпълнителни листове) от недвижими имоти, представляващи две сгради с идентификатори *** и ***, със застроена площ от по 344 кв.м., находящи се в поземлен имот на адрес гр.Пловдив ул.“Кукленско шосе“№21, което дарение е обективирано в нотариален акт №143 том I рег. №2030 нот.дело №133/2012г. на Нотариус В. З. с район на действие ПРС.

Ответниците не са оспорвали твърдението на ищците,че тези имоти са били придобити по време на брака им в режим на СИО. С протоколно определение производството по делото е било разделено,като под №1758/17г. то е продължило по иска на Е. С., а искът на „Монро“ЕООД е отделен в друго производство, образувано под №2093/2018г. И двете дела са приключили с влезли в сила решения, с които исковете са уважени.

Въз основа на тези данни настоящият състав на ВКС Второ търговско отделение намира по молбата за отмяна следното:

По основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК.

Според посочената норма, влязлото в сила решение подлежи на отмяна,когато молителят докаже открИ.ето на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото,които не са могли да му бъдат известни при решаването му или,с които не е могъл да се снабди своевременно. Новоузнатото обстоятелство или новооткритото доказателство следва да е съществувало преди постановяването на решението, а невъзможността страната да го посочи, респ. ангажира, своевременно в процеса при разглеждането на спора по същество да се е дължала на обективни причини, а не на субективното й поведение; обстоятелствата и доказателствата следва да бъдат от такова естество,че съобразяването им от съда да би могло да промени постигнатия правен резултат по делото.