Решение № 610 от 19.09.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 610 гр. Разград, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря Г. МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20253330100054 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от К. Р. К., с която са предявени субективно съединени искове срещу С. А. Н. и С. С. А. за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата от 8000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания, силна уплаха и психично разстройство, в резултат на увреждането на 29.08.2023 г., ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното заплащане. Претендира разноски.

Сочи, че на 29.08.2023 г. около 18.00 часа се намирал на улицата пред домът си, когато първият ответник спрял до него с лек автомобил и с рязко отваряне на вратата го ударил без причина, от което изпитал силна болка. Докато разбере какво и защо се случва, се появил и вторият ответник, син на първия, който държал в ръцете си дървена сопа, обвита с тиксо и му нанесъл удар по лявата ръка в горната част, от което изпитал силна болка.

Ищецът се обадил на тел. 112, пристигнала полиция и по-късно било образувано досъдебно производство, а в последствие и НОХД № 308/2024 г. по описа на РС Разград. Двамата ответници били признати за виновни за причинената му лека телесна повреда, изразяваща се в характерно контурирано кръвонасядане с просветляване и мигриращо нанасяне под него в областта на лява мишница, оток и палпаторна болка в областта на травмата, които в съвкупност реализирали медико-биологочния признак болка и страдание, без разстройство на здравето, по хулигански подбуди, без основателна причина и без личен мотив. Наложено им било наказание при условията на чл. 78а от НК – глоба по 1 000 лева за всеки от тях за извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.

Болките отшумели за около месец, но няколко дни по-късно получил инфаркт.

Съгласно съдебно-медицинската експертиза, този инфаркт се дължал на атеросклеротична болест, поради запушена коронарна артерия отпреди. Ищецът твърди, че полученият инфаркт е в резултат и на стреса, получен от побоя.

Известно време след инцидента се чувствал неспокоен, не можел да спи нормално, събуждал се нощем, сънувал кошмари. Тъй като не се успокоил от инцидента, след около два месеца се наложило да отиде на психиатър, който след извършен преглед му изписал успокоителни, които приемал около месец и благодарение на тях започнал да спи нормално.

Ето защо счита, че за него е налице правен интерес да предяви настоящия иск за търсене на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, извършено от ответниците.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците депозират писмен отговор, в който оспорват 1 размера на предявените искове. Считат размера на претендираното обезщетение за очевидно завишен и неотговарящ на принципа за справедливост, а уважаването му – водещо до неоснователно обогатяване. Намират за справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди сумата от 900 лв., платима от С. С. А. и сумата от 600 лв., платима от С. А. Н.. Твърдят, че не следва да се уважава претенцията за лихви, тъй като до този момент никой не бил поискал обезщетение и затова не били в забава. Нямало как да заплатят обезщетение в какъвто и да е размер, без да е поискано и без съдействие на кредитора – чрез посочване на банкова сметка.

Възразяват против търсеното обезщетяване в условията на солидарност. Видно от приложения съдебен акт, такава претенция била недопустима.

Оспорват изложените обстоятелства, относно причината за инфаркта – същият се дължал на атеросклеротична болест, поради запушена коронарна артерия отпреди, оспорват периода на лечение и интензитета на търпените болки и страдания. Твърдят, че ищецът с поведението си е допринесъл за получаване на телесните увреждания, тъй като приближавайки се към колата, използвал нецензурни думи.

Не оспорват иска за обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 600 лв. срещу С. А. Н. и 900 лв. срещу С. С. А.. Молят претенциите над признатия от тях размер да бъдат отхвърлени. Претендират разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

С влязло в сила на 24.07.2024 г. решение № 89 от 08.07.2024 г. по НОХД 308/2024 г. по описа на РС Разград, ответниците са признати за виновни в това, че на 29.08.2023 г. около 18:00 часа, в ***********************, С. А. Н. нанесъл два удара с врата на лек автомобил в областта на тялото на К. Р. К., с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди – незачитане на установения правов ред в Р. България и неприкосновеността на личността, без основателна причина, без личен мотив, на обществено място – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, а вторият ответник С. С. А. нанесъл удар с прът в областта на лявата ръка на К. Р. К., с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в характерно контурирано кръвонасядане с просветляване и мигриращо нанасяне под него в областта на лява мишница, оток и палпаторна болка в областта на травмата, които в съвкупност реализирали медико-биологичния признак болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди – незачитане на установения правов ред на Р. България и неприкосновеността на личността, без основателна причина, без личен мотив, на обществено място – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а от НК и двамата ответници са освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1 000 лева за всеки от тях.

Ответниците са баща и син, а ищецът – техен съсед. На 29.08.2023 г. около 18.00 ч. ищецът се намирал на улицата пред дома си, а първият ответник С. Н. спрял до него с лекия си автомобил и го ударил без причина с рязко отваряне на вратата. В същото време се появил и синът му – втория ответник С. А., който държал в ръцете си дървен прът и му нанесъл удар по горната част на лявата ръка. След като ищецът се обадил на спешния телефон 112, пристигнала полиция и по-късно било образувано наказателно производство, приключило с постановяване на посоченото по-горе решение.

В резултат на нанесените от ответниците удари, ищецът изпитал силни болки, които отшумели за около месец, но след инцидента се чувствал неспокоен, не можел да спи нормално, нощем се събуждал, тъй като сънувал кошмари. Това наложило да посети психиатър, който му предписал успокоителни, благодарение на които започнал да спи нормално.

За установяване на фактите, заявени по делото, са разпитани свидетелите Г. К. и В.М.. Св. К. – съпруга на ищеца, изнася данни за болките и страданията, които е търпял и тяхната продължителност. Твърди, че всяка вечер след работа със съпруга й ходят с колата да пазаруват, след което се прибират. В деня на инцидента ищецът спрял автомобила, за да отвори гаража, тя си взела чантата от колата и тръгнала да се прибира, но в този момент чула някаква кавга и излязла да види какво става. Видяла, че една кола е спряла зад тяхната на разстояние около 10 метра и шофьорът се разправял със съпруга й, като му казал „Няма 2 ли да се махнеш вече оттук“. Този човек бил техен съсед, но свидетелката не го била виждала дотогава, тъй като сутрин излизала рано, а вечер се прибирала късно. Съпругът й казал „Като толкова много бързаш, мини през тази улица, откъдето можеш да минеш и да си отидеш“. Човекът го напсувал на майка и докато ищецът звънял на тел. 112, другият звъннал на някого, като говорел на турски. След като го напсувал, съпругът й отишъл до неговата кола и той рязко отворил вратата на автомобила си и го ударил. Тогава съпругът й се обадил на тел. 112. В един момент от другата страна на тяхната кола спряла друга кола, от която слязло момче – сина на техния съсед, което държало бухалка увита в тиксо и тръгнало към ищеца, който говорел по телефона, като викало „Какво става тука“. Момчето замахнало, при което съпругът й я бутнал и поел удара с ръката си. След това дошли полицаите и пуснали жалба. Според свидетелката, месеци след инцидента съпругът й бил нервен, събуждал се, не можел да спи. Ходил на лекар - психиатър и близо три месеца пил хапчета. След това получил инфаркт и му сложили бай пас. Ищецът постоянно се оплаквал от болки в ръката и краката. Той винаги имал болки в краката, но дали са от процесния инцидент, свидетелката не може да уточни, тъй като ищецът имал подагра.

Св. М. твърди, че във въпросния ден си бил вкъщи и гледал телевизия. Прозорецът бил отворен и чул навън някакъв скандал. Слязъл и предупредил лицата, че действията им се записват, тъй като имало камери, но те не отразили това и продължили със скандалите. К. искал да влезе в гаража си, а останалите искали незабавно да им се освободи пътя и затова се разправяли. Свидетелят се оттеглил, за да не нагнетява напрежението, но те продължили.

Дошло едно младо момче с бухалка и ударило К. – свидетелят видял на камерите, че то посяга с ръка и удря К.. Иначе не го видял, тъй като вратите на гаража били отворени и нямал добра видимост. Съпругата на К. също била там. Според свидетеля, това продължило няколко дена – ответниците искали незабавно да минат, явно работното им време приключвало по едно и също време и се засичали, но предните дни имало само бибиткания и въртене на гуми. По време на скандала господинът се обадил на някого, явно живеели наблизо, защото веднага пристигнало младото момче. Свидетелят не е сигурен дали е имало псувни, тъй като са минали две години от тогава, но имало много обиди.

За изясняване на обстоятелствата във връзка с провежданото на ищеца лечение, по делото е прието заключение на допуснатата съдебно психиатрична експертиза, от което се установява, че в резултат на инцидента от 29.08.2023 г. и преживения инфаркт, ищецът е преживял разстройство в адаптацията, като стресогенните събития били първостепенен и с най-голяма тежест причинен фактор, разстройството не би възникнало без тяхното въздействие. Цитираното разстройство спадало към реактивните функционални количествени нарушения на психичната дейност, които имали психогенна причина, дължали се на неприятни преживявания и не били психични заболявания в тесния смисъл на думата.

Разстройството в адаптацията се развивало като пряк резултат на остър стрес или продължителна травма. Касаело се за състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващи социалното функциониране, които възниквали в периода на адаптация към значими жизнени промени или към последиците на стресогенно жизнено събитие – в случая преживения побой и получения инфаркт. Според вещото лице, заболяването обикновено настъпвало до един месец след стресогенното събитие или жизнената промяна, като продължителността на симптомите обикновено не надхвърляла шест месеца. В конкретния случай, е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което се приравнявало на лека телесна повреда с разстройство на здравето. Ищецът провел няколкомесечно лечение по препоръка на психиатър, в резултат на което оплакванията се редуцирали в значителна степен и към настоящия момент не налагали лечение. Вещото лице заявява, че за получения от ищеца инфаркт имало органична причина, но стресът от процесния инцидент можел да има някакъв ускоряващ ефект и възможно било да е ускорил процеса.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

К. Р. К. е предявил иск за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие причинената му на 29.08.2023 г. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето. Горното може да се подведе под фактическият състав на непозволеното увреждане, което се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на останалите. Задължението за поправяне на вредите от непозволено увреждане има обезщетителен характер. Непозволеното увреждане е сложен фактически състав, елементи на който са: деянието (действие или бездействие), 3 неговата противоправност, вредата, причинната връзка между деянието и вредата и вината.