Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 292 от 24.03.2022, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 5421/2021
Вид
Решение № 292
Подписан
24.03.2022
В сила
14.04.2022
Състав
АНАТОЛИ ЙОРДАНОВ БОБОКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86, ал.1 т.2 и 3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86, ал.1 т.2 и 3 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Бургас, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря Д. Михайлова като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20212120205421 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „***“ ЕИК***, представлявано от А.

Е., срещу наказателно постановление № К21-148-F620326 от 28.10.2021г., издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение чл. 86, ал.1 т.2 и 3 от ЗДДС, на основание чл. 182, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

Жалбоподателя не изпраща представител.

Процесуалният представител на наказващия орган оспорва жалбата, моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. Претендира за разноски.

Жалбата е подадена от лице, което има право на обжалване, в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН и пред компетентния орган. Същата е процесуално допустима.

Бургаският районен съд, като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка на органа по приходите е констатирано, че жалбоподателя не е отразил в дневника за продажби за месец 09.2020г. фактура 104/28.09.2020г. с ДО в размер 2141 лв. и ДДС 428,20 лв. за извършен транспорт на стоки, което довело до отразяване на данък в по-малък размер.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период и посочи документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

Неизпълнението на тази норма е скрепено със санкция.

1

При проверката на АУАН и НП съдът констатира, че не е посочена датата на извършване на нарушението и крайния срок, като дата, в който привлеченото към отговорност лице е следвало да изпълни задължението си по чл. 86, ал.1 от ЗДДС , тъй като фактическото описание на нарушението според АНО е извършено чрез бездействие. Съдът счита, че след като административното нарушение се състои в неизвършване на дължимо действие до определен срок е следвало АНО да посочи крайния срок, като дата, до който задълженото лице е трябвало да начисли ДДС, но не го е сторило, както и датата и мястото на нарушението. Посочването на точната дата и място на нарушението е основен признак от състава на твърдяното нарушение и е абсолютно необходим задължителен реквизит на АУАН и НП видно от чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Особено важно е да се посочи датата на нарушението с оглед изчисляване на срока по чл.34 ЗАНН. Този пропуск е съществен и представлява формално основание за цялостна отмяна на атакуваното НП, без спора да бъде разглеждан по същество. Отделно от това твърде неясно е формулирано описанието на нарушението, а като нарушена норма се вменяват разпоредбите на чл. 86, ал.1 т.2 и 3 от ЗДДС. Това обаче са два отделни състава на нарушения, поради което за всеки състав е следвало да се определи отговорността, което представлява и нарушение на чл.18 ЗАНН. По тези съображения на процесуално основание обжалваното НП следва да бъде отменено.

С оглед изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № К21-148-F620326 от 28.10.2021г., издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение чл. 86, ал.1 т.2 и 3 от ЗДДС, на основание чл.

182, ал.1 от ЗДДС, на „***“ ЕИК*** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Бургаския административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ Вярно с оригинала: Д.М.

2