Определение № 1836 от 09.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1836 гр. Пловдив, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

И. Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501580 по описа за 2026 година

Производството по реда на чл.274,ал.1,т.2 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Е. И. М., ЕГН**********, чрез процесуалния представител адвокат Л. Н. , против определение № 749/23.06.2026г. по гр. д. № 1050/2026г. на РС-Карлово , с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от внасяне на разноски за възнаграждение на особен представител на ответника на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, което се иска да бъде отменено, като жалбоподателя се освободи от внасяне на дължимимите по делото разноски.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Исковото производство пред първоинстанционния съд е образувано по инициатива на бащата Е. И. М., ЕГН**********, който е предявил против сина си И. Е. М., ЕГН:********** молба за защита по ЗЗДН.Синът е поставен под пълно запрещение,а молителят е назначен за негов настойник.

Първоинстанционният съд е приел , че е наилце проитворечие в интересите 1 между представляван и представител, поради което е приел, че на ответника следва да бъде назначен особен представител на основание чл.29,ал.4 от ГПК.

Указал е на молителя да внесе сумата от 306,77 евро- възнаграждение за назначаване на особен представител на ответника. Ищецът е поискал да бъде освободен от заплащането му, като е представил декларация , в която е декларирал, че е на 64 години, безработен и трудово ангажирана е само съпругата му , която получава месечно възнаграждение от 800 евро. Ищецът е декларирал, че притежава етаж от къща в град Карлово , като видно от доказателствата по делото същият е упълномощил адвокат, който да го защитава по делото и комуто е заплатил адвокатско възнаграждение в размер от 400 евро.

При тези данни по делото първоинстанционният съд е оставила без уважение молбата на ищеца като е приел , че не са налице предпоставките на чл.83,ал.2 от ГПК за освобождаването му от внос на определеното възнаграждение необходимо за назначаване на особен представител на ответника.

Въззивният съд намира така постановеното определение за правилно.

За да бъде уважено искането за освобождаване от заплащане на такси и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът е длъжен да извърши комплексна преценка на имущественото състояние на лицето, доходите му, семейното положение, здравословното състояние, възрастта и всички други относими обстоятелства. Целта е да се установи дали страната обективно не разполага с достатъчно средства да покрие разноските, без това да застраши нейната и на семейството издръжка.

В конкретния случай от представената декларация за семейно и материално състояние се установява, че жалбоподателят е на 64-годишна възраст и към момента няма лични доходи от трудови или граждански правоотношения. От друга страна, неговата съпруга реализира постоянен месечен доход от трудово възнаграждение в размер на 800 евро (приблизително 1564 лв.), който доход надхвърля установената в страната линия на бедност и минимална работна заплата. Молителят притежава и недвижим имот (етаж от къща), което изключва състояние на крайна социална уязвимост или липса на каквото и да е имущество. Важно обстоятелство е също, че по делото липсват каквито и да било доказателства или данни 2 жалбоподателят да е с влошено здравословно състояние, или да е налице друга обективна причина, която да пречи на възможността му да полага труд и да реализира собствени доходи, извън факта на текущата му безработица. От решаващо значение по делото е и установяваният от доказателствата факт, че молителят е ангажирал договорен представител (адвокат), на когото е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро (приблизително 782 лв.).Фактът, че жалбоподателят е намерил финансов ресурс за заплащане на договорено адвокатско възнаграждение, изцяло опровергава твърдението му за липса на парични средства за покрИ.е на разноските по делото.

Институтът на чл. 83, ал. 2 от ГПК има за цел да осигури достъп до правосъдие единствено на лица, които поради обективна материална уязвимост не могат да покрият държавните такси и разноски. В случая от доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да е с влошено здравословно състояние или да съществува друга обективна причина, която да препятства възможността му да полага труд и да реализира доходи.

Като е достигнал до същите правни изводи и е оставил без уважение молбата на ищеца за освобождаване от внасяне на разноски за възнаграждение на особен представител на ответника, районният съд е постановил законосъобразен и правилно мотивиран акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 749/23.06.2026г.

1050/2026г. на РС-Карлово , І гр.с по гр. д. №

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4