Определение № 421 от 28.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 421 гр. София, 27.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Георгиева

Членове:

Даниела Росенова

Красимира Райчева като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20231000600489 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.440 НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения И. В. С. чрез адв.Д. Я. срещу определение от 19.04.2023г. на СГС НО ХХ IIIн.с., постановено по ЧНД 2118/23г., с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода И. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ от две години и шест месеца, наложено му по НОХД №8908/2017г. по описа на СРС за престъпление по чл.343 ал.3 буква „а“ вр. ал.1 буква „б“ вр. чл.342 ал.1 от НК с остатък девет месеца и двадесет и осем дни.

В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение, което според защитника било постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Изтъкват се доводи за наличие на предпоставките на чл.70 ал.1 от НК, включително добри характеристични данни и примерно поведение на осъдения, констатирани ниски стойности на рецидив, в това число към персонала и останалите лишени от свобода, упражняваната трудова функция в пенитенциарното заведение, осъждането му за непредпазливо деяние. В заключение се прави искане първоинстанционното определение да бъде отменено, а молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в частната жалба доводи, намира за установено следното:

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

С определение от 19.04.2023г., постановено по ЧНД 2118/23г., съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода И. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ от две години и шест месеца, наложено му по НОХД №8908/2017г. по описа на СРС за престъпление по чл.343 ал.3 буква „а“ вр. ал.1 буква „б“ вр. чл.342 ал.1 от НК с остатък девет месеца и двадесет и осем дни.

Първата инстанция е обсъдила всички доказателствени материали, съдържащи се в затворническото досие на осъдения, както и представените в съдебно заседание и е преценила неговото поведение към режима в местата за лишаване от свобода, като е счела, че не са налице всички предпоставки за уважаване молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

Този извод е правилен и законосъобразен и се споделя от настоящият въззивен състав.

Понастоящем лишеният от свобода К. Т. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на две години и шест месеца с първоначално определен общ режим за извършено престъпление по чл. чл.343 ал.3 буква „а“ вр. ал.1 буква „б“ вр. чл.342 ал.1 от НК по описа на СРС, за причиняване на средна телесна повреда на повече от едно лице при нарушени правилата за движение по ЗДвП, като деянието е било извършено в пияно състояние, а присъдата влязла в сила на 17.12.2018г.

От материалите по делото се установява, че осъденият е започнал да търпи наказанието две години и шест месеца лишаване от свобода на 30.10.2021г., след като на 28.02.2022г. е бил приведен в Затвора гр.София въз основа на екстрадиция от РСърбия и е било зачетено първоначалното му задържане от съда в Белград на 30.10.2021г. с Решение №КРЕ.24/41, поради което именно датата 30.10.2021г. е била определена като начална за изтърпяване на наказанието. Предвид тези обстоятелства към датата на съдебното заседание пред първостепенния съд осъденият е изтърпял фактически една година, пет месеца и четиринадесет дни, от работа два месеца и осемнадесет дни или общо една година осем месеца и два дни изтърпяно наказание. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на девет месеца и двадесет и осем дни, което не се оспорва от жалбоподателя.

При тези данни несъмнено се установява, че към момента е изтекъл изискуемия в разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от НК срок, в който би било основателно искането на едно осъдено лице за условно предсрочно освобождаване, т.е първата кумулативно предвидена в посочената норма предпоставка е налице. За да се прецени обаче дали са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения С. първоинстанционният съд след като се е запознал със затворническото му досие и останалите доказателства по делото съобразно чл.439а от НПК, правилно е приел, че не са налице категорични и убедителни доказателства за неговото поправяне и превъзпитаване, както и за необходимостта от неговата 2 ресоциализация в обществото с оглед наличните все още рискове.

От материалите по делото и по конкретно предоставения доклад на основание чл.155 от ЗИНЗС от Затвора гр.София за лишения от свобода И. С. е видно, че към момента на постъпването му в пенитенциарното заведение рискът от рецидив е с ниски стойности 27 точки и въпреки отчетените положителни нагласи на личността, упражняващ трудови функции в затвора, безпроблемен процес на адаптация и отношение към останалите лишени от свобода и затворническата администрация, подкрепа от близките си, награди и липса на наказания, рискът от сериозни вреди към обществото все още е наличен, отчетен е като среден, а рискът от рецидив е намалял само с две точки – понастоящем 25, което в съвкупност правилно е отчетено от първостепенния съд като непостигане целите на наказанието и необходимостта от продължаване на работата по отразените дефицитни зони.

Действително осъденият е полагал и продължава да полага доброволен труд като библиотекар въз основа на Заповед № 34 Д/27.09.2022г. на Началник сектор ЗООТ „Казичене“ на щат към домакинството на ЗООТ Казичене, награждаван е със Заповед №2/12.01.2023г. с удължено свиждане за срок от четири часа. В случая възраженето му, че деянието е извършено по непредпазливост е ирелевантно, тъй като това е било отчетено от СРС при определяне на наказанието му по НОХД №8908/2017г. в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода.

От материалите на представеното затворническо досие е видно, че по отношение на осъдения С. са прилагани разпоредбите на чл.447-448 от НПК с прекъсване изпълнение на наказанието за срок от 15 дни с оглед провеждане на лечение във външно за затвора лечебно заведение – оперативна интервенция с оглед заболяване на очите и използването на интраокулярни лещи, за което понастоящем от защитата не са представени доказателства какви са резултатите от проведеното лечение.

За втората кумулативно изискуема предпоставка на чл.70 ал.1 от НК следва да са налице безспорни доказателства за поправяне на осъденото лице, поради което възражението на защитата в тази насока не следва да бъде уважено. Въззивният съд се солидаризира със заключението на решаващия съд, че по делото събраните доказателства относно реалното поправяне и превъзпитаване на осъдения С. на този етап не са убедителни, за да се приеме, същият следва да бъде предсрочно освободен, тъй като процесът на възпитаталната работа с него за корекция на поведението му към спазване на закона и добрите нрави не е приключил и следва да продължи. Разпоредбата на чл.439а от НПК изисква цялостно, комплексно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение, което поведение не следва да се разглежда едностранно, каквото е искането на защитата.

В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че пълноценното поправяне на лишения от свобода не е завършило, тъй като не 3 са постигнати всички основните цели, поставени в планиране на наказанието и не са елиминирани всички рискове – най-вече към обществото, който е в средните нива, видно от оценката в доклада на затворническата администрация. Не са постигнати в пълен обем целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишеното от свобода лице видно от плана за препланиране на присъдата подписан на 24.03.2023г. от жалбоподателя.

С оглед на изложеното първостепенният съд е достигнал до обоснован извод, че понастоящем не са налице всички изискуеми от закона предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения С..

При проверката на атакуваното определение САС констатира, че първостепенният съд е анализирал всички доказателствени източници, които са от значение за допускането на условното предсрочно освобождаване, като е спазил необходимата законова процедура при разглеждане на делото. Взети са били предвид положителните прояви в поведението на осъдения, но не са игнорирани обстоятелствата, които показват, че към настоящият момент не е завършено в пълнота поправянето му към спазването на закона и добрите нрави.

Предвид гореизложеното, неоснователни са оплакванията на осъдения и неговия защитник обективирани в частната жалба, която следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Ето защо на основание чл.440 НПК САС, НО, девети състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.04.2023г. на СГС НО ХХ IIIн.с., постановено по ЧНД 2118/23г., с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода И. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4