Определение № 43981 от 08.12.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43981 гр. София, 08.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20221110161614 по описа за 2022 година

Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба на ответника Р. В. К., с която се иска съдът да допълни първоинстанционното решение в частта за разноските. Молителят сочи, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по отношение на разноските направени в заповедното производство, а именно 360 лв. адвокатско възнаграждение за защита по образуваното в.ч.гр.д № 8509/2022г. по описа на СГС, както и 25лв. разноски за иницииране на същото производство.

На тези основания се моли да бъде постановено определение, с което да се измени решението в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна , не е депозирала становище.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските на другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество молбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните 1 съображения:

С Възражение с вх.№ 23004179/26.05.2022г. Р. К., чрез адв. П. е депозирала възражение пред СГС, против издадената по ч.гр.д.№ 9249/2021г.

Заповед за изпълнение. Претендирала е разноски. Към възражението са приложени банково бордеро за платена държавна такса в размер на 25 лв., както и договор за правна защита и съдействие, сключен между адв. П. и Р. В. на стойност 360 лв.

С определение № 9258/26.09.2022г., по в.ч.гр.д № 8509/2022г., по описа на СГС, съдът е приел на основание чл. 423, ал.1, т.1 ГПК, възражение от Р.

К. срещу Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 9249/2021г., по описа на СРС, като на осн. чл. 423, ал.3, изр2 ГПК е спрял изпълнението на заповедта за изпълнение.

С Определение № 5293/27.04.2023г. по в.ч.гр.д № 8509/2022г., по описа на СГС, инициирано с молба, по реда на чл. 248 ГПК от страна на Р. К., съдът е оставил последната без уважение, като е приел, че разноските в това производство следва да бъдат разпределени от съда, разглеждащ установителния иск за вземанията по заповедта при съобразяване изхода на делото.

В производството по чл. 423 от ГПК разноски в полза на длъжника се присъждат единствено в хипотезата на чл. 423, ал. 3, във вр. чл. 411, ал. 2, т.

3 и т. 4 от ГПК , когато въззивният съд служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В този случай, заповедното производство приключва, респ. заявителят може да търси вземането си единствено по исков ред.

Във всички останали случаи, какъвто е настоящият, произнасяне по дължимостта на разноски на длъжника се дължи при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – било от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 2 от ГПК /при обезсилване на заповедта/, било от исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение /в иска по чл. 422 от ГПК/.

Горният извод се налага и по аргумент от т.4 от Тълкувателно решение 2

№ 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, както и от разрешението на т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Ето защо, с оглед изложеното, съдът следва да допълни решението си в частта за разноските, като присъди направените от ответната страна разноски в производството по реда на чл. 423 ГПК, които възлизат в общ размер на 385 лв. (360 лв. заплатено адв. възнаграждение, както и 25 лв. ДТ) Ето защо искането за изменение на постановеното по делото решение, чрез неговото допълване в частта му за разноските е основателно и следва да бъде уважено.

По изложените съображения съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА съдебно Решение № 17262/24.10.2023 г. , постановено по гр. д. № 61614/2022 г., по описа на СРС в частта за разноските, направени от ответника в производството по чл. 423 ГПК по образуваното в.ч.гр.д № 8509/2022г., по описа на СГС, като:

ОСЪЖДА БДЖ - пътнически превози“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от инж. Х.И. ДА ЗАПЛАТИ на Р. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, сумата от 385 лв., представляваща направените от ответника съдебни разноски в производството по в.ч.гр.д № 8509/2022г., по описа на СГС.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3