Акт № 288 от 22.01.2014, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 7/2011
- Подписан
- 22.01.2014
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 288 · Търговски закон
- чл. 305 · Търговски закон
- чл. 309 · Търговски закон
Публикувай
Решение № 10020
Номер
10020
Година
16.12.2015 г.
Град
Благоевград
Районен съд - Благоевград
На
11.20
Година
2015
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Секретар:
Прокурор: като разгледа докладваното от
Деница Урумова дело номер
20151210101653 по описа за
2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от [фирма], с[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „, представлявано от Е. К. Е., с ЕГН [ЕГН], в качеството му на управител срещу [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „, представлявано от Г. М. Б., в качеството му на управител.
Ищеца твърди, че съгласно сключен между страните Договор на 08.08.2012г. ответника е възложил на ищеца да извърши срещу заплащане строително-монтажни работи /СМР/ на обект „АМ „ подобект „Реконструкция на ВЛ 20 kV при км 42 и км 433+190“, така като са описани в Приложение № 1 към договора. Ищеца изпълнил изцяло в срок договорените СМР, които възложителя одобрил. Подписани били Протоколи обр.19 за установяване завършването и разплащането на натуралните СМР на 21.08.2013г. Съгласно т. 2.2. от Договора е издадена Проформа фактура №/1608.2012г. и въз основа на нея е издадена данъчна фактура №/17.08.2012г. на стойност 10 811.65 лв. с ДДС за авансово плащане, платима в тридневен срок и в който срок е платена част от сумата в размер на 9 500 лв., а остатъкът от 1311.65 лв. е платен на 31.08.2012г. Договорените СМР били извършени, за което бил съставен Протокол обр.19 на 21.08.2013г. и въз основа на последния издадена данъчна фактура №121.08.2013г. на стойност 43 246.66 лв., която трябвало да бъде платена в 30-дневен срок, но сумата по фактурата е платена на 08.11.2013г. За окончателното плащане на извършените СМР, съгласно Протокол обр.19 от 21.08.2013г.е издадена и данъчна фактура №1.08.2013г. на стойност 2 208.00 лв., за която плащане се е следвало до 21.09.2013г., но сумата е платена на 08.11.2013г. Ищеца твърди, че и за трите фактури е налице определен ден за изплащане на задължението, поради което за неточно (забавено) изпълнение на паричното задължение, ответника дължи неустойка за забавено изпълнение, съгласно т.9.2 от Договора, в размер на 2% за всеки просрочен ден върху неизплатената сума в срок. Посочва, че п издадените три броя фактури, неустойката, съгласно т.9.2 от Договора е както следва: 1. За Фактура №/17.08.2012г. на стойност 10 811.65 лв., от която в срок за плащане е платена част от сумата в размер на 9 500 лв., за остатъкът от сумата в размер на 1 311.65 лв., който е платен на 31.08.2012г. с просрочие от 15 дни, неустойката съгласно т.9.2 от Договора е в размер на 393.50 лв.; 2. За Фактура №/21.08.2013г. на стойност 43 246.66 лв., която е следвало да се плати в срок до 21.09.2013г., но е платена на 08.11.2013г. с просрочие от 49 дни, неустойката съгласно т.9.2 от Договора е в размер на 42 381.73 лв.; 3. За Фактура №/21.08.2013г. на стойност 2 208.00 лв., която е следвало да се плати в срок до 21.09.2013г., но е платена на 08.11.2013г. с просрочие от 49 дни, неустойката съгласно т.9.2 от Договора е в размер на 2 163.84 лв. Ищеца твърди, че е отправял много кратно искания и покани към ответника за издължаване на горепосочените суми, но това било безрезултатно, поради което била изпратена и покана изх.№/21.07.2014г., получена от ответника на 22.07.2014г., съгласно обратна разписка № Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 24 900.00 лв., представляваща част от дължимите неустойки за забавено плащане по сключен между страните Договор от 08.08.2012г., а именно: 1. По Фактура №/17.08.2012г. на стойност 10 811.65 лв., от които платени 9 500 лв., неустойка за неплатения остатък на стойност 1 311.65 лв. в размер на 200.00 лв., представляваща част от общата сума на неустойката 393.50 лв., начислена за периода 17.08.2012г. до 31.08.2012г. 2. По Фактура №/21.08.2013г. на стойност 43 246.66 лв., неустойка в размер на 23 500.00 лв., представляваща част от общата сума на неустойката 42 381.73 лв., начислена за периода 21.09.2012г. до 08.11.2013г. 3. По Фактура №/21.08.2013г. на стойност 2 208.00 лв., неустойка в размер на 1 200.00 лв., представляваща част от общата сума на неустойката 2 163.84 лв., начислена за периода 21.09.2012г. до 08.11.2013г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски, както по настоящото, така и по ч.гр.д./2015г. на БРС, образувано по молба за допускане на обезпечение по бъдещи искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, е депозирала отговор на така подадената искова молба. Посочено е, че между страните действително е имало сключен договор, както и че възлагането на описаните в договора дейности, изпълнението им предаването и заплащането отговарят на истината. Ответника посочва, че не е съгласен с размера на неустойката, момента в който се претендира същата и некоректното й изчисление. На първо място се посочва, че по Фактура №/21.08.2013г. на стойност 43 246.66 лв., изчислената неустойка е в размер на 42 381.73 лв. за 48 дни просрочие, като неустойката е почти равна на самата сума, дължима по издадената фактура, като е прекомерно висока неустойка и е в противоречие с добрите нрави. Излага съображения, че фиксираната в договора неустойка в размер на 2% на ден върху дължимата сума е прекомерно завишена по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД и в противоречие на чл. 9 ЗЗД, като прави възражение срещу размера на претендираната неустойка, тъй като същата е прекомерно висока в сравнение с претърпените от ищеца вреди и моли съда да намали нейния размер. На следващо място ответника излага съображения, че ищецът претендира обезщетението за неустойка 2 години, след като е получил сумите по договора и ако действително е претърпял вреди от забавеното плащане, то е следвало да бъдат претендирани веднага, след изтичане на срока за плащане, поради което това прекалено късно предявяване не може да обуслови претенция за обезщетение за претърпени вреди. На последно място ответника посочва, че размера на неустойката е некоректно изчислен. С подписания между страните договор е договорена обща сума начина на плащане, като в т.2.4 е посочено, че 10 % от сумата – в размер на 5 405.84 лв. с ДДС, ще бъде изплатена в 30-дневен срок след подписване на Акт обр. 15 за обекта, предмет на договора. Към настоящия момент все още няма подписан Акт обр. 19между инвеститора- ИА „Пътища“ и изпълнителя – „Актор А.“ К.. Ищеца неправилно е фактурирал цялото остатъчно вземане от ответника по Фактура №.../21.08.2013г., без да извади сумата по т.2.4, служеща като гаранция за изпълнението в размер на 5 405.84 лв., като на 07.11.2013г. ответника е платил всички претендирани суми от ищеца, включително и недължимите и към настоящия момент 5 405.84 лв. и върху която сума не следва да се начислява неустойка, тъй като същата е недължимо платена. Излага и съображения, че неустойката е некоректно индивидуализирана по време, като твърди, че периода за забава е 47 дни, а не 48 дни. Счита, че предявената неустойка е неправилно индивидуализирана както по размер, така и по отношение на периода, поради което моли съда предявения иск като неоснователен да бъде оставен без уважение.
В съдебно заседание, ищеца, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и съда да уважи предявения иск. Претендира разноски по делото, за което представя списък по чл. 80 ГПК.
Процесуалния представител на ответника оспорва исковете и моли съда да отхвърли същите по съображенията изложени в писмения отговор.
С протоколно определение, с което е приет окончателния доклад по делото, в съдебно заседание проведено на 06.11.2015г., съдът е обявил за безспорен факта, че между страните не се спори, че между тях е налице сключен Договор на 08.08.2012г., с който ответника е възложил на ищеца да извърши срещу заплащане СМР на обект „АМ „С.-ЛОТ4“, подобект „Реконструкция на ВЛ 20 kV при км и км С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 20.11.2015г., съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск по т. 2 от петитума на исковата молба, като същия следва да се счита предявен в размер на 23 500 лв., представляваща част от общата сума на неустойката от 37 084 лв., изчислена върху част от сумата по фактура /21.08.2013г., а именно върху сумата от 37 840 лв., начислена за периода от 21.09.2013г. до 08.11.2013г.
По делото са допуснати и приети писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
Съгласно сключен между страните Договор от 08.08.2012г. ответника е предложил, в качеството на ищеца да извърши СМР на конкретно посочен обект от АМ „С.“- Приложение I- количествено стойностна сметка. Съгласно чл. 2.1. общата сума е 45048.59 лв. без ДДС или 54 058.31 лв. с ДДС, платима както следва: чл. 2.2. Аванс 20 %- 9 009.72 лв. без ДДС или 10 811.66 лв. с ДДС, в 3-дневен срок, след датата на подписване на договора, чл. 2.3. Изплащане на 70 % - 31 534.01 лв. без ДДС или 37 840.81 лв. с ДДС в срок до 30 дни, след датата на приключване на СМР и подписване на Протокол обр. 19, чл. 2.4. Изплащане на 10 % - 4 504.86 лв. без ДДС или 5 405.84 лв. с ДДС в срок до 30 дни, след датата на подписване на Акт 15 за посочения обект, предмет на този договор и издадена данъчна фактура от изпълнителя-ищеца. Според чл. 2.6 за допълнителни видове работи, различни от тези в Приложение I, разплащането ще става по предварително съгласувани и уточнени с Анекс цени и начини на плащане и срокове за изпълнение. Съгласно чл. 9.2. от Договора за забавено плащане Възложителя /ответника/ дължи на Изпълнителя /ищеца/ неустойка в размер на 2% върху дължимата сума за всеки ден закъснение.
Съгласно сключен между страните Протокол от 02.10.2012г., работата е била преустановена, като с Анекс от г. е определен нов краен срок за извършване на договорените работи- до 21.08.2013г.
Съгласно издадена проформа фактура №/18.08.2012г. и фактура /17.08.12г. от ищеца за сумата от 10 811.65 лв., представляващ аванс, съгласно договора и видно от извлечение от движение по сметки на [фирма], на 17.08.2012г. е постъпила сума от 9 500 лв.- аванс съгласно договор и проф. фактура от 16.08.2012г. , а на 31.08.2012г. е постъпила сума от 1 311.65 лв. по фактура №/16.08.12г.
Видно от фактура №21.08.2012г. за извършени СМР, съгласно договор и Акт обр. 19, приложен към фактурата на стойност 45 048.59 лв. с приспаднат от тази сума аванс от 9009.71 лв. /без ДДС/, е издадена фактура №/21.08.2012г. на стойност 43 246.66 лв.
Видно от фактура №/21.08.2012г. за извършени СМР, съгласно Акт обр. 19, приложен към фактурата на стойност 1 840 лв., е издадена фактура №/21.08.2012г. на стойност 2 208 лв. /1 840 лв. без ДДС/.
Съгласно платежно нареждане от 07.11.2012г. ответника е наредил на ищеца сума /не се чете/.
Видно от извлечение от движение по сметки на [фирма], на 08.11.2012г. е постъпила сума от 45 454.66 лв.- по фактури
С покана от 21.07.2014г., връчена на ответника на 22.07.14г., ищеца го е поканил да му заплати неустойки за забавените плащания.
Съгласно писмо от [фирма], [населено място] от 03.09.2015г. за обект АМ „С.“ Л. 4 няма подписан Акт обр. 15.
Съгласно представени разпечатки от електронни интернет сайтове АМ „С.“ е завършен.
С определение №/30.07.2015г. по гр.д. /2015г. на БРС е допуснато обезпечение на бъдещите искове на [фирма], предмет на настоящото производство, чрез налагане на запор върху посочени банкови сметки на ответника, за което е издадена и обезпечителна заповед.
По делото са представени и други доказателства за наличие на търговски взаимоотношения между страните, които са неотносими към настоящия спор и не следва да бъдат обсъждани.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявени са три кумулативни искове по чл. 92 ЗЗД за заплащане на следните неустойки по сключения между страните договор:
1. По Фактура №/17.08.2012г. на стойност 10 811.65 лв., от които платени 9 500 лв., неустойка за неплатения остатък на стойност 1 311.65 лв. в размер на 200.00 лв., представляваща част от общата сума на неустойката 393.50 лв., начислена за периода 17.08.2012г. до 31.08.2012г.