Решение № 114 от 02.04.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 142/2026
- Вид
- Решение № 114
- Подписан
- 02.04.2026
- В сила
- 02.04.2026
- Състав
- Стефан Илиев, Вера Чочкова, Стефан Милев
Цитирани разпоредби
- чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.24 · Наказателен кодекс
- чл.24 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.25 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.354А · Наказателен кодекс
- чл.354а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.59 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.311 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334 ал.1 , т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 114 гр. София, 02.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стефан Илиев
Членове:
Вера Чочкова
Стефан Милев при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600142 по описа за 2026 година
Производството е по реда на Глава 21 от НПК.
С присъда от 11.12.2025г. по н. о. х. д. № 483/25 г. Софийски градски съд, НК, 3 с – в е признал подсъдимия В. Л. И. за виновен в извършването на престъпление по чл.354А ал.1 от НК,поради което го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 6000лв.Със същата присъда на подсъдимият е наложено едно общо наказание от три години лишаване от свобода,което е увеличено с шест месеца за изтърпяването на което е определен първоначален общ режим.Към него е присъединено и наложеното с присъдата наказание глоба.В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.
Против присъдата е постъпила жалба и допълнение към нея от подсъдимия И.,в която се оспорва правилността на съдебния акт като се прави искане за неговата отмяна и постановяване на нова оправдателна присъда.Посочва се ,че авторството не е доказано по несъмнен начин.Алтернативно се релевира искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата съдебна инстанция,поради съществени нарушения на процесуалните правила.Накрая се излагат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание,като се прави искане за неговото намаляване.
В съдебно заседание ,защитника на подсъдимия поддържа жалбата и изложените в нея доводи.Изтъкват се съображения за недоказаност на обвинението,нарушения на 1 процесуалните правила допуснати от първия съд,както и явна несправедливост на наложеното наказание.
Представителят на САП намира въззивната жалба за неоснователна.
Подсъдимият моли съда да бъде оправдан.
Въззивната инстанция,след като обсъди събраните по делото доказателства,доводите и възраженията на страните и провери изцяло правилността на обжалваният съдебен акт намери следното:
С приоритетно значение следва да бъдат обсъдени оплакванията в жалбата на защитника на подсъдимия за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като ако такива са налице фактологията по условие не се явява изяснена в удовлетворение с изискванията на процесуалния закон, което на свой ред определя като невъзможна преценката за съблюдаването на материалния закон и справедливостта на наложеното наказание.
Като нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените се посочва липсата на подписи от съдебните заседатели под протокола от проведеното разпоредително заседание/ от дата 19.03.2025г./,както и този от 11.12.2025г.,когато първия съд е дал ход на съдебните прения е и постановил присъдата си.
Съгласно чл.311 ал.2 от НПК съдебният протокол се подписва от председателя на съдебния състав и от съдебния секретар.Подписи на съдебните заседатели не се изискват независимо ,че участват в заседанието.Това е така,тъй като те участват в постановяването на съдебните актове,но не удостоверяват съдържанието на протокола с подписите си и техните подписи не са елемент от валидността му.Разпоредбата на чл.311 ал.2 от НПК е пределно ясна,поради което и нейното тълкуване е еднозначно и не е пораждало спорове в съдебната практика.
САС обръща внимание на факта,че следва да се прави разлика между изискванията за валидност към съдебният акт и тези за валидност на съдебния протокол .В случаите,когато съдебния акт е инкорпориран в съдебния протокол и е от категорията на тези,които преграждат движението на делото/прекратяване,спиране на съдебното и/или наказателното производство или касаят мярката за неотклонение на подсъдимия/ съдебният акт се подписва от всички членове на съдебния състав,но не и протокола,за който продължава да важи правилото,посочено в чл.311 ал.2 от НПК.В цитираните в жалбата протоколи от двете заседания на първия съд не са инкорпорирани съдебни актове,които да изискват подписите на целия съдебен състав.В проведеното на 19.03.2025г разпоредително заседание,първия съд е констатирал,че не са допуснати нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените и е насрочил делото за разглеждане по общия ред.Последният по делото протокол от открито съдебно заседание също не съдържа съдебен акт ,които да изисква подписи от целия състав,тъй като СГС не е взел отношение по мярката за неотклоним на подсъдимия.Крайният съдебен акт е подписан от целия съдебен състав,поради което и няма нарушение на процесуалните правила,каквито се претендират от защитникът на 2 подсъдимия.
За да постанови присъдата си,СГС е събрал множество гласни и писмени доказателства и въз основа на техния анализ е приел за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В. Л. И. е роден на ******** г. в гр.***, българско гражданство, неженен, средно образование, осъждан, ЕГН **********.
Към датата на инкриминираното по настоящето дело деяние, подсъдимият е неосъждан. В последствие с влязло в сила на 25.06.2025 г. протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД №1596/25 г. на СГС, НО, 14 с-в, поде.И. е признат за виновен за извършено от него в съучастие с Г. И. на 07.08.2024 г. престъпление по чл.354а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, изразяващо се в държане в гр. София, в лек автомобил марка «Фолксваген», модел «Поло» с ДК № ********, собственост на Г. А. Й., паркиран в ж.к.
Дружба 2, зад вход Б на блок *, без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП на високо рискови и рискови наркотични вещества с цел разпространение на обща стойност 12 419,81 лв., разпределени в 30 броя обекти, съдържащи метамфетамин и фентанил, като за същото на поде.И. е наложено наказание от 11 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, както и глоба в размер на 3000 лв.
На основание чл.59 ал.1 от НК времето, през което подс.И. е бил задържан по ЗМВР и от СГП считано от 07.08.2024г до 10.08.2024г. и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ считано от 10.08.2024г. до датата на одобряване на споразумението (25.06.2025 г.) е приспаднато при изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Същото подсъдимият е изтърпял към 07.07.2025 г., когато е бил освободен от затвора по изтърпяване.
На 12.05.2024г. за времето от 19:00 часа до 07:00 часа /нощна смяна/ полицейските служители от 08 РУ-СДВР - свидетелите Ц. И., Р. А. и Б. К., били назначени като АП - 141, а свидетелите Д. Г. и А. П. - като ПП 141/1. Поставените им задачи били превенция на наркотични вещества и кражби на вещи от МПС . В изпълнение на служебните си задължения около 21:15 - 21:20 часа на 12.05.2024г. служителите извършвали обход в гр.София, ж.к. „Дружба Г“, като тези от АП 141 се намирали в района на бул. Христофор Колумб, а тези от ПП 141/1 били в близост до бл.84 - паркинга на бензиностанция „Шел“.
Св.П. и св.Г. били в района на паркинга, тъй като по принцип на това място ставало продажбата и размяната на наркотични вещества, за каквато дейност те извършвали наблюдение по време на тяхната смяна. Двамата били униформени. Понеже валяло много силно дъжд, Г. и П. били в техен (неслужебен) автомобил.
По същото време по бул. Христофор Колумб с посока на движение от ул.Ц. Л. към бул.Искърско шосе се движел л.а.„Фолксваген Поло“ с рег. №********, управляван от подсъдимия В. Л. И., а до него се возела св.Г. Й., с която подсъдимият живеел на семейни начала. Подс.И. се занимавал с разпространение на наркотични вещества на територията на ж.к.Дружба, в която връзка бил известен на служителите на 08 РУ- СДВР в района. Те имали информация и за това с какъв автомобил се придвижвал подсъдимият.
3
Когато полицейските служители от АП 141 и в частност св.Ц. И. и св.Р. А., забелязали автомобила, управляван от подс.И. и разпознали в негово лице водача на същия, решили да го последват и да му извършат проверка, тъй като св.И. известно време преди инкриминирания случай, участвал в задържането на подсъдимия във връзка с управление на МПС след употреба на наркотични вещества, като знаел, че на подсъдимия му било отнето СУМПС по този повод. Подсъдимият отбил от главния път и навлязъл с автомобила в отбивката (паркинга) пред бл.84 в ж.к.Дружба- срещу бензиностанция Шел. В този момент, св.А., който управлявал служебния автомобил и се движил зад автомобила на подсъдимия подал звуков и светлинен сигнал, за да спре автомобила. По същото време св.Г. и П., които се намирали на паркинга пред бл.84 и които били помолени от колегите си от АП за съдействие, излезли от личния автомобил, в който се намирали и тръгнали към автомобила на подсъдимия, за да окажат съдействие на колегите си от АП. И двамата били униформени.
Виждайки полицейските служители пред него, подсъдимият се опитал да избегне полицейската проверка, като потеглил рязко назад, но в този момент подпрял със своя автомобил полицейската патрулка, в която се намирали св.А., И. и К. и която се движела плътно зад автомобила на подсъдимия, след което спрял. От самото съприкосновение между двата автомобила нямало видими следи от удар и щети по автомобилите.
Св.П. се насочил към водача на автомобила- поде.И., а неговият колега- св.Г. към спътника му на предната седалка- св.Й., като отворили вратите на автомобила.
Св.Г. се представил и поискал от лицата в автомобила документите им за самоличност, както и документите на автомобила от водача на същия.
Поде.И. отказал да представи документите си за самоличност, като не притежавал и СУМПС, което към този момент му било отнето и поради това и не могъл да представи такова. Започнал да се държи агресивно, да се опитва да осуети полицейската проверка- не изпълнявал полицейските нареждания, като отказал да слезе от автомобила, отказал да си махне колана, прикривал ръцете си и през цялото време се опитвал да бръкне с ръка в десен джоб на суитчъра си и да извади оттам нещо. Това наложило св.П. да използва сила и да го извади от автомобила, като се опита да му постави белезници. Подсъдимият обаче продължил да се съпротивлява- дърпал се и не позволявал да му бъдат сложени белезници, държейки ръката си в джоба на суитчъра. С оглед на продължаващата от страна на подсъдимия съпротива, същият бил повален на земята с лице от св.П., който в този момент получил съдействие от св.И., като двамата успели да сломят съпротивата на подсъдимия и да му поставят белезниците.
По време на тази физическа борба между подсъдимия и полицейските служители на същия били счупени две ребра в ляво отзад- долна част на гръден кош, които му причинили много силна болка.
След сломяване съпротивата на подсъдимия, полицейските служители и в частност св.П. му извършили полицейска проверка с цел установяване на забранени и незаконни 4 вещи и предмети в него, като в десния джоб на суитчъра му, от който подсъдимият през цялото време се опитвал да извади преди задържането си нещо, те установили пластмасова кутийка (с прозрачно тяло и черна капачка с надпис Ререг ), съдържаща 10 бр. розови, полиетиленови топчета, в които по данни на подсъдимия, запитан от полицейските служители, имало хероин.
Доколкото подсъдимият и св.Й. нямали в себе си документи за самоличност, същата била установена от полицейските служители въз основа на справка с ОДЧ 80. Св.Й. сама излязла от автомобила, след покана от страна на св.Г., който заедно със св.А. останал до нея, за да я обезопасят.
Тя не оказала съпротива, а изцяло съдействала на полицейските служители като заявила пред тях, че не знае за какво става дума, както и че не знае какви са топчетата, установени в кутийка, намерена у подсъдимия.
Тъй като подсъдимият се оплакал, че не може да диша, полицейските служители го изправили и го сложили да седне в автомобила, за да изчака идването на ДОГ при 08 РУСДВР, която била повикана на място по разпореждане на ОДЧ 80. С него в автомобила останали св.П. и св.И., като при опит на същите да проведат разговор с подсъдимия, той им се сторил неадекватен, и тъй като св.А. и св.И. и преди това били задържали подсъдимия във връзка с управление на МПС след употреба на НВ, решили да повикат екип на ОППСДВР, за да тества подсъдимия за алкохол и за наркотични вещества. Пристигналият на място екип не могъл да тества подсъдимия, тъй като той се оплакал от силни болки в гърдите.