Решение № 70 от 25.04.2014, Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№ 25.04.2014 г. град Харманли

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти наказателен състав, на петнадесети април две хиляди и четиринадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

СЪДИЯ: МИНКА

КИТОВА

Секретар: Кр Ат

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Минка Китова

НАХД № 38 по описа на Районен съд - Харманли за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от

Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) Образувано е по жалба С.Р.С., с ЕГН ********** от гр. Харманли против Наказателно постановление №777/2013 от 22.04.2013г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Хасково, с което на жалбоподателя e наложена глоба, в размер на 400 лева за нарушение на чл.315, ал.1, т.1 КЗ.

НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за незаконосъобразност, необоснованост на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се от жалбоподателя, че изложените в АУАН и НП фактически констатации не отразявали реално осъществените от него нарушения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Хасково, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. Н К от АК- Хасково поддържа жалбата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище.

Районна прокуратура – Харманли, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.03.2013г., в 10,30 ч. жалбоподателят С.Р.С. *** до магазин Глобул, по посока на ул. „ Балкан” управлявал лек автомобил, марка „ Фолксваген”, модел „ Голф” с рег. № Х 96

58 ВА, собственост на М В Ге . Свидетелят З.Т.М. спрял за проверка МПС на посочената улица, като при проверката констатирал, че водача, не представил валидна полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за 2013г.. В присъствието на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/№ 777 от дата 24.03.2013 година , който жалбоподателят подписал без да впише възражения в съответната предвидена за това графа.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок е постъпило възражение от жалбоподателя, в което се излагат доводи, че жалбоподателят се е обадил на застрахователя си, за да поднови застрахователния договор, и след като получил потвърждаване от него, че същият е изготвен се отправил към офиса на компанията, за да го подпише и плати застрахователната премия.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното

НП № 777/2013 от 22.04.2013 година на Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Хасково,връчено лично на жалбоподателя на 16.01.2014г. На 21.01.2014г срещу издаденото НП е подадена в предвидения 7 дневен срок жалба.

Видно от приетите като доказателство по делото Заповед с рег № 399 от

20.02.2013г. на Директора на Областна дирекция “Полиция” – Хасково, Ат Ге Дж , на длъжност Началник сектор ПП – ОДМВР – Хасково има право да издава НП за нарушения по чл.315, ал.1 и ал.2 от КЗ.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на актосъставителя З.Т.М. (л.34) и свидетеля М.Д.Д. (л.45); справка от ЗК

“Лев Инс” АД- София за сключена застраховка

„Гражданска отговорност” с полицата № 22112002599045, като същата е била сключена на 19.11.2012г. в 08,17 часа и е влязла на 20.11.2012г. в 00,00 часа, като изрично е отбелязано, че полицата е прекратена на 07.03.2013г. ; справка от ЗК “Лев Инс” АД- София за сключена застраховка „Гражданска отговорност” с полицата № 22113000914417 на лек автомобил „Форксваген голф”, рег. № Х 9658 ВА, като същата е сключена на

24.03.2013г. в 11,23 часа и е в сила от 12,25 часа на 24.03.2014г.; Застрахователна полица № 22113000914417 на ЗК„ Лев Инс”

АД - София (л.14) по сключена застраховка „ Гражданска отговорност” за 2013г.; Проверка за сключена застраховка „ Гражданска отговорност” за 2013г. (л.16); заповед за компетентност (л.17).

Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК, подробен анализ и съпоставка на доказателствата не е наложителен.

Важно е да се отбележи, че разпитаният актосъставител ясно си спомни и разказа за случая в детайли, за извършената проверка. В подкрепа на казаното от него е и приложената Застрахователна полица № 22113000914417 на ЗК„ Лев Инс” АД - София (л.42) по сключена застраховка „ Гражданска отговорност” за 2013г., видно от която е, че същата е сключена на 24.03.2013г. в 11,23 часа и е в сила от 12,25 часа на 24.03.2013г. От справка с рег. № 1979 от 02.04.2014г. от ЗК “Лев Инс” АД- София за сключена застраховка „Гражданска отговорност” с полицата № 22112002599045 за процесния автомобил се установява, че същата е била сключена на 19.11.2012г. в 08,17 часа за периода от 20.11.2012г. до 06.03.2013г. и е влязла в сила на 20.11.2012г. в 00,00 часа, като изрично е отбелязано, че полицата е прекратена на 07.03.2013г.

Въз основа на горе установената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи (чл.320, ал.1 КЗ вр. чл.189, ал.12 ЗДП и предвид приложената по делото заповед); в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл.42 и чл.57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 24.03.2013г., в 10,30 ч. жалбоподателят С.Р.С. ***, до магазин Глобул, по посока на ул. „ Балкан”, като водач на МПС управлявал лек автомобил, марка „ Фолксваген”, модел „ Голф” с рег. № Х 96 58 ВА, собственост на Мартин Вълков Георгиев, като при проверката, водачът като ползвател на горе описаният автомобил не представил и нямал валидна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност” за 2013г.

Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 3 от Кодекса за застраховането не се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал.

1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс. По силата на чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ, лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 или 2 или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 до 600 лв. - за физическо лице. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. Лекият автомобил е бил пряк и непосредствен участник в движението, доколкото се е намирал на пътното платно, което прави деянието съставомерно от обективна страна. На практика в депозираното възражение (л.13), самият жалбоподател не оспорва вмененото му нарушение, а твърди, че след като бил уведомен от застрахователя си, се е отправил към офиса на застрахователната компания за да подпише договора и да заплати застрахователната премия за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, с което е налице признание, че е управлявал лекия автомобил „Фолксваген голф”, рег. № Х 9658 ВА, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Същият е сключил застраховка „Гражданска отговорност”за 2013г. установяващо се от Застрахователна полица № 22113000914417 на ЗК„ Лев Инс” АД - София (л.42), но видно от която е, че същата е сключена на датата на проверката 24.03.2013г., но в 11,23 часа и е в сила от 12,25 часа на 24.03.2013г.

Следователно жалбоподателят С., водач на лекия автомобил „Фолксвагени голф”, рег. № Х 9658 ВА, на 24.03.2013г. в 10,30 часа не е имал валидна за 2013 г. полица за действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Фактически извод, в подкрепа на който се отнася и разпоредбата на чл. 189 ЗДвП, съгласно която обстоятелствата отразени в актовете, издадени по реда на този закон, се считат за верни, до доказване на противното и по отношение на който не се спори от жалбоподателя. В този смисъл са осъществени признаците от състава на нарушение по цитираните в АУАН и НП разпоредби на Кодекса за застраховането, тъй като е установено, че причината поради която не е съумял да представи застраховката е липсата на сключена такава, която да се доказва чрез валидна полица.

От представените по делото доказателства, се установява, че се касае не за случай на не носене на застрахователна полица, а на тотална липса на валидна такава (което е и разликата със състава на нарушението по чл.100, ал.1, т.3 ЗДП). В този смисъл са осъществени признаците от състава на нарушение по цитираните в АУАН и НП разпоредби на Кодекса за застраховането, тъй като е установено, че причината поради която не е съумял да представи застраховката е липсата на сключена такава, която да се доказва чрез валидна полица.

На следващо от събраните по делото доказателства безспорно се доказва фактът, че именно жалбоподателят е управлявал визираното в АУАН и НП моторно превозно средство, без да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", това е така тъй като не бяха представени доказателства оборващи този извод на съда. Следователно същият се явява адресат на санкционна норма.

В случая нарушената разпоредба е тази на чл.315 ал.1 предл.2 от КЗ, като същата представлява едновременно и санкционна такава. Посочената норма съдържа две хипотези, при установяване на които се следва административно наказателна отговорност: 1.когато лицето не е изпълнило задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 или 2 от КЗ и 2. когато лицето управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Безспорно жалбоподателя не е сред лицата по чл.259 ал.1 т.1 и т.2 от КЗ, на които е вменено задължение да сключат подобна застраховка. В настоящия случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана при наличие на втората хипотеза от разпоредбата – визираната в предл.2 от ал.1 на чл.315 от КЗ , според която се вменява задължение на водача да не управлява МПС, за което няма сключена застраховка Гражданска отговорност" на автомобилистите, без оглед на това дали е негов притежател или само го ползва. Именно това задължение жалбоподателят не е изпълнил, тъй като е управлявал процесния лек автомобил без за същия да има сключена такава застраховка.