Определение № 1594 от 27.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1594 гр. Велико Търново, 27.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20254100500997 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 248 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Н. И. от с. Козаревец, общ. Г. Оряховица, подадена чрез пълномощника му адв. Ж. Димова, против определение № 1759/17.07.2025г. по гр.д. № 3979/2024г. на ВТРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановено по делото решение, в частта за разноските.

В частната жалбата се правят оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, поради необоснованост и поради нарушение на материалния закон.

Изтъква се, че представянето на списък за разноски по чл. 80 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за присъждането на такива в полза на страната, която ги е поискала, както и че списъка следва да бъде представен най – късно до приключване на последното заседание пред съответната инстанция. В тази връзка се изтъква, че ищецът няма право на разноски, тъй като не е представил списък по чл. 80 ГПК до приключване на устните състезания по делото, както и поради това, че в процеса не е бил представляван от юрисконсулт, за да му се дължи възнаграждение за такъв. С тези съображения се иска от ВТОС да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да се уважи молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК насрещната страна по жалбата не е депозирала отговор по същата.

Великотърновският окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира следното от фактическа страна:

1

Срещу жалбоподателят е предявен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал.

1 ГПК вр. чл. 557 ал. 1 т. 2 б. „а“ КЗ за установяване съществуванто на регресно вземане в полза на ищеца – Гаранционен фонд гр. София в размер на 8827, 36 лв., представляващо заплатено на пострадалото лице застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди заедно с ликвидационни разноски, при ПТП реализирано виновно от ответника на 14.07.2018г., чиято отговорност не е била застрахована със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Исковата молба и уточнителната молба са подадени до съда от юрисконсулт, с надлежно учредена представителна власт – лист 23 от първоинстанционното производство. С отговора на исковата молба ответникът е признал иска и е представил доказателства за заплащане на исковата сума след завеждане на делото. Ищецът, чрез упълномощения си адвокат, е оспорил с платената сума да са погасени в пълен размер задълженията на ответника. С решението по делото предявеният иск е отхвърлен поради плащане в хода на процеса, а ответникът е осъден за заплати на ищеца за исковото производство разноски за държавна такса в размер на 176, 55 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., както и разноски за заповедното производство в размер на 200, 53 лв. В срока за въззивно обжалване на това решение жалбоподателят е подал молба с правно основание чл. 248 ал. 1 ГПК с искане за изменението му в частта за разноските относно присъденото в полза на ищеца възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лв. Развити са доводи, че ищцовата страна е представлявана от адвокат, а не от юрисконсулт и че същата не е представила списък с разноски по чл. 80 ГПК, поради което не могат да й се присъждат такива. В срока за отговор по чл. 248 ал. 2 ГПК ищецът е заел становище за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта за разноските и е подчертал, че в молбата му от 03.06.2025г. е материализиран списък по см. на чл. 80 ГПК. С обжалваното определение районният съд е оставил молбата по чл. 248 ГПК без уважение, като е приел, че ищецът е представляван в процеса от юрисконсулт и че непредставянето на списък за разноски има за последица само невъзможността да се иска изменението на крайния съдебен акт в тази му част.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, която има интерес да обжалва определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането й за изменение на издаденото по делото решение, в частта за присъдените в полза на ищеца разноски. Представянето на списък на разноските по чл. 80 ГПК в случая не е предпоставка за допустимост на молбата по чл.

248 ГПК, тъй като същата е насочена срещу присъдените в полза на насрещната страна разноски по делото.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

2

Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество респ. при обжалване пред по – горните съдебни инстанции. В общият случай, за да се присъдят разноски в полза на страна по делото, същата следва да е сторила разходи от категорията на посочените в чл. 78 ал. 1 ГПК и да е ангажирала доказателства за това, да е направила искане за тяхното присъждане до приключване на последното съдебно заседание за съответната инстанция и изхода от спора, предмет на разглеждане за тази инстанция, да е в нейна полза, съгласно правилата на чл. 78 ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК.

Когато страната спечелила делото е защитавана от юрисконсулт, с крайният съдебен акт в нейна полза се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 37 ЗПрП /арг. чл. 78 ал. 8 ГПК/. В тази хипотеза възнаграждението не се заплаща предварително от страната, а се определя от съда в границите посочени в чл. 25 и сл. от НЗПрП, но и тук присъждането му следва да е поискано до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. Това искане може да бъде направено както писмено, така и устно в съдебно заседание, но противно на оплакванията на жалбоподателя представянето на списък по см. на чл. 80 ГПК не е процесуална предпоставка за надлежното му упражняване. Вярно е, че разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските, но правната последица от неизпълнението на това процесуално задължение не е липсата на право на разноски, а на право на страната да иска изменение на решението в частта му за разноските /чл. 80 изр. 2 ГПК/. Аргумент, че представянето на списък по чл. 80 ГПК не е условие за присъждане на разноски в полза на страна в процеса следва и от обстоятелството, че искането за допълване на крайния съдебен акт в частта за разноските не е предпоставено от наличието на такъв списък /т. 8 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК/. Следователно представянето на списък по чл. 80 ГПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните само в хипотезата на изменение на решението в частта му за разноските, но не и за упражняване правото да се иска присъждането на такива /арг. т. 9 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК/.

В случая ищецът е поискал присъждане на разноски преди първото редовно открито съдебно заседание, с молбата от 03.06.2025г., като изрично е посочил, че претендира юрисконсултско възнаграждение. Нещо повече, в тази молба по същество е материализиран списък по см. на чл. 80 ГПК, доколкото ищецът изрично е описал вида и размера на разноските, които претендира и е изявил волята в тази й част, същата да се разглежда като такъв списък. Подаването на исковата молба и уточнителната молба от юрисконсулт с надлежно учредена представителна власт сочи, че ищецът е защитаван от такъв в хода на производството. Участието и на друг негов пълномощник в лицето на упълномощен за това адвокат не го лишава от правото на юрисконсултско възнаграждение, доколкото в процеса той има право на 3 възнаграждение за един процесуален представител /арг. чл. 78 ал. 1 ГПК/, а по делото не се претендира присъждане на адвокатски хонорар за осъществената от адв. И. от ВТАК процесуална защита. Понастоящем разноските за юрисконсултско възнаграждение са определени в минималния размер по чл. 25 ал. 1 НЗПрП и се явяват дължими от ответника, тъй като същите не се заплащат предварително от страната защитавана от представител по см. на чл. 32 т. 3 ГПК.

Мотивиран от изложеното настоящият състав на въззивния съд намира, че подадената частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение по чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските за присъдено в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение се явява правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1759/17.07.2025г. по гр.д. № 3979/2024г. на ВТРС, с което е оставено без уважение искането на ответника И. Н. И. от с. Козаревец, общ. Г. Оряховица за изменение на постановено по делото решение № 907/26.06.2025г., в частта за разноските за присъденото в полза на ищеца – Гаранционен фонд гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1594 гр. Велико Търново, 27.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20254100500997 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 248 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Н. И. от с. Козаревец, общ. Г. Оряховица, подадена чрез пълномощника му адв. Ж. Димова, против определение № 1759/17.07.2025г. по гр.д. № 3979/2024г. на ВТРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановено по делото решение, в частта за разноските.

В частната жалбата се правят оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, поради необоснованост и поради нарушение на материалния закон.

Изтъква се, че представянето на списък за разноски по чл. 80 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за присъждането на такива в полза на страната, която ги е поискала, както и че списъка следва да бъде представен най – късно до приключване на последното заседание пред съответната инстанция. В тази връзка се изтъква, че ищецът няма право на разноски, тъй като не е представил списък по чл. 80 ГПК до приключване на устните състезания по делото, както и поради това, че в процеса не е бил представляван от юрисконсулт, за да му се дължи възнаграждение за такъв. С тези съображения се иска от ВТОС да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да се уважи молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК насрещната страна по жалбата не е депозирала отговор по същата.

Великотърновският окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира следното от фактическа страна:

1

Срещу жалбоподателят е предявен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал.

1 ГПК вр. чл. 557 ал. 1 т. 2 б. „а“ КЗ за установяване съществуванто на регресно вземане в полза на ищеца – Гаранционен фонд гр. София в размер на 8827, 36 лв., представляващо заплатено на пострадалото лице застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди заедно с ликвидационни разноски, при ПТП реализирано виновно от ответника на 14.07.2018г., чиято отговорност не е била застрахована със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Исковата молба и уточнителната молба са подадени до съда от юрисконсулт, с надлежно учредена представителна власт – лист 23 от първоинстанционното производство. С отговора на исковата молба ответникът е признал иска и е представил доказателства за заплащане на исковата сума след завеждане на делото. Ищецът, чрез упълномощения си адвокат, е оспорил с платената сума да са погасени в пълен размер задълженията на ответника. С решението по делото предявеният иск е отхвърлен поради плащане в хода на процеса, а ответникът е осъден за заплати на ищеца за исковото производство разноски за държавна такса в размер на 176, 55 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., както и разноски за заповедното производство в размер на 200, 53 лв. В срока за въззивно обжалване на това решение жалбоподателят е подал молба с правно основание чл. 248 ал. 1 ГПК с искане за изменението му в частта за разноските относно присъденото в полза на ищеца възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лв. Развити са доводи, че ищцовата страна е представлявана от адвокат, а не от юрисконсулт и че същата не е представила списък с разноски по чл. 80 ГПК, поради което не могат да й се присъждат такива. В срока за отговор по чл. 248 ал. 2 ГПК ищецът е заел становище за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта за разноските и е подчертал, че в молбата му от 03.06.2025г. е материализиран списък по см. на чл. 80 ГПК. С обжалваното определение районният съд е оставил молбата по чл. 248 ГПК без уважение, като е приел, че ищецът е представляван в процеса от юрисконсулт и че непредставянето на списък за разноски има за последица само невъзможността да се иска изменението на крайния съдебен акт в тази му част.