Определение № 4191 от 17.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4191 гр. В........., 17.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В........., IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20263100501722 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК и по чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „М.............т“ ЕООД, ЕИК .........., срещу Определение №6857/12.05.2026г. по гр. дело №9145/2025г. на ВРС, 16 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 20832/16.03.2026 г. на ищеца, сега жалбоподател, допълнена с последващи молби, за изменение на определение №2534/12.02.2026г. по същото дело на ВРС в частта му за разноските, чрез отпадане на задължението на „М.............т“ ЕООД да плати сумата от 1065 евро – адв. хонорар в полза на пълномощника на ответника по реда на чл.38 от ЗА, за защитата му по прекратеното дело, на осн. чл.248 ГПК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и постановяване при съществени нарушения на процесуалния закон на акта на първоинстанционния съд по реда на чл.248 от ГПК. Поддържа се, че към деня на постановяване от ВРС на прекратителното определение, не са били налице нито искане от ответника Р. Я. за разноски, нито доказателства да са били сторени такива, нито договор за правна защита по реда на чл.38 от ЗАдв, а последващо представени такива не трябвало да се вземат предвид. ВРС не е извършил и проверка дали наистина са били налице условията на чл.38 ЗАдв, а се е задоволил с формалното отразяване в договора за правна защита между ответник и адвокат на разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗАдв. Отделно съдът е прехвърлил тежестта за доказване липсата на предпоставки по чл.38 от ЗАдв на ищеца, което е недопустимо. Определението на ВРС е и необосновано, тъй като не почива на цялостен анализ на относимите доказателства и данни. По всички оплаквания развива правни доводи. По същество моли за отмяна на определението по чл.248 ГПК и освобождаване от задължението за плащане 1 на разноски на пълномощника на ответника на осн. чл.38 от ЗАдв.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна депозира отговор, с който излага становище за неоснователност на жалбата, поради правилно прилжение от ВРС на закона и съдебната практика относно адвокатските възнаграждения и правилата на чл.38 от Задв. Моли за потвърждаване на определението.

Другият ответник по делото не е надлежна страна в настоящото частно производство, защото нито е задължен за разноски, нито претендира да получи такива, нито е инициирал процедура по чл.248 ГПК пред ВРС.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по искове на „М.............т“ ЕООД срещу 1/ Р. Д. Я. и 2/ ЕТ „О.........“, ЕИК .......... – в несъстоятелност (впоследствие посочен за „съищец“), с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че отв. Р. Я. не е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ........... по КК и КР на гр. В......... – ателие, находящо се в гр.В........., ул.„В........." № 10, разположено на първи партерен етаж в жилищна многофамилна сграда с идентификатор ............ по КК и КР на гр. В........., с предназначение на самостоятелния обект за здравни и социални услуги, брой нива на обекта 1, с площ 41,40 кв.м., съответно индивидуализиран.

С разпореждане от 02.09.2025г. исковата молба е изпратена за отговор на ответника/ответниците по делото.

На 29.09.2025г. е постъпил отговор на исковата молба от Р. Я.

(физически прикрепен към кориците на делото на ВРС), в който са изложени подробни съображения за недопустимост и неоснователност на исковете, както и искане за присъждане на разноски на пълномощника на отв. Я. по реда и при условията на чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от ЗАдв (абз. първи от отговора).

С определение №2534/12.02.2026г. ВРС е прекратил производството по делото изцяло, като същото не е било обжалвано и е влязло в сила. С него ВРС е присъдил и разноски от 1065 евро в полза на пълномощника на отв. Я., на осн. чл.38 от ЗАдв.

С молба с вх. №20832/16.03.2026г., допълнена и с последващи молби, е било поискано от ищеца изменение на прекратителното определение отпадане на задължението му за заплащане на адв. хонорар на отв. Я..

С отговор вх. №34499/30.04.2026г. отв. Я. е изразил становище за неоснователност на молбата, като е представил договор за поръчка (за правна защита и съдействие по делото) между него и адв. Ж., по реда на чл.38, ал.1 от ЗАдв (л.74 от делото на ВРС).

2

С обжалваното определение ВРС е оставил без уважение молбата на ищеца по чл.248 от ГПК.

Съгласно чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и в случай на прекратяване на производството след неговото конституиране. А съгласно чл.80 от ГПК вр. чл.148 и чл.149, ал.1 от ГПК страните са длъжни да представят списък на разноски и доказателства за тяхното реализиране до приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция. Ето защо правилно е прието от ВРС, че прекратяването на първоинстанционното дело веднага след подаването на отговор на исковата молба, респективно преди провеждането на о.с.з. (и съдебно дирене) пред съответната инстанция, съставлява отклонение от обичайното и типично развитие на производството, което двете страни не са длъжни да предполагат или очакват, дори и някоя от тях да го претендира. С оглед на това е трайно утвърдено в съдебната практика, че при такава ситуаця всяка от страните по делото има право да отправи искане за разноски, както и да представи доказателства за реализирането на част от тях, дори с молбата по чл.248 от ГПК. Обратното би означавало да се ограничат правата й, които по императивни правила на ГПК може да упражни до по-късен момент в процеса, което е изключено. Няма основание и да бъде санкционирана страна, че не е отправила искане и/или представила доказателства за разноски с подаване на исковата молба или отговора, след като законът не я задължава за това. Ето защо, за разлика от случаите, в които процесът приключва с решение по спора и искането за разноски следва да се заяви до края на устните състезания, при прекратяване на делото непосредствено след подаване на отговор е допустимо искането за разноски да бъде направено в срока по чл.248 от ГПК, докогато следва се ангажират и доказателства за извършването им.

В настоящия случай искането на отв. Я. за присъждане на разноски, и то изрично по реда на чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от ЗАдв, е направено още в отговора на исковата молба от 29.09.2025г. (ситуиран към корица на делото, абз. 1), при което всякакви доводи за късно отправено искане са напълно несъстоятелни.

Вярно е, че към отговора не е бил представен договор между адвокат и клиент с позоваване на чл.38, ал.1 от ЗАдв, какъвто по принцип е изискуем, но както вече се обясни това не преклудира възможността доказателствата за сторени разноски или за мандатно правоотношение по чл.38, ал.1 от ЗАдв да бъдат представени в първия възможен момент след прекратяване на делото. Такъв е и случаят по делото, тъй като с отговора от 30.04.2026г. отв. Я. е представил договор за поръчка (за правна защита и съдействие по делото) между него и адв. Ж., по реда на чл.38, ал.1 от ЗАдв (л.74 от делото на ВРС). Същият, с оглед изложеното дотук, следва да бъде взет предвид от съда, противно на доводите в обратен смисъл.

Съгласно чл.38, ал.1 от ЗАдв всеки адвокат може да оказва безплатно правна помощ на страна по делото в някоя от хипотезите по т.1-3, при които случаи, ако в съответното производство насрещната страна дължи разноски, адвокатът има право на възнаграждение за положения от него труд, като съдът определя размера му съобразно фактическата и правна сложност на делото и 3 вида и обема на предоставената защита, като предвидените в НМРАВ минимални размери се вземат предвид като коректив. За да се уважи искането е от решаващо значение правна помощ по делото да е реално осъществена, както и относно нея да има изявление, че е предоставена като безвъзмездна спрямо лица от кръга по чл.38, ал.1 ЗАдв, респективно да няма очевидни данни за обратното. Такъв е и настоящият случай, като дори е представен (своевременно, както се разясни), двустранно подписан договор между адвокат и клиент за услуга по този ред.

По въпроса дали конкретното основание по чл.38, ал.1 от ЗАдв подлежи на доказване в процеса е образувано тълкувателно дело, по което към момента няма задължителен за съдилищата акт. Но преобладаващата съдебна практика и досега приема, че подобен „процес в процеса“ относно „пълното доказване“ на предпоставките по чл.38, ал.1 от ЗАдв нито е предвиден в закона, нито се налага. Достатъчно е установяването на мандатното правоотношение между страната и адвоката, възнаграждението по което е уговорено съобразно чл.38 от ЗАдв, както и отсъствието на очевидни данни, дискредитиращи съответната хипотеза. Поради това оплакванията за липса на доказване на предпоставките на ЗАдв, респ. неправилно разпределена тежест относно него, не се споделят от ВОС. В случая няма и данни за очевидно противоречие на договореността по ЗАдв с реалното състояние на отношенията на ответника и пълномощника му. А в допълнение към всичко положеният труд по защита на ответната страна е несъмнено манифестиран чрез подадения отговор.

По всички тези съображения в тяхната съвкупност съдът приема, че на пълномощника на ответника се следва хонорар за положения труд по делото, на осн. чл.38, ал.1 вр. ал.2 от ЗАдв, както правилно е приел и ВРС.

Неоснователно е и оплакването за нарушен „принцип на равенството“, предвид разяснената по-горе принципна постановка, относима и към двете страни – и в хипотезата на чл.78, ал.2 за ищеца, и в тази по ал.4 за ответника (според другите обстоятелства по делото), съответният от тях би имал право на разноски, ако го е упражнил с първото процесуално действие след прекратяване на делото преди провеждане на о.с.з. по него.

Оплакванията за липса на мотиви в акта на ВРС са голословни.

Доколкото възражение за прекомерност на присъдения от ВРС хонорар на ответника не е направено (в молбата на ищеца по чл.248 от ГПК, а дори и в жалбата), съдът не дължи произнасяне по въпроса.

По изложените съображения въззивният съд намира, че при данните по делото обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №6857/12.05.2026г. по гр. дело №9145/2025г. на ВРС, 16 състав, с което е оставена без уважение молба с вх.

4

№ 20832/16.03.2026г. на „М.............т“ ЕООД, ЕИК .........., допълнена с последващи молби, за изменение на определение №2534/12.02.2026г. по делото на ВРС в частта му за разноските, чрез отпадане на задължението на „М.............т“ ЕООД да плати сумата от 1065 евро – адв. хонорар в полза на пълномощника на ответника по реда на чл.38 от ЗАдв, на осн. чл.248 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, на осн. чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5