Определение № 827 от 11.03.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 827 гр. София, 11.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Л. М. Руневска като разгледа докладваното от Л. М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20261800500105 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.

С определение № 777 от 27.11.2025 г. по гр. д. № 163/2025 г. по описа на РС – Ихтиман, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата на ответника в първоинстанционното производство „Профи Кредит България“ ЕООД за изменение на постановеното по делото първоинстанционно решение в частта за разноските чрез намаляване на адвокатското възнаграждение, присъдено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на ищеца в първоинстанционното производство - адв. Б..

Определението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство, който излага съображения за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и за наличието на основания за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък от размера по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като в тази връзка се позовава на практика на СЕС.

В срока за отговор на частната жалба е постъпил такъв от ищеца в първоинстанционното производство, в който жалбата е оспорена и са изложени съображения за нейната неоснователност.

Настоящият въззивен състав след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

На първо място следва да се отбележи, че към датата на подаване на отговора на исковата молба пред първоинстанционния съд при съобразяване с 1 практиката на СЕС Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вече е била с промененото заглавие Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и е била налична съдебна практика на български съдилища, вкл. на ВКС, съобразена с практиката на СЕС, според която националният съд не е обвързан от определените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения при констатация, че прилагането на общия режим на съдебните разноски би довело до нарушаване на принципа на справедливостта или злоупотреба с право. Въпреки това в отговора на исковата молба, в който е наведено възражението на настоящия жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, настоящият жалбоподател е поддържал, че адвокатското възнаграждение на насрещната страна следва да бъде определено именно в минималните размери по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в този смисъл съдът тълкува възражението, формулирано като „С настоящото на основание чл. 78, ал. 5 ГПК правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в случай, че същото надвишава минималния размер, определен съобразно изискванията на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.“, отнесено към факта, че възражението е наведено въпреки изложеното в исковата молба, че се претендира адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., което се определя от съда/.

Първоинстанционният съд при определяне на адвокатското възнаграждение при постановяване на решението е взел предвид практиката на СЕС, според която националният съд не е обвързан от определените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения /възприета и във вътрешната съдебна практика/ при констатация, че прилагането на общия режим на съдебните разноски би довело до нарушаване на принципа на справедливостта или злоупотреба с право и, отчитайки, че делото не е с висока фактическа и правна сложност и разглеждането му е приключило в две заседания, в които процесуалният представител на ищеца не се е явил, е определил възнаграждение в размер на 1200 лв., т. е. по-нисък от размера съобразно наредбата, която е приел за ориентир /в съответствие с налична практика на ВКС в този смисъл/. По този начин съдът е определил възнаграждение в размер дори по-нисък от размера, който би бил справедлив според ответника в първоинстанционното производство /съобразно гореобсъденото относно наведеното в отговора на исковата молба възражение/.

Въпреки това ответникът в първоинстанционното производство не е останал доволен и от така определения по-нисък спрямо неговото възражение размер на възнаграждението и е депозирал молба за изменение на решението в частта за разноските с искане за допълнително намаляване на възнаграждението, като едва в тази молба е изложил съображения, че възнаграждението в случая следва да се определи в размер, по-нисък от този по наредбата на Висшия адвокатски съвет, а именно такъв от 200 лв., като се е позовал на практиката на СЕС, възприета и във вътрешната практика на българските съдилища.

Същите доводи се поддържат и в частната жалба, като в нея вече се 2 претендира намаляване на възнаграждението до размера от 100 лв.

В определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, първоинстанционният съд отново е обсъдил практиката на СЕС и вътрешната практика на българските съдилища, според които националният съд не е обвързан от определените в наредбата размери на адвокатските при констатация, че прилагането на общия режим на съдебните разноски би довело до нарушаване на принципа на справедливостта или злоупотреба с право, но отчитайки цената на исковете и факта, че наредбата все пак представлява ориентир за остойностяване на адвокатския труд, е приел, че възнаграждение в размер на 1200 лв. за положения от адв. Б. труд не е прекомерно, съответно е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК.

Настоящият въззивен състав намира изводите на първоинстанционния съд за правилни и ги споделя, поради което и на основание чл. 272 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Възнаграждение в размер на 1200 лв. за положения от адв. Б. труд по делото не е прекомерно и не са налице основания за обезценяване на този труд до размерите, претендирани от ответника в първоинстанционното производство.

Факт е, че настоящият съдебен състав има формирана практика за присъждане в подобни хипотези на възнаграждения в значително по-нисък размер, но тези хипотези са касаели от една страна значително по-малък материален интерес по делото, а от друга страна са били присъждани за защита на ищци, които са били такива по множество идентични или почти идентични съдебни спорове, в които са били представлявани от един и същи адвокат, чийто труд след подготовката на първото дело за всяко следващо дело е бил значително улеснен и автоматизиран /свързан основно с техническа дейност по промяна на параметрите на съответния договор/, за каквито обстоятелства по настоящото дело няма данни. Факт е също, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и по аналогични казуси е формирана изобилна съдебна практика, но в случая адв. Б. е проучила казуса, запознала се е със съдебната практика и е подготвила защитата на ищеца по делото, която е била успешна, като за положения от нея труд й се дължи справедливо и адекватно възнаграждение, каквото именно е определеното от първоинстанционния съд такова.

С оглед всичко гореизложено определението следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 777 от 27.11.2025 г. по гр. д. № 163/2025 г. по описа на РС – Ихтиман.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4