Решение № 798 от 05.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 798 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20231000502128 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 3233 от 19.06.2023г., постановено по гр. д. № 8263/2021г., Софийски градски съд, І ГО, 19 състав, е осъдил Прокуратура на Република България да заплати на Е. С. Е. сумата от 40 000 лева по иска с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. първо от ЗОДОВ за обезщетяване неимуществените вреди от незаконното обвинение в извършване на две престъпления - по чл. 142а, ал. 2, предл. 1 и 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за които ищецът е оправдан с присъда по нохд № 7695/2010г. на СРС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за разликата над присъдения размер от 40 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева.

Срещу постановеното решение в частта, в която е осъдена Прокуратура на РБ е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Прокуратура на Република България. В жалбата се твърди, че постановеното решение, в обжалваната му част, е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Релевира се възражение, че продължителността на наказателното производството като цяло не следва да бъде вземана предвид и ответникът би следвало да носи отговорност само за развитието на производството в досъдебната му фаза. В жалбата се сочи, че не 1 е обсъдено възражението, направено с отговора на исковата молба, че продължителността на производството не следва да се взима предвид при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като ищецът е сключил споразумение от 19.08.2020г. за изплащане на обезщетение за нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на НОХД № 7695/2010г. по описа на СРС. Поддържа се твърдение, че съдът е проявил безкритичност и към свидетелските показания на съпругата на ищеца и не е съобразил прекия интерес на свидетЕ.та. Релевира се възражение, че определеният от СГС размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не съответства на принципа за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, на социално-икономическата ситуация в страната, на трайната съдебна практика по аналогични казуси, както и на обема на доказаните вреди. Излага се довод, че първостепенният съд не е изложил мотиви по какъв начин взетата спрямо ищеца най-лека мярка за неотклонение се е отразила на качеството му на живот. Сочи се, че с действията си ПРБ не е станала причина за отразяването на случая в медийното пространство. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск за неимуществени вреди, алтернативно да намали размера на присъденото обезщетение.

Въззиваемият – ищецът в първоинстанционното производство – Е. С. Е., чрез пълномощника си, е подал отговор в срока по чл. 263, ал.1 ГПК, с който се оспорва въззивната жалба, като се излагат подробни съображения. Прави се искане въззивният съд да потвърди решението в обжалваната част.

В съдебно заседание пред въззивния състав въззивникът поддържа подадената жалба, а въззиваемият я оспорва, като поддържа подадения отговор.

Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Предмет на разглеждане е предявен иск с правна квалификация чл. 2, ал.

1, т. 3 от ЗОДОВ.

С обжалваното решение СГС, І ГО, 19 състав, е уважил предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата от 40 000лв., като е приел, че са налице всички законови предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на ответника. Първоинстанционният съд е приел за неоснователна исковата претенция до пълния заявен размер от 100 000лв.

Въззивният съд, с оглед правомощията си, регламентирани в 2 разпоредбата на чл. 269, изр. първо от ГПК счита, че решението е валидно и допустимо в обжалваната част, което обуславя възможността за настоящата инстанция да се произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и задължителните указания по приложение на посочената норма, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т.д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предмет на разглеждане във въззивното производство е решението в неговата осъдителна част.

Решението като необжалвано е влязло в сила в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 40 000лв. до претендираните 100 000лв., ведно със законната лихва.

Във връзка с доводите във въззивната жалба на ответника, въззивната инстанция приема следното:

В настоящия случай, ищецът е бил обвинен в извършване на две умишлени престъпление от общ характер: по чл. 142а, ал. 2, предл. 1 и 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години, като същото представлява тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 130, ал.

1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до три години, като същото не представлява тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

По делото не се спори, а и от събраните пред първата инстанция доказателства се установи, че на 06.08.2008 г. с Постановление на Софийска военно-окръжна прокуратура по прокурорска преписка № 1863/2008 г. е образувано досъдебно производство срещу виновни длъжностни лица от СД „Полиция“ - МВР, които на 30.07.2008 г. около 16.35 ч. в град София, на ул.

„Оборище“, пред кафе „Но нейм“, в качеството си на длъжностни лица, по повод изпълнение на службата си са причинили на Д. К. С. лека телесна повреда - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1 НК и противозаконно са го лишили от свобода, въпреки че същият се е представил като народен представител в Европейския парламент - престъпление по чл.

142а, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК.

С постановление от 10.10.2008 г. на прокурор от Софийска военноокръжна прокуратура /СВОП/, на основание чл. 216, ал. 1 НПК, от материалите по ДП са отделени в ново ДП (№ XVII-9/2008 г., по описа на СВОП) доказателствени материали, касаещи извършено от неустановени полицейски служители от СДВР престъпление, причинили леки телесни 3 повреди на народни представители, както и на граждански лица престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1 НК.

С Постановление от 28.11.2008г. ищецът е привлечен като обвиняем, като му е взета, на основание чл. 63, ал.1 НПК, постоянна мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 400 лв.“.

С определение № 434/12.12.2008г. по н.д. № 434/2008г. по описа на СРС мярката за неотклонение е отменена и спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“.

На 09.12.2008 г. е предявено разследването на ищеца Е. Е..

На 18.12.2008 г. в Софийски военен съд е внесено ДП № XV-5/2008 г., по описа на СВОП, ведно с обвинителен акт срещу ищеца, въз основа на което е образувано н.о.х.д. № 141/2008 г., по описа на Софийски военен съд. С разпореждане от 29.12.2008 г. на съдията-докладчик, съдебното производство по образуваното наказателно дело е прекратено и делото е върнато на СВОП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неясноти при изготвяне на обвинителния акт и непредявяване на всички материали по разследването на пострадалото лице.

С постановление от 10.01.2009 г. на прокурор в СВОП, на основание параграф 29 от ЗИДНПК, в сила от 27.12.2008 г., ДП № XV-5/2008 г., по описа на Софийска военно-окръжна прокуратура делото е изпратено по компетентност на Софийска районна прокуратура, където на 03.02.2009 г. е заведена пр.пр. № М-116/2009 г.

С писмо от 16.02.2009 г. на прокурор при СРП пр.пр. № М-116/2009 г., по описа на СРП е върната на Софийска военно-окръжна прокуратура, с оглед Методически указания на главния прокурор от 03.02.2008 г., съобразно които неприключилите към 27.12.2008 г. досъдебни производства се довършват от прокуратурата, пред която са били висящи, като на 20.02.2009 г. разследването отново е предявено на ищеца Е. и неговия защитник, а на 14.03.3009 г., на основание чл. 246 НПК, повторно е внесен обвинителен акт срещу ищеца, въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 2923/2009 г., по описа на PC - София, по което е насрочено открито съдебно заседание на 22.10.2009 г., в което съдът и след като е констатирал служебно допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 288, т. 1 НПК, които са довели до накърняване правото на защита на обв. Е. Е., е прекратил производството по образуваното наказателно дело и го е изпратил на СРП за отстраняване на посочените процесуални нарушения.

С постановление от 10.11.2009 г. прокурор при СРП частично е прекратил наказателното производство по пр. пр. № М-116/2009 г., по описа на СРП относно предявеното на обвиняемия Е. Е. и на други двама обвиняеми обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 НК, във връзка с квалифициращия признак, че пострадалото лице е бил представител на обществеността при или по повод изпълнение на неговите функции. С определение от 05.01.2010 г. по н.ч.д. № И-4095/2009 г. по описа на РС 4 София постановлението е отменено и делото е върнато на прокурора за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на акта на съда. С постановление от 31.03.2010 г. на СРП производството е спряно и възобновено с постановление от 01.04.2010 г.

С постановление от 14.05.2010г. на следовател при СлО - СГП по ДП № 49/2010 г., по описа на СГП-СлО, пр. пр. № М-116/2009 г., по описа на СРП, ищецът за втори път е привлечен като обвиняем за извършени престъпления по: 1. престъпление по чл. 142а, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, вр., ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. НК и 2. по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като след приключване на разследването и внасяне на обвинителен акт, на 21.06.2010 г. е образувано н.о.х.д. № 7695/2010 г. по описа на РС - София.

С присъда от 25.02.2019г. по НОХД № 7695/2010г. състав на СРС е признал подсъдимият Е. С. Е. за невиновен и по двете повдигнати обвинения и го е оправдал.

С решение от 04.03.2020г. по описа на СГС, II въззивен състав по ВНОХД № 5251/2020г., първоинстанционната присъда е била потвърдена, като страните не са формирали спор пред въззивната инстанция, че тя е влязла в сила на 04.03.2020г.

От анализа на цитираните документи въззивният състав приема за безспорно установено, че от началото на наказателното преследване на 28.11.2008 г. до влизане на оправдателната присъда в законна сила на 04.03.2020г. са изтекли 11 години, 3 месеца и 6 дни.

От приетата и неоспорена пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ се установи, че при ищеца се касае за наличието на метаболитен синдром – дислипидемия, захарен диабет тип 2, диабетна полиневропатия, АХ, ИБС – ритъмна форма. По отношение на причинноследствената връзка между преживения стрес по повод участието на ищеца в наказателното производство и проявените оплаквания и заболявания, вещото лице пояснява, че ищецът е преживял стресови състояния, които са довели до разстройство на здравето. Допълва, че адреналинът води до повишаване на кръвните захари от черния дроб и до повишаване на артериалното налягане по стресов механизъм, а именно чрез свиване на стените на съдовете. Вещото лице пояснява, че при ищеца този стресов момент се добавя към така установените 1,5 г. преди 2009г. захарен диабет тип 2 и АХ, които са в рамките на метаболитен синдром. Изяснява, че приложените към медицинската документация изследвания потвърждават, че през целия период от 2009г. до 2019г. и захарния диабет, и хипертонията са били декомпенсирани, въпреки постоянно коригиране на съответната терапия при всяко следващо пролежаване.

Разпечатката съдържа 40 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/433e183d-108a-4014-b34c-49c19769d6fd