Решение № 620 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. С., 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110116948 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЗЕАД „Б. В. И. Г.” ЕАД срещу С. О., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за сумата от 194,38 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470424242466865 за причинени вреди на застрахования при ищеца лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 220 ЦДИ” с рег. № СА **** МН от настъпило застрахователно събитие на 01.11.2024 г. при движение по ул. „К. Б.“ 116 от с.К. към с.К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба - 24.03.2025 г. до окончателното изплащане.

Ищецът „ЗЕАД „Б. В. И. Г.” ЕАД твърди, че в изпълнение на задълженията си по договор за застраховка имущество „Каско”, застрахователна полица № 47042417203000171 със срок на действие 20.05.2024 г. - 19.05.2025 г. е заплатил на застрахования при него собственик сумата 194,38 лв., представляваща обезщетение за щети на МПС – лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 220 ЦДИ” с рег. № СА **** МН, причинени в резултат от ПТП, настъпило на 01.11.2024 г. на територията на С. О., при движение по ул. „К. Б.“ 116, от с. К. към с. К.. Вредите били причинени от попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, за което бил съставен Протокол за ПТП № 1884926 г., в който изрично била посочена причина за ПТП-то: „... дупка 30 на 30 см“. Счита, че отговорен за настъпилото ПТП бил ответникът С. О., предвид неизпълнение на задълженията му по чл.

167 ЗДвП и ангажиране на гаранционно-обезпечителната му отговорност по чл. 49 ЗЗД. По тези доводи и на основание чл.410 КЗ ищецът предявява регресната си претенция за заплатено застрахователно обезщетение и моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 194,38 лв. – регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение, ведно 1 със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба - 24.03.2025 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът С. О. оспорва предявения иск. Оспорва наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение. Твърди, че са недоказани твърденията на ищеца относно причината за процесното ПТП и механизма на същото, както и характерът и размерът на твърдените вреди. Оспорва да е налице несигнализирана и необезопасена дупка на посоченото място. Твърди съпричиняване от страна на застрахованото лице, водач на МПС, което е претърпяло ПТП. Моли за отхвърляне на иска, евентуално за уважаването му в намален размер и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.

Съобразно приложимата материално правна норма, доводите и възраженията на страните, в тежест на ищеца е да докаже правоотношение по валиден застрахователен договор с увредения, покриващо процесния застрахователен риск, възлагане на определена работа от С. О. на друго лице – нейни служители и работници, във връзка с общинската пътна мрежа, настъпването на вреди на процесния лек автомобил, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа на служителите и работниците на С.

О. – бездействие, изразяващо се в несигнализиране и необезопасяване на дупка на пътното платно, на което е настъпило ПТП-то и представляващо част от общинската пътна мрежа, с изпълнението на която работа причинените на лекия автомобил вреди се намират в причинна връзка, вредоносното деяние да е извършено виновно от изпълнителя на възложената работа и ищеца като застраховател да е изплатил застрахователно обезщетение на увредения. В тежест на ответника, в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже, че е заплатил претендираната сума в срок, както и оборване на презумпцията за виновност на изпълнителите на възложената работа. В тежест на ответника е да докаже и възражението си за съпричиняване на ПТП от застрахованото лице.

Нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди на застрахованото имущество, това, което е платил на застрахования.

Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице – възложител дължи на застрахования. За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП) 2 по имуществена застраховка "Каско" на процесния автомобил; настъпване на застрахователно събитие – ПТП в срока на застрахователно покритие; вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на застрахования при ищеца автомобил и причинно-следствената връзка между застрахователното събитие и причинените вреди; предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а именно: противоправното поведение (действие или бездействие) на служители на ответника или на лица, които същият е натоварил с поддръжката на пътя, причинени при или по повод изпълнението на възложената работа вреди на застрахования, причинно-следствената връзка между противоправното поведение на виновните лица и причинените вреди; и плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка "Каско" за процесния автомобил между неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП – 01.11.2024 г.

От представената по делото застрахователна полица № 47042417203000171 със срок на застрахователно покритие 20.05.2024 г. - 19.05.2025 г. се установява правоотношение между ищеца и увреденото лице по застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“ при Общи условия, с покрит застрахователен риск „Пълно каско“, с обект лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 220 ЦДИ” с рег. № СА **** МН. Видно от приложените по делото Общи условия за застраховка на МПС „Каско +“, процесното събитие представлява покрит застрахователен риск – пътно-транспортно произшествие по Клауза Пълно каско.

Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. От представените по делото застрахователна полица № 47042417203000171 и Общи условия на ищцовото дружество за застраховка "Булстрад Каско Стандарт" е видно, че при включена рискова клауза "Пълно Каско", както е в настоящия случай, пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Посоченото обстоятелство не се оспорва от ответника. Липсват данни да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не изплаща обезщетение.

Следователно, процесното ПТП представлява покрит риск по имуществената застраховка "Каско" на МПС.

Неоснователни са възраженията на ответната страна за недействителност на договора за застраховка, поради липса на подписи от страните по него. Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, т.н. "абсолютни търговски сделки", чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Поради това, че е търговска сделка, по отношение на договора за застраховка намира приложение разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ, според която за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Такава специална правна регламентация относно 3 формата на застрахователния договор се съдържа в Кодекса за застраховането. Съгласно чл.344 КЗ застрахователният договор се сключва писмено във формата н а застрахователна полица или на друг писмен акт. В чл.345 КЗ е посочено и задължителното съдържание на застрахователния договор. Като неразделна част от този договор е предвидил също писменото предложение или искане до застрахователя за сключване на застрахователен договор или писмените отговори на застрахования на поставени от застрахователя въпроси относно обстоятелства, имащи значение за естеството и размера на риска. Анализът на посочените разпоредби налага категоричния извод, че предвидената в закона писмена форма е условие за действителността на този договор, а не за неговото доказване.

При преценката за валидността на процесния застрахователен договор следва да се приложи въведеното в чл. 293, ал. 3 ТЗ по отношение на търговските сделки правило, според което страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. По този въпрос е налице и задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, която се споделя и от настоящия състав. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г. на I т. о. е прието, че: "Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданското право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката; Така тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД /чл. 27 и сл./; Или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ - "страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението". Ето защо, ищцовото дружество се явява материалноправно легитимирано да претендира процесното вземане в настоящия процес от ответното такова, поради което съдът дължи да изследва по същество въпроса относно наличието на посочените по-горе правопораждащи юридически факти.

От Протокол за ПТП № 1884926/01.11.2024 г. се установявяа, че процесното МПС е претърпяло ПТП на 01.11.2024 г. около 22:30 часа, когато при движение по ул. „К. Б. III“ с посока от с.К. и срещу № 116, преминава дупка на пътното платно с размери 30см./30 см.

Видимите щети отразени в протокола са предна дясна гума и задна дясна гума, предна дясна джанта и задна дясна джанта и ходова част.

Видно от Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ при имуществени вреди от 04.11.2024 г., подадено от водача на автомобила П. С., застрахователят е уведомен за настъпило събитие.

Не се спори по делото, че ул. „К. Б.“ от с.К. към с.К., на която възникнало процесното 4

ПТП, е общински път, представлява публична общинска собственост и като такъв се управлява от С. О..

На 06.11.2024 г. ищецът изплатил на увреденото лице, застрахователно обезщетение в размер на 194,38 лв. С Регресна покана от 10.12.20245 г. ищецът поканил ответника С. О. да му заплати сумата от 194,38 лв., представляваща платеното застрахователно обезщетение и сумата от 15 лв. – ликвидационни разноски. С писмо от 14.01.2025 г. ответникът отказал плащане, поради недоказаност на деликтната му отговорност.