Определение № 1125 от 15.12.2025, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 737/2025
- Вид
- Определение № 1125
- Подписан
- 15.12.2025
- В сила
- 15.12.2025
- Състав
- Полина Пенкова, Габриела Бойкова Илиева, Галина Косева
Цитирани разпоредби
- чл. 278, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411 ал. 2 т. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1125 гр. Габрово, 15.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Галина Косева
Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500737 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Делото е образувано въз основа на частна жалба, подадена от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.
***, район ***, бул. "Д-р Петър Дертлиев" ***, офис сграда ***, ***, представлявано от изп. Директор З.Б., чрез юрисконсулт И. Н., срещу определение № 480 от 10.11.2025 г. по ч. гр. д. № 588/2025 г. по описа на Районен съд - Дряново, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Д. С. С..
Изложени са оплаквания, че обжалвания акт е неправилен и незаконосъобразен.
Намира се за незаконосъобразен мотива на съда да отхвърли заявлението понеже не са представени доказателства за извършената цесия и уведомлението на длъжника за нея, установяващи активната легитимация на заявителя и изискуемостта на вземането. След анализ на нормативната уредба, регламентираща производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е изведено становище, че в това производство преценката на съда дали подаденото заявление следва да бъде уважено е ограничена, като се свежда до проверка за наличието на положителните предпоставки, изброени в чл. 410 ГПК и липсата на отрицателните предпоставки на чл. 411 ГПК. Цитирана е съдебна практика на окръжни съдилища. Развити са съображения, че разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК изброява изчерпателно писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя, като няма основание същата да се тълкува разширително, извън буквалния й смисъл. Това са договорът с потребителя, ако е сключен в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Изтъква, че договорът за цесия и уведомлението за същата не са сред посочените в нормата документи. Сочи се също, че не е необходимо представянето на други доказателства за възникването и изискуемостта на претендираното вземане. Според жалбоподателя, прехвърлянето на вземане с договор за цесия действително води до промяна на една от страните по облигационното отношение, сключено с потребител, но това изменение става с нов договор, който се сключва с трето лице-цесионер, без да е необходимо участието на длъжника в облигационното правоотношение, произтичащо от потребителския договор. Затова договорът за цесия не може да се третира като нов договор, сключен с потребител, нито като изменение или приложение на потребителския договор по смисъла на чл. 410, ал. 3 ГПК, за да бъде изискван и той.
1
Моли разпореждането да бъде отменено, като вместо него се постанови нов съдебен акт по същество.
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна /заявител/ и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт и приложимите по казуса материалноправни и процесуалноправни норми, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело № 588/2025 г. по описа на Районен съд Дряново е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от"Агенция за събиране на вземания" ЕАД чрез пълномощник- юрисконсулт Б. Д., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Д. С. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 11, ет.1, ап.3, за сумите:
800 лева – главница за периода 11.01.2025 г. - 11.06.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 09.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;
97,06 лева – договорна лихва за периода 11.01.2025 г. - 11.06.2025 г.; 498,96 лева – такса по договор за допълнителни услуги за периода 11.01.2025 г. - 11.06.2025 г.; 68,60 лева – мораторна лихва за периода 12.01.2025 г. - 09.10.2025 г. Претендирани са и съдебни разноски: 50 лева - юрисконсултско възнаграждение и 24,90 лева - заплатена държавна такса.
Вземането се претендира на основание договор за заем MicroCredit № 906200204927 и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9062-00204927, сключени между „Микро Кредит" АД и Д. С. С. на 03.12.2024 г., ведно с общи условия, като се твърди, че вземанията по същите са цедирани на заявителя по силата на Приложение № 1 от 22.04.2025 г. към договор за цесия от 30.03.2025 г., сключен между „Микро кредит" АД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
С разпореждане от 10.10.2025 г. съдът е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя в тридневен срок да представи описания в заявлението договор за цесия от 30.03.2025г., сключен между „Микро кредит" АД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с Приложение № 1 от 22.04.2025г., както и да представи доказателства за прехвърлянето на вземането към длъжника на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
Във връзка с дадените указания е постъпила молба от 15.10.2025 г. от процесуалния представител на заявителя юрисконсулт И. Н., в която сочи, че подаденото заявление е редовно, тъй като съгласно закона не се изисква прилагане на договора за цесия. Не е приложен договор за цесия, както и доказателства за нейното съобщаване длъжника. Излагат се аргументи защо кредиторът не е длъжен да представя книжата за цедиране на задължението.
С определение №480/10.11.2025 г. съдът е отхвърлил изцяло заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Д. С.
С.. Съдът е приел, че заявителят не е отстранил констатираните нередовности на заявлението, които касаят активната легитимация на заявителя и изискуемостта на вземането, доколкото представеният към заявлението договор за потребителски кредит е сключен с дружество, различно от заявителя. Тъй като вземането произтича от договор за кредит, сключен с физическо лице - потребител съдът има право да изиска от заявителя да представи всички негови изменения и приложения, в случая доказателства за извършеното прехвърляне на вземането от първоначалния кредитор на заявителя. Поради това съдът е приел, че е налице основанието на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.
2
Настоящият състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд.
Посоченият от РС Дряново недостатък на заявлението по чл. 410 ГПК, няма основание да се третира като недостатък по смисъла на чл. 410, ал. 3 ГПК. Нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК /нова, ДВ бр. 100/2019 г. / следва да се разглежда съвместно с нормата на чл. 411, ал. 2, т. 3 /нова, ДВ. бр. 100/2019 г. /, като двете норми заедно имат за цел да дадат възможност на съда до когото е подадено заявлението по чл. 410 ГПК да извърши служебно проверка за това дали е налице неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или пък е налице обоснована вероятност за това. Затова именно чл. 410, ал. 3 ГПК въвежда едно изключение от правилото да не се изискват поначало доказателства за съществуването на вземанията, за които се подава заявление по чл.
410 ГПК, като това изключение касае само и единствено договорите сключени с потребител. Тази норма изчерпателно изброява писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя и няма основание тя да се тълкува разширително, извън буквалния й смисъл. Според нея към заявлението трябва да се представят договорът с потребителя, ако е сключен в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.
Очевидно е, че целта на законодателя е да направи достояние на съда конкретния договор, сключен с потребител, заедно с неговите приложения и изменения, за да може да се извърши проверка на съдържанието му за това дали в него има неравноправни клаузи, които да са и нищожни по тази причина. От това следва, че не е необходимо изискването и представянето на други писмени доказателства за възникването и изискуемостта на претендираното със заявлението вземане, извън изрично посочените в чл. 410, ал. 3 ГПК, а договорът за цесия и уведомлението на длъжника за нея не са сред тях.
Прехвърлянето на едно вземане с договор за цесия води до промяна по отношение на една от страните по облигационното правоотношение, материализирано в съответния договор, сключен с потребител, но това изменение става със сключването на съвсем различен, нов договор, който се сключва с трето лице – цесионер, без да е необходимо участието на длъжника по облигационното правоотношение, произтичащо от потребителския договор. В този смисъл договора за цесия не може да се третира нито като договор, сключен с потребител, нито като изменение или приложение на потребителския договор по смисъла на чл. 410, ал. 3 ГПК, за да бъде изискван и той.
Следва да се посочи и това, че договора за цесия е неформален, т. е. не е предвидена в закона форма за неговата действителност, следователно не е задължително този договор да е непременно в писмена форма. Писмената форма ще е необходима с оглед евентуално доказване пред съда на съществуването на договора за цесия на стойност над 5000 лв., а за такова доказване може да става дума само в един бъдещ исков процес, който би могъл да се развие само след подаване на възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение. Едва тогава цесионерът ще следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърдението, че е придобил даденото вземане посредством договор за цесия. Пак в тази връзка следва да се посочи, че ако все пак съдът държи да провери активната легитимация на заявителя по заявлението по чл. 410 ГПК, когато той се позовава и на договор за цесия, то достатъчна индиция в тази насока е фактът, че заявителят разполага с документите, установяващи вземането /след като ги представя/, което в общия случай означава, че тези документи са му били предадени от цедента. Поради тези съображения, съдът намира, че в случая посочения в заявлението договор за цесия не попада в хипотезата на чл. 410, ал. 3 ГПК, доколкото в тесен смисъл не представлява изменение на съдържанието на договора за кредит, а само води до промяна на едната страна по облигационното правоотношение, която промяна обаче става чрез сключването на съвсем друг договор /договор за цесия/, по отношение на който съдът няма задължение да проверява наличието на неравноправни клаузи, тъй като договорът за цесия не е договор с потребител. В този 3 смисъл договора за цесия се явява ненужен от гледна точка на посочената по-горе цел на нормите на чл. 411, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 410, ал. 3 от ГПК.
Постановките на т. 4г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, касаят хипотеза на издаване за заповед за незабавно изпълнение в полза или срещу правоприемника на лицето, посочено като кредитор /длъжник/ в документа по чл. 417 ГПК, каквато в разглеждания случай не е налице.
В настоящия случай ДРС е излязъл извън границите на проверката, предмет по чл. 410 ГПК, тъй като единственото доказателство, което следва да бъде представено е договорът за потребителски кредит съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, тъй като чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК изисква проверка за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договор. В конкретния случай заявителят е изпълнил това изискване, като е представил сключения потребителски договор, поради което настоящата инстанция дължи произнасяне по депозираното заявление.
На основание чл. 278, ал. 2 ГПК въззивната инстанция следва да реши спора за основателността на заявлението по същество, като извърши служебно и дължимата преценка за евентуална неравноправност на договора за потребителски кредит.
Съдът намира, че заявлението следва да се уважи по отношение на вземането за главница, а да се отхвърли в останалата му част, тъй като са налице основанията по чл.
411 ал. 2 т. 2 и 3 от ГПК, съгласно които съдът отхвърля заявлението ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, ако то се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.